Водороден показател

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Водородният показател (pH) е отрицателен десетичен логаритъм от концентрацията на водородните катиони (H⁺):

pH = −lg c(H⁺)

Чрез концентрацията на H⁺ се определя химичния характер на даден разтвор. С малките числени стойности на K_W се работи много трудно.

Съществуват няколко вида разтвори според pH:

Съдържание 1 Неутрален разтвор 2 Киселинен разтвор 3 Основен разтвор 4 Определяне на pH 4.1 Чрез цветни индикатори 4.2 Чрез апарати 5 Изохидрични разтвори

[редактиране] Неутрален разтвор

Неутрален е разтвор, в който концентрацията на H⁺ е равна на тази на OH⁻:

c(H⁺) = c(OH⁻) = 10⁻⁷ mol/l

При тези разтвори стойността на pH е 7.

[редактиране] Киселинен разтвор

Киселинен е разтвор, в който концентрацията на H⁺ е по-голяма от тази на OH⁻:

c(H⁺) > c(OH⁻), т.е. c(H⁺) > 10⁻⁷ mol/l

При тези разтвори стойността на pH е по-малка от 7.

[редактиране] Основен разтвор

Основен е разтвор, в който концентрацията на H⁺ е по-малка от тази на OH⁻:

c(H⁺) < c(OH⁻), т.е. c(H⁺) < 10⁻⁷ mol/l

При тези разтвори стойността на pH е по-голяма от 7.

[редактиране] Определяне на pH

определянето на pH се осъществява посредством два основни метода:

• колориметричен (чрез индикатори)
• потенциометричен (чрез рН-метър)

[редактиране] Чрез цветни индикатори

Редица химични съединения променят цвета си, в зависимост от рН на средата. Това им свойство се използва за практическо определяне на рН на различни субстанции. Най-често използваният индикатор е лакмусът. Използват се още:

• тимолфталейн
• фенолфталейн
• бромтимолблау
• метилоранж

[редактиране] Чрез апарати

Създадени са специални апарати за автоматизирано определяне на рН, наречени рН-метри.

[редактиране] Изохидрични разтвори

Изохидрични се наричат разтворите с еднакво рН.