Водороден показател
Водородният показател, pH (на български е прието да се произнася като пе ха) е измерител за киселинността или алкалността на даден воден разтвор. Представлява отрицателен десетичен логаритъм от концентрацията на водородните катиони (H+) в разтвора:
Чрез концентрацията на H+ се определя химичния характер на даден разтвор. С малките числени стойности на KW се работи много трудно.
Съществуват няколко вида разтвори според pH:
Съдържание |
Неутрален разтвор [редактиране]
Неутрален е разтвор, в който концентрацията на H+ е равна на тази на OH−:
c(H+) = c(OH−) = 10−7 mol/l
При тези разтвори стойността на pH е 7.
Киселинен разтвор [редактиране]
Киселинен е разтвор, в който концентрацията на H+ е по-голяма от тази на OH−:
c(H+) > c(OH−), т.е. c(H+) > 10−7 mol/l
При тези разтвори стойността на pH е по-малка от 7.
Основен разтвор (алкален разтвор) [редактиране]
Основен е разтвор, в който концентрацията на H+ е по-малка от тази на OH−:
c(H+) < c(OH−), т.е. c(H+) < 10−7 mol/l
При тези разтвори стойността на pH е по-голяма от 7.
Определяне на pH [редактиране]
определянето на pH се осъществява посредством два основни метода:
- колориметричен (чрез индикатори)
- потенциометричен (чрез рН-метър)
Чрез цветни индикатори [редактиране]
Редица химични съединения променят цвета си, в зависимост от рН на средата. Това им свойство се използва за практическо определяне на рН на различни субстанции. Най-често използваният индикатор е лакмусът. Използват се още:
- тимолфталеин
- фенолфталеин
- бромтимолблау
- метилоранж
Чрез апарати [редактиране]
Създадени са специални апарати за автоматизирано определяне на рН, наречени рН-метри.
Изохидрични разтвори [редактиране]
Изохидрични се наричат разтворите с еднакво рН.
