Халцедон

Халцедон
Характеристики
Твърдост по Моос	7
Цвят на чертата	бяло
Халцедон в Общомедия

Халцедонът е скрито-кристална (микрокристална) разновидност на силициевия диоксид (кварц), отложена от нискотемпературни разтвори. Този минерал има тригонална кристална структура, стъклен блясък и твърдост 7 по Моос. Името на халцедона идва от древногръцкия град Халкедон в Мала Азия, днешен Кадъкьой, Турция.

Съществуват множество разновидности на халцедона, които се различават по своя цвят и строеж. Много популярни полускъпоценни камъни са всъщност негови разновидности, като например ахат, оникс, карнеол, сардер, хризопраз и други. Цветът му може да е плътен или на ивици (ахат), ярък или по-блед, както и полупрозрачен до непрозрачен. Натечният халцедон се формира в кухини или пукнатини, като понякога образува изключително красиви и разнообразни форми (сталактити, сферолити и други). Хризопраз е ябълково до наситено зеленият халцедон, който се цени високо като ювелирен камък. При много образци обаче зеленият цвят постепенно избледнява, но може да се възвърне чрез нагряване.

Халцедонова геода

Разновидности на халцедона

• Обикновен халцедон – безцветен, сив, синкав, полупрозрачен, просветляващ
• Ахат – минерален агрегат изграден основно от халцедон с ивичеста структура, различни включения и всевъзможни цветове от различните примеси
• Оникс – ахат с хоризонтални редуващи се черни и бели ивици
• Карнеол – просветляващ до полупрозрачен, червен, червеникаво-кафяв до оранжев халцедон
• Сардер – просветляващ до полупрозрачен, кафяв до жълтеникаво-кафяв халцедон
• Церахат – жълт до оранжев
• Хризопраз – луково до изумрудено зелен, оцветен от съединения на никела, една от най-скъпите разновидности на халцедона
• Мторолит – зелен, тъмнозелен, оцветен от съединения на хрома (синоним – хром халцедон)
• Дамсонит – виолетов халцедон

В Античността е използван за изработване на пръстени-печати, защото притежава способността да не залепва за горещия восък. Най-хубавите халцедони се добиват в Индия, като големи находища има също в Бразилия и Уругвай. В България се среща в Източните Родопи, Витоша и Шуменско.

Галерия

• 
  Обикновен халцедон
• 
  Ахат
• 
  Оникс
• 
  Карнеол
• 
  Хризопраз
• 
  Мторолит (хром халцедон)

Халцедон от колекцията на Георги Златарски - Национален природонаучен музей

Литература

• Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 99-102. Посетен на 9 март 2024.
• Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 60-74. Посетен на 5 април 2024.
• Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 347-356.
• Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 320-325.
• Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 296-306.
• Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 197.
• „Тайните на скъпоценните камъни“, Всеволод Курчатов, Росен Илиев, София, 1994

Външни препратки

• халцедон // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.
• The Quartz Page