Атанасий Велики

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Атанасий Велики
Ikone Athanasius von Alexandria.jpg
Икона
Папа на Александрия; Изповедник и доктор на Църквата
Роден ок. 296-298 г.
Починал 2 май 373 г.
Почитан в Цялото християнство
Главно светилище Коптската православна катедралата "Сан Марко", Кайро
Празник 18 януари (Атанасовден)
2 май (католицизъм)
Свети Атанасий Велики в Общомедия

Свети Атанасий Велики известен и като Атанасий I Велики, патриарх Александрийски (на гръцки: Αθανάσιος) е египетски богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година. Той е един от най-видните богослови и радетели за чистотата на вярата и се приема за първият разпространител в Европа на възникналото в Египет на монашество. За тези си дела той е възвеличен още от ранното християнство като "Велики". Най-известен е с противопоставянето си на Арий и арианството. Почитан е от всички християни, като светец от православните, римокатолическите и древноизточните църкви и е смятан за един от значимите християнски водачи от повечето клонове на протестантството.

Светеца се чества на 18-ти Януари, Зимния св. Атанас - "Атанасовден", това е датата на последното му завръщане като православен епископ на Александрия след като е бил гонен пет пъти от арианите от епископския си пост, и също на 2 май - деня на неговата смърт.

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Атанасий е един от участниците в създаването на станалото класическо учение за въплъщението и Светата Троица. Според него Христос и Светия дух споделят една и съща същност (homoousios) с Бог Отец[1]. Освен това Атанасий активно се противопоставя на арианството според което Христос е част от останалите творения на Бог. Развива идеята, че Бог е приел тленна форма, за да възвърне хората към безсмъртието отнето в резултат на грехопадението[1]. През 325 г. Никейският събор приема неговите идеи за Бог пред тези на Арий[2].

Народни вярвания за светеца[редактиране | редактиране на кода]

Простонародните вярвания тачат светеца като брат-близнак на свети Антон с власт над снеговете и ледовете. Поверието твърди, че облечен с копринена риза той отива в планината на бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Той заедно с брат си св. Антон са ковачи и изобретяват ковашките клещи. Антонов и Атанасовден се честват като сезонни празници и като празници на ковачи, ножари, налбанти и железари. Зимния св. Атанас - "Атанасовден" е наречен "Среди зима" след който денят започна да пораства с по "едно просено зърно" и лятото се приближава. св. Атанас и брат му се считат и за повелители над чумата, шарките и антракса (синята пъпка). На този ден за "Баба шарка" се пекат и се раздават надупчени с вилица содени питки полени с мед, за да не се шарят децата и да се умилостиви да бъде "медена" болестта и да премине леко. За да не се "подсърдят" болестите за тях се оставя на тавана парче с мед от питата, а за "лелята" т.е. чумата цяла питка. Болестите не са наричани по име, а само "медените", "лелите" или "благите". Жените не плетат, не предат и не готвят боб и леща. Готви се и се раздава за здраве черно пиле с ориз; перата на пилето се считат за лечебни и се запазват до следващата година. Традиционно празнично ястие е и свинското с бамя. Младите момци и моми излизат на поляните край селището, връзват люлки и се люлеят, пеят и играят хора.

Дейност на Свети Атанасий Велики в днешните български земи[редактиране | редактиране на кода]

  • Свети Атанасий взема дейно участие през 343-344 г. във втория Вселенски събор, наречен Сердикийски, състоял се в днешна София в старата базилика Св. София и вероятно в манастира, чиито останки са открити над сегашния Южен парк в долната част на ул. „Козяк“ в кв. Лозенец на столицата. На него той страстно защитава църковното учение от тезите на арианството. Според легендите той е основал назования на неговото име манастир в чирпанското село Златна ливада, който се смята за най-старият непрекъснато действащ манастир в Европа.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „За въплъщението“
  • „Срещу арианите“
  • „Писма за Светия Дух“

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ауди 2009, с. 53.
  2. Ауди 2009, с. 43.
Александър I патриарх на Александрия (328 – 373) Петър II