Фенолфталеин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фенолфталеин
Фенолфталеин в алкална среда

Фенолфталеинът (C20H14O4) е безцветно кристално вещество с точка на топене 262°С и плътност 1,3. Той е типичен основен индикатор. Не се разтваря във вода. Разтворът на фенолфталеина в алкохол се използва (в аналитичната химия) за индикатор на алкална среда — получава хиноидна структура на единия фенолен пръстен (добива тъмновиолетово-червен, "малинов" цвят) в присъсътвието на алкални хидроксиди (pH>9,6), а след това в кисела среда се възстановява солевата безцветна форма. Намира приложение също така при производството на багрила, а в медицината — като слабително средство. Открит е от Адолф фон Байер през 1871 г. Получава се чрез взаимодествие на фталов анхидрид с фенол.

Вид H3In+ H2In In2− In(OH)3−
Структура Phenolphthalein-very-low-pH-2D-skeletal.svg Phenolphthalein-low-pH-2D-skeletal.svg Phenolphthalein-mid-pH-2D-skeletal.svg Phenolphthalein-high-pH-2D-skeletal.svg
Модел Phenolphthalein-orange-very-low-pH-3D-balls.png Phenolphthalein-colourless-low-pH-3D-balls.png Phenolphthalein-red-mid-pH-3D-balls.png Phenolphthalein-colourless-high-pH-3D-balls.png
pH <0 0−8.2 8.2−12.0 >12.0
Изменение силно киселинен киселинен или почти неутрален основен силно основен
Цвят оранжев
безцветен
малиновочервен безцветен
Картинка Phenolphthalein-in-conc-sulfuric-acid.jpg Phenolphthalein-at-pH-9.jpg