Корозия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Корозията е химично или електрохимично разрушаване на метални повърхности под действие на външна среда (атмосферен кислород и други). Химичната корозия протича в непровеждаща електричество среда (газове и нефт), а електрохимичната корозия - обикновено във водни разтвори на електролити.


Корозия на металите[редактиране | edit source]

Същност това е физико-химичен процес между металите и околната среда, който води до разрушаване. В резултат на взаимодействието на метала с въздуха (и намиращите се в него газове) и водата (и разтворените в нея електролити) върху повърхността на метала се получават съединения: оксиди, сулфати и други. Така най-общо тя е един окислителен процес, при който електронеутралните атоми отдавайки електрони се превръщат в положително заредени йони. Корозията е самоволен процес. Води до получаване на по-устойчиви съединения.

Видове корозия[редактиране | edit source]

Химична корозия[редактиране | edit source]

Химична корозия в резултат на хетерогенна реакция между металите и околната среда в отсъствие на влага. Тя е застъпена в промишлените съоръжения, газопроводи, по които текат агресивни газови смеси. Един от основните фактори за протичането ѝ е съдържащия се в газовете О2. Всички метали включително и благородните се покриват на повърхността с оксиден слой. За защитните свойства на този слой е важно, не дебелината му, а неговата плътност. Някои метали като мед, цинк, олово, никел, алуминии и др. на повърхността се покриват с тънък, но плътен оксиден слой, който ги предпазва от атака на агресивните газове. Други метали като желязото и неговите сплави образуват също оксиден слой, но рехав, които не предпазва от това агресивно действие и металът се руши в дълбочина. Покриването с тънък оксиден слой се нарича още пасивиране на металите. От значение за корозионната устойчивост са:

  • чистотата на металите
  • видът на металната повърхност гладката повърхност корозира по-трудно
  • температурата ако тя е висока, метала корозира по-бързо

Корозия в неелектролити[редактиране | edit source]

Корозия в неелектролити особено значение има в резервоарите за гориво. Образуват се железни сулфиди.

Електро-химична корозия[редактиране | edit source]

Електро-химична корозия най-честото разрушаване на металите и сплавите е в резултат на нейното действие. Тя настъпва в разтвори или стопилки на електролити. Протичат процеси на йонизация. Тя е продукт на термодинамична неустойчивост на метала и почти не зависи от количеството на електролита.

Биохимична корозия[редактиране | edit source]

Биохимична корозия настъпва под действие на микроорганизми от което следва, че има влага.

Теория на процесите[редактиране | edit source]

Един метал не е абсолютно чист, винаги съдържа примес, която има различна активност. А по-активен елемент (например Zn) D - деполяризатори

Този корозионен галваничен елемент няма полезно действие. Като деполяризатори в този процес могат да бъдат:

Колкото са по-далече от металите са по-активни, а колкото са по-близо са пасивни.

Фактори влияещи на електро химичната корозия[редактиране | edit source]

Външни фактори[редактиране | edit source]

  • температурата с повишаването ѝ процеса се ускорява
  • концентрацията на електролита и природата му имат значение. Много соли са силно разтворими и не оказват пасивиращо действие. Други пък соли, като карбонатите на Fe, Zn или сулфати на оловото са малко разтворими и образуват покритие, което изолира от агресивно действащата среда. Подобно действие имат и силните окислители. Халогенните елементи активират металите и ускоряват корозията. С увеличаването на концентрацията се увеличава и електропроводимостта на средата, но след известни граници корозионната способност намалява, поради намаляването на кислорода.
  • киселинност на средата
  • количество разтворен кислород

Вътрешни фактори[редактиране | edit source]

  • Структура на металите корозират неустойчивите. Равновесния потенциал на металите трябва да е по-отрицателен от равновесния потенциал на съдържащите се в електролита деполяризатори.

Aлкалните метали имат най-отрицателен равновесен потенциал.Благородните метали имат електро-положителен потенциал и практически не корозират.

  • Обработка на повърхността грубата повърхност предполага наличие на пукнатини. Те могат да преминат не само през отделните крастилити. Освен това повърхността е с по-голяма площ и се задържат повече прах и влага. Полираната повърхност е лишена от тези недостатъци.