Алкан
Алканите са органични химични съединения принадлежащи към класа на ацикличните наситени въглеводороди. Общата им формула се записва във вида CnH2n+2. Най-простият представител е метан, а редицата продължава неограничено. Те се срещат в природата като съставна част на нефта, но могат да се получат и чрез синтез.
Съдържание |
Получаване на алкани[редактиране]
При взаимодействие на хлорометан с натрий се получават натриев хлорид и въглеводород със състав C2H6, наречен етан. Процесът е известен като Реакция на Вюрц
H3C - Cl + 2Na + Cl - CH3 → H3C - CH3 + 2NaCl
H3C - Cl + 2Na + Cl - CH2 - CH3 → H3C - CH2 - CH3 + 2NaCl
→ H3C - CH3 + 2NaCl
→ H3C - CH2 - CH2 - CH3 + 2NaCl
Хомоложен ред на алканите и наименования[редактиране]
| Наименование | Химична формула |
|---|---|
| Метан | CH4 |
| Етан | C2H6 |
| Пропан | C3H8 |
| Бутан | C4H10 |
| Пентан | C5H12 |
| Хексан | C6H14 |
| Хептан | C7H16 |
| Октан | C8H18 |
| Нонан | C9H20 |
| Декан | C10H22 |
| Обща формула | CnH2n + 2* |
- n е броя на въглеродните атоми.
В този ред всеки следващ се различава по състав от предходния с по една метиленова група (CH2)
Наименованията се получават от гръцките бройни съществителни с наставка -АН. Първите четири члена /метан, етан, пропан и бутан/ са изключние и за тях се използват т.нар. "тривиални наименования".
| Физични свойства на алканите | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| n | Название | Ткип | Ттоп | Плътност | Показатели |
| 1 | Метан | −164 | −182,48 | 0,466 (-452324) | - |
| 2 | Етан | −88,63 | −183,3 | 0,546 | - |
| 3 | Пропан | −42,1 | −189,7 | 0,5853 (-45) | - |
| 4 | Бутан | −0,5 | −138,35 | 0,5788 | 1,3326 |
| 4а | Изобутан | −11,73 | −159,60 | 0,5510 | 1,3508 |
| 5 | Пентан | 36,1 | −130 | 0,626 | 1,3575 |
| 6 | Хексан | 68,7 | −95 | 0,659 | 1,3749 |
| 7 | Хептан | 98,4 | −91 | 0,684 | 1,3876 |
| 8 | Октан | 125,7 | −57 | 0,703 | 1,3974 |
| 9 | Нонан | 150,8 | −54 | 0,718 | 1,4054 |
| 10 | Декан | 174,1 | −30 | 0,730 | 1,4119 |
| 11 | Ундекан | 195,9 | −25,6 | ||
| 12 | Додекан | 216,3 | −9,7 | ||
| 13 | Тридекан | 235,5 | −6,0 | ||
| 14 | Тетрадекан | 253,6 | 5,5 | ||
| 15 | Пентадекан | 270,7 | 10 | ||
| 16 | Хексадекан | 287,1 | 18,1 | ||
| 17 | Хептадекан | 302,6 | 22 | ||
| 18 | Октадекан | 317,4 | 28 | ||
| 19 | Нонадекан | 331,6 | 32 | ||
| 20 | Эйкозан | 345,1 | 36,4 | ||
| 21 | Генэйкозан | 215 (15 мм рт ст) | 40,4 | ||
| 22 | Докозан | 224,5 (15 мм рт ст) | 44,4 | ||
| 23 | Трикозан | 234 (15 мм рт ст) | 47,4 | ||
| 24 | Тетракозан | 243 (15 мм рт ст) | 51,1 | ||
| 25 | Пентакозан | 259 (15 мм рт ст) | 53,3 | ||
| 26 | Хексакозан | 262 (15 мм рт ст) | 57 | ||
| 27 | Хептакозан | 270 (15 мм рт ст) | 60 | ||
| 28 | Октакозан | 280 (15 мм рт ст) | 61,1 | ||
| 29 | Нонакозан | 286 (15 мм рт ст) | 64 | ||
| 30 | Триаконтан | 304 (15 мм рт ст) | 66 | ||
| 40 | Тетраконтан | — | 81,4 | ||
| 50 | Пентаконтан | 421 | 92,1 | ||
| 60 | Хексаконтан | — | 98,9 | ||
| 70 | Хептаконтан | — | 105,3 | ||
| 100 | Хектан | — | 115,2 | ||
Състав и строеж[редактиране]
В състава на алканите участват само въглеродни и водородни атоми. Химичните връзки между въглеродните атоми са прости, неполярни ковалентни, а между въглеродните и водородните атоми — слабо полярни. Молекулите на алканите са неполярни. В зависимост от строежа на въглеродната верига алканите могат да бъдат с права, разклонена или циклична верига.
Свойства[редактиране]
- С увеличаване на молекулната маса температурите на топене и кипене се повишават.
- Първите четири алкана при обикновени условия са газове, следващите до шестнадесетия член са течности, а висшите (с по — голям брой въглеродни атоми) са твърди вещества.
- Газообразните и твърдите алкани са без миризма, а течните са със специфична бензинова миризма.
- Алканите са неразтворими във вода.
- Химичните свойства на алканите подобни на метана.
- Поради малката им реакционна способност са получили названието парафини (бедни на активност).
- Алканите горят с отделяне на голямо количество топлина. Получава се вода и въглероден диоксид:
CH4 + 2O2 → CO2 + 2H2O + Q където Q=топлина
- Алканите участват в заместителни реакции с халогени. Последователно се заместват един, два или повече водородни атома. Получават се халогенопроизводни на алканите.Реакциите се извършват по верижно-радикалов механизъм.
1) C2H6 + Cl2 → C2H5Cl + HCl
2) C2H5Cl + Cl2 → C2H4Cl2 + HCl
3) C2H4Cl2 + Cl2 → C2H3Cl3 + HCl
4) C2H3Cl3 + Cl2 → C2H2Cl4 + HCl
5) C2H2Cl4 + Cl2 → C2HCl5 + HCl
6) C2HCl5 + Cl2 → C2Cl6 + HCl
- Хлороетанът се използва в медицината и зъболечението за местна упойка. Дихлороетанът, дихлорометанът и тетрахлорметанът се използват като разтворители на органични вещества.
- Освен връзките между C — H при алканите могат да се разкъсат и връзките C — C. Тези процеси протичат при високи температури или в присъствието на катализатори. Наричат се крекинг — процеси.
Разпространение[редактиране]
Алканите влизат в състава на нефта и природния газ. От тях те се получават за промишлени цели. Използват се като висококалорично гориво. Смес от газовете на пропан и бутан се използва в домакинството и като екологично чисто гориво за автомобилите. Алкани с висока молекулна маса влизат в състава на вазелините, които се използват в козметиката и медицината. От висшите алкани се получава парафин.
Вижте още[редактиране]
Външни препратки[редактиране]
