Владислав Граматик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владислав Граматик
български книжовник
Роден: 15 век
Ново бърдо, Османска империя
Починал: ?
Османска империя

Владислав Граматик е български книжовник, писал на старобългарски език и работил през втората половина на 15 век в Северна Македония. Считан е за късен представител на Търновската книжовна школа, а в Сърбия е приеман за един от ранните представители на сръбската литература. Автор е на едно известно оригинално съчинение, преводач, съставител на сборници, преписвач и калиграф. Творчеството му обхваща над 4300 ръкописни страници.

Биография[редактиране | edit source]

Владислав Граматик е роден в Ново бърдо, днес в Косово. Предполага се, че получава образованието си в школата, създадена от Константин Костенечки.[1] През 1455 година отива в село Младо Нагоричане, северно от Куманово. По-голямата част от живота си прекарва в Жеглиговския манастир „Света Богородица“ („Матейче“), в подножието на Скопска Черна гора. Пребивавал е и в Рилския манастир и е написал т. нар. Рилска повест.[1]

Книжовна дейност[редактиране | edit source]

  • „Предели“ - сборник от 1456 г., писан в Жеглиговския манастир. Носи названието на първата си по ред статия. Съдържа 23 произведения с богословско-догматичен и поучителен характер. Осемнадесет от тях са насочени срещу Римската църква. В сборника е поместен текст за покръстването на българите при княз Борис I. Той е почерпан от византийски летописи.
  • „Загребски сборник“ ( „Загребски панагерик“) - писан през 1469 г. Съдържа 771 листа и е оформен художествено. В предисловието му се казва, че е създаден по поръка на Димитър Кантакузин. Включва 87 съчинения: жития, проповеди на византийски богослови, исторически разкази, похвални слова, догматични статии. Двадесет и шест от тях са насочени срещу Римската църква. Голяма част от съчиненията фигурират и в първият сборник. Българските творби поместени в „Загребския панагерик“ са „Пространно житие на Кирил Философ“, „Похвално слово за Кирил и Методий“, „Житие на Иларион Мъгленски“ от Евтимий Търновски. Към произведенията са направени авторски добавки, най-големи към покръстването на българи и руси.
  • Сборник от 1473 г. - състои се от 562 листа. Съдържа 31 проповеди. Първите 22 са от сборника на Йоан Златоуст „Андрианти“. На листи 337-б и 338-а има приписка от Владислав Граматик.
  • „Рилски сборник“ („Рилски панагерик“) - съставен през 1479 г. Състои се от 735 листа с голям формат. Съдържа 111 съчинения: жития, поучителни слова, беседи, само 4 от които Владислав Граматик е включвал в предишните си сборници. Наред с византийските автори, са поместени съчинения на Евтимий Търновски, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Димитър Кантакузин. Сборникът е художествено оформен.
  • „Шестоднев“ - препис на съчинение, приписвано на Йоан Златоуст, направен през 1480 година в Рилския манастир по поръчка на игумена Теофан.[1]
  • „Сборник слова и жития“ - състои се от 572 листа с формат 21,5×14 см. Авторите включени в него са византийски богослови. По полетата има многобройни бележки на Владислав Граматик.
  • Панагерик от 1483 г. - съставен е от българският книжовник Мардарий Рилски, при участието на Владислав Граматик.
  • „Разказ за пренасяне мощите на Иван Рилски в Рилският манастир“ („Рилска повест“) - единственото известно авторско съчинение на Владислав Граматик. Запазено е в два преписа известни като „обширна“ и „съкратена редакция“. Първият е в сборника на Владислав Граматик от 1479 г. Вторият е поместен в панагерика на Мардарий Рилски от 1483 г. В „съкратена редакция“ липсват ред подробности присъстващи в „обширната“. Съчинението спада към жанра на разказите за пренасяне на мощи на светци, популярен в Търновската книжовна школа. Явява се продължение на „Житие на Иван Рилски“ от Евтимий Търновски и е поместен непосредствено след него.

В своята повест, Владислав Граматик разказва за съвременно нему събитие — възстановяването на разрушения от турците Рилски манастир от братята Йоасаф, Давид и Теофан, синове на крупнишкия епископ Яков и пренасянето тук на мощите на Иван Рилски от Търново през 1469 г. Разказът на книжовника е обстоятелствен и реалистичен, за разлика от повечето съчинения от този тип. Наред с подробностите около обновата на обителта и пренасянето на мощите са отбелязани битката при Черномен от 1371 г. и битката на Косово през 1389 г. Упоменати са деспот Георги Бранкович и дъщеря му Мария (известната Мара Султанката), съдействала за издаването на ферман даващ право за пренасяне мощите на светеца. Споменат е българският цар Иван Асен I във връзка с предишното пренасяне на мощите, от София в Търново. От повестта са ни известни имената на боляринът Богдан от голямо днес несъществуващо село на река Росица в дома на когото за нагостени и пренощуват участниците в процесията и богатият гражданин Георги от София, дарил шест жълтици за нов покров за ковчега. Разказът съдържа и задължителното за жанра чудо — когато процесията наближава манастира, ковчега сам се понася към него, едвам сдържан от носачите си.[2].

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 312-315.
  2. „Из старата българска литература“, издателство "Български писател", София 1988 г. - пълен текст на „обширна редакция“ на повестта в превод на В. Сл. Киселков, стр. 193-203.

Литература[редактиране | edit source]

  • Данчев, Г. Владислав Граматик, С., 1969.
  • Данчев, Г. Рилската повест на Владислав Граматик и споровете около двете ѝ редакции. - В: Същият. Страници из историята на Търновската книжовна школа. С., 1983, 187-228.
  • Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. Под ред. на Кл. Иванова. С., 1986, 627-628.
  • Пълен текст на „обширната редакция“ на повестта в превод на В. Сл. Киселков. - В: Из старата българска литература. С., 1988, 193-203.
  • Данчев, Г. Вести за дейността на Кирил и Методий, съхранени за науката от Владислав Граматик. - Славянска филология. Т. 21, 1993, 58-64.
  • Христова, Б. Опис на ръкописите на Владислав Граматик. Велико Търново, 1996.
  • Станкова, Лиляна, „Ислямските мотиви в украсените от Владислав Граматик ръкописи, съхранявани в Рилския манастир”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010 г., с.71-84.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.