Матейче
| Матейче Матејче | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Спас“ | |
  Матейче | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Липково |
| Географска област | Жеглигово |
| Надм. височина | 465 m |
| Население | 3394 души (2002) |
| Пощенски код | 1306 |
| МПС код | KU |
| Матейче в Общомедия | |
Матейче (на македонска литературна норма: Матејче; на албански: Mateçi, Матечи) е село в Северна Македония, в община Липково.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в западните поли на Скопска Църна гора в областта Жеглигово.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Матейче е разположен манастирът „Успение на Пресвета Богородица“, чиято църква е от XIV век. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Матейци като българско село.[1] В края на XIX век Отля е предимно албанско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Матейче е село, населявано от 50 жители българи християни, 536 арнаути мохамедани и 52 цигани.[2]
В началото на XX век по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Матече има 104 християни – българи екзархисти.[3]
След паденето на Вардарска Македония под сръбска окупация 1912 г. В селото са заселени колонисти от Пиротско. Самото население на Пиротско се сърбизира след 1878 г., когато регионът на Пирот за пръв път в историята става дял от сръбска държава. През 1941 г., по време на българското управление, когато българската власт изселва сръбските колонисти от Вардарска Македония, на хората от Пиротско в Матейче е позволено да останат. Днес те се самопределят като етнически сърби. По това време, Петър Тр. Кръстев е български кмет на Матейче от 4 октомври 1941 година до 17 март 1942 година. След това кметове са Никола Гавр. Гаврилов от Струмица (30 октомври 1942 - 3 май 1943) и Михаил Хараламбов п. Илиев от Айтос (5 ноември 1943 - 21 юли 1944).[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 3394 жители.[5]
 |
|
||||
| Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. | |||||
| Националност | Всичко |
| македонци | 17 |
| албанци | 3012 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 325 |
| бошняци | 0 |
| други | 39 |
„Успение Богородично“[редактиране | редактиране на кода]
Основна забележителност на Матейче е манастирът „Успение на Пресвета Богородица“. Разположен е на 1005 метра надморски височина, в югоизточните склонове на Скопска Църна гора, от нейната кумановска страна. Конаците на манастира са обновени и приспособени за престой на туристи. Църквата е изградена и изписана от цар Стефан Душан в средата на XIV век върху основите на по-стара църква.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126 – 127. (на френски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| |||||||||||
