Йоан Дамаскин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоан Дамаскин
Ioann Damaskin ikona.jpg
Св. Йоан Дамаскин, атонска икона от 14 век
Доктор на Църквата
Роден в.645 или 676 г.
Дамаск
Починал 4 декември 749 г.
Манастирът "Св. Сава Освещени" край Йерусалим
Почитан в Православната,
Католическата църква
Празник 4 декември

Йоан Дамаскин (на арабски: يوحنا الدمشقي Yuḥannā Al Demashqi, на гръцки: Ιωάννης ο Δαμασκηνός, на латински: Iohannes Damascenus) е арабски християнски теолог, химнограф и светец, един от отците на Църквата, писал на гръцки език.

Житие[редактиране | edit source]

Йоан Дамаскин е роден в знатно арабско християнско семейство в един от вече центровете на арабския мюсюлмански свят – Дамаск. Рожденото му име е Мансур ибн Сарджун (Мансур син на Сергий). Кръстен е на дядо си Мансур, който отговарял за събирането на данъците в района по време византийския император Ираклий. Според преданието, баща му Сергий Мансур, е главен ковчежник на тогавашния Дамаски халиф. Видял умствените заложби на Йоан, Сергий се заел да му намери учител. Житието на свети Йоан Дамаскин гласи, че веднъж баща му видял на градския площад множество пленени християни. Един от тях бил образован монах, по произход италианец. Сергий го купил като роб и му поставил задачата да обучава Йоан и природения му брат Козма (бъдещия епископ на Маюм, известен в християнския свят като свети Козма Маюмски). Двамата получават забележително за времето си образование.

След смъртта на Сергий, Йоан наследява службата му при халифа, който отрано забелязва необикновения ум на Йоан. Междувременно в Източната римска империя започва разцветът на иконоборството. Йоан Дамаскин е един от най-горещите защитници на иконопочитанието. Император Лъв III (717 – 741) вижда в лицето на Йоан заплаха за утвърждаването на иконоборческата доктрина. В знак на предложение и дружба изпраща на халифа писмо, в което набеждава Йоан Дамаскин, че му е предложил помощта си за свалянето му от престола.

Разгневеният халиф уволнява доскорошния си близък помощник и го наказва, като му отсича ръката и я излага на публичен показ. След молбата на Йоан, халифът му разрешава да прибере отрязания крайник. Йоан Дамаскин отправя молитви към Богородица, допира отсечената ръка до тялото си и тя по чудотворен път зараства. Като вижда чудото, халифът разбира че е наказал невинен човек и предлага на Йоан да се върне на предишната си служба, но той отказва и се отдава на аскетичен живот в манастира „Св. Сава Освещени” край Йерусалим. Там бива ръкоположен за свещеник и доживява дълбока старост.

В памет на чудото с отрязаната ръка на светеца е съставена иконографията на т. нар. „Богородица Троеручица”. Православната църква почита паметта на светеца на 4 декември (стар)/17 декември (нов стил).

Богословско наследство[редактиране | edit source]

Йоан Дамаскин-гръцка икона.

Многобройните богословски трудове на Йоан Дамаскин могат основно да бъдат групирани като полемични и систематични, макар в някои от тях да е трудно едното да се разграничи от другото. Йоан полемизира както с актуалното за времето му иконоборство, така и срещу по-древни ереси, като несторианството, а също и исляма. Основно съчинение на Йоан Дамаскин е „Точно изложение на православната вяра”, труд със значително място в тогавашното и съвременното богословие. Не по-маловажна е и „Диалектика”, където Йоан преосмисля в духа на християнството наследството от античната философия.

Йоан Дамаскин е смятан за създател на т. нар. „Осмогласник” (октоих), който до голяма степен систематизира християнското богослужение и който се употребява в Православната църква и днес.

Външни препратки[редактиране | edit source]