Мътеница (напитка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за млечната напитка. За друго значение вижте Мътеница.

Мътеницата (или мàтеница, бутаница, някъде се среща и наименованието мътàн) е млечна напитка, подобна на айряна, традиционна в България.

Получава се при процеса на домашно извличане на масло от полу-ферментирало мляко, започнало леко са де пресича. Приготвя се най-вече от краве мляко, но има и козя, овча или биволска мътеница. За разлика от айряна, мътеницата има малко по-гъста консистенция и наличие на по-голям процент масленост.

Съхранява се на хладно място. Прясната мътеница има леко сладък вкус. След като престои ден-два обаче, вече започналия процес на ферментация продължава и мътеницата добива леко кисело-резлив вкус.

В миналото консумирането е било широко разпространено, особено в летните месеци. В наше време напитката е изместена от айряна поради индустриализирането и увеличаването на дела на градското население.

В западните страни мътеницата се извлича от прясно мляко и по-често от концентрирано мляко, чрез биене. Тази операция дестабилизира млечната емулсия, агломерирайки маслените глобули на млякото, които формират маслото от което остава течност, съставена от серума на млякото и остатъци от мембраните на мастните глобули (сферички). Мътеницата запазва концентрация на комплексни липиди от 1600 мгр/литър.

Мътеницата може да се произведе от маслено олио. В такъв случай тя има по-висока концентрация на липиди. Както и млякото, мътеницата може да се трансформира на суха смес, която съдържа 4 до 12 % мазнини, от които една трета са фосфолипиди и други полярни мазнини. На сухо и хладно място тази смес може да се съхрани до 6 месеца.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Рецепта за направа на мътеница