Никодим Тисмански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Свети Никодим Тисмански
български светец
Роденоколо 1310
Починал26 декември 1406
Почитан вИзточноправославния свят
Свети Никодим Тисмански в Общомедия

Никодим Тисмански, наричан понякога и Никодим Вратненски или Никодим Видински, e български светец и духовник. Той е първият светец на българското Видинско царство и вторият българин след Свети Иван Рилски, който приживе е посветен в редовете на светиите на българския народ.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никодим е роден около 1310 година в Прилеп, тогава част от Византия. Замонашва се в Света гора и служи в Хилендарския манастир. Там се сближава и става сподвижник на бъдещия български патриарх Евтимий. След Хилендарския манастир, Никодим заминава за Видинското царство. Там става част от висшето духовенство. След това последователно исихаства в манастирите Вратна и Манастирица.

В ролята си на висш духовник и сподвижник на търновския патриарх, Никодим става посредник между Печката патриаршия, която по това време е анатемосана от Цариградската патриаршия, и Византия. Поради тази причина сръбската наука по-късно го обявява за сърбин и използвайки вероятността Никодим да е роден не в Прилеп, а в Прилепец (Прилепско), обявява, че е роден в Прилепац, което днес се намира в Сърбия.[2]

Никодим бяга във Влашко някъде в периода 1364 - 1365 година, след като унгарците завземат Видинското царство и налагат католицизма. Има предположения, че Никодим попада в 1369 година сред насилствено преместените тимошки българи от войводата Владислав Влайку. Като исихаст и привърженик на монашеския живот, Никодим основава във Влашко редица монашески обители, като един от най-големите манастири е Тисмана, от който по-късно той е наречен Тисмански манастир. Пребиваването му във Влашко дава начало на превръщането му в „първия румънски светец“ под името Nicodim de la Tismana, въпреки че академик Константин Ербичану констатира, че румънският народ няма свой светец, който да е румънец по род.[2]

Като книжовник исихаст Никодим преписва художествено едно Четвероевангелие, което е най-важният негов труд. То стои в началото на румънската литература, а езикът му е интерпретиран в румънската литература като „славона“, като всъщност е старобългарски.[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]