Етрополски манастир
| Етрополски манастир „Света Троица” |
|
 Дворът и църквата на Етрополския манастир |
|
 Разположение в България
|
|
| Координати | |
|---|---|
| Вид | Православен манастир |
| Местоположение |  Етрополе, България |
| Изграждане | 1158 г. |
| Съвременен статут | Паметник на културата |
| Съвременно състояние | Действащ манастир |
Манастир „Света Троица”, наричан още Варовитец (заради варовиковия камък, с който е изграден манастирският храм) е най-значимият книжовен и просветен център в българските земи през 16 и 17 в. след Рилския манастир, в който възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа.
Местоположение [редактиране]
Етрополският манастир е разположен в подножието на старопланинския Черни връх-1070 метра надморска височина, на 2 км. от с. Рибарица, на 5 км. от гр. Етрополе и на 40 км. от гр. Тетевен.
История [редактиране]
Етрополският манастир е основан още в средновековието. Преданието свързва възникването на обителта с името на св. Иван Рилски, който се установил в една от пещерите в близката местност Варовитец, преди да се оттегли като отшелник в Рила.
През 16 и 17в. Етрополския манастир е едно от най-значимите книжовни и просветни средища по българските земи, като в него възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. Тук са творили множество преписвачи, съставители на църковни сборници, художници, които разгърнали широка дейност за запазване на българската писмености и книжнина. Известни са имената на йеромонах Рафаил, граматик Бойчо, дякон Драгул, дякон Йоан, даскал Дойо, йеромонах Данаил и др. В манастир са написани десетки ръкописни книги украсявани с рисувани заглавия, страници, букви, орнаментирани винетки, концовки и др. Такива са "Евангелие" от 1577 г., "Пролог за месеците" от 1602 г., няколко евангелия от 17в. и др.
При подновяването на манастира през 1858 г. игуменът Хрисант намерил в развалините на старата църква плоча с надпис, указващ годината на основаването на обителта - 1158 г., която плоча била вградена в основите на новостроящия се манастирски храм.
Васил Левски е посещавал неведнъж манастира. Запазено е скривалище, приготвено от Хрисант за Апостола. Според разказите на стари етрополци скривалището е изкопано от Вълко Цолов Топалски, сподвижник на Левски, член на Правешкия таен революционен комитет, участник в обира на орханийската хазна в прохода Арабаконак през есента на 1872 г. и диарбекирски заточеник.
Други забележителности [редактиране]
До манастира се намира малък живописен водопад, носещ също названието "Варовитец".
