Корозия

Корозията е химично или електрохимично разрушаване на метални повърхности под действие на външна среда (атмосферен кислород и други). Химичната корозия протича в непровеждаща електричество среда (газове и нефт), а електрохимичната корозия - обикновено във водни разтвори на електролити.

1. Корозия на металите

Същност това е физикохимичен процес между металите и околната среда, който води до разрушаване. В резултат на взаимодействието на метала с въздуха (и намиращите се в него газове) и водата (и разтворените в нея електролити) върху повърхността на метала се получават съединения: оксиди, сулфати и др. Така най-общо тя е един окислителен процес, при който електронеутралните атоми отдавайки електрони се превръщат в положително заредени йони. Корозията е самоволен процес. Води до получаване на по-устойчиви съединения.

2. Видове корозия

а) химична корозия в резултат на хетерогенна реакция между металите и околната среда в отсъствие на влага. Тя е застъпена в промишлените съоръжения, газопроводи, по които текат агресивни газови смеси. Един от основните фактори за протичането й е съдържащия се в газовете О2. Всички метали включително и благородните се покриват на повърхността с оксиден слой. За защитните свойства на този слой е важно, не дебелината му, а неговата плътност. Някои метали като мед, цинк, олово, никел, алуминии и др. на повърхността се покриват с тънък, но плътен оксиден слой, който ги предпазва от атака на агресивните газове. Други метали като желязото и неговите сплави образуват също оксиден слой, но рехав, които не предпазва от това агресивно действие и металът се руши в дълбочина. Покриването с тънък оксиден слой се нарича още пасивиране на металите. От значение за корозионната устойчивост са: - чистотата на металите - видът на металната повърхност гладката повърхност корозира по-трудно - температурата ако тя е висока, метала корозира по-бързо

б) корозия в неелектролити особено значение има в резервоарите за гориво. Образуват се железни сулфиди.

в) електрохимична корозия най-честото разрушаване на металите и сплавите е в резултат на нейното действие. Тя настъпва в разтвори или стопилки на електролити. Протичат процеси на йонизация. Тя е продукт на термодинамична неустойчивост на метала и почти не зависи от количеството на електролита.

Теория на процесите: Един метал не е абсолютно чист, винаги съдържа примес, която има различна активност. А по-активен елемент (например Zn) D - деполяризатори

Този корозионен галваничен елемент няма полезно действие. Като деполяризатори в този процес могат да бъдат: - йони - молекули всякакви - оксидни или хидроксидни слоеве - органични съединения от всякакъв тип Колкото са по-далече от металите са по-активни, а колкото са по-близо са пасивни.

Микро галванични елементи:

г)биохимична корозия настъпва под действие на микроорганизми => има влага

Фактори влияещи на електро химичната корозия

1. Външни фактори - температурата с повишаването й процеса се ускорява - концентрацията на електролита и природата му имат значение. Много соли са силно разтворими и не оказват пасивиращо действие. Други пък соли, като карбонатите на Fe, Zn или сулфати на оловото са малко разтворими и образуват покритие, което изолира от агресивно действащата среда. Подобно действие имат и силните окислители. Халогенните елементи активират металите и ускоряват корозията. С увеличаването на концентрацията се увеличава и електропроводимостта на средата, но след известни граници корозионната способност намалява, поради намаляването на О2. - киселинност на средата - количество разтворен О2

2. Вътрешни фактори

а) структура на металите корозират неустойчивите. Равновесния потенциал на металите трябва да е по-отрицателен от равновесния потенциал на съдържащите се в електролита деполяризатори. Алкалните метали имат най-отрицателен равновесен потенциал.Благородните метали имат електо-положителен потенциал и практически не корозират.

б) обработка на повърхността грубата повърхност предполага наличие на пукнатини. Те могат да преминат не само през отделните крастилити. Освен това повърхността е с по-голяма площ и се задържат повече прах и влага. Полираната повърхност е лишена от тези недостатъци.

- механични фактори