Осман паша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Осман паша
османски офицер
Осман паша 
Роден: 1832
Токат, Османска империя (днес Турция)
Починал: 5 април 1900
Цариград, Османска империя (днес Турция)

Осман паша (Гаази Осман Нури паша) е османски офицер (мушир), участник в руско-турската война от 1877-1878 година и военен министър (1878-1885).

Биография[редактиране | edit source]

Осман паша е роден през 1832 година в град Токат, Османската империя. Завършва Военната академия в Цариград през 1852, а от следващата година постъпва на служба в кавалерията. Участва в Кримската война (1853-1856), в потушаването на размириците в Ливан през 1860 и на остров Крит през 1866-1869.

В началото на Сръбско-турската война през 1876 година Осман паша ръководи отбраната на Видин и района.[1] Нанася поражение на сърбите в боевете при Велики Извор.[2] За успехите си срещу сърбите той получава званието мушир.

Пощенска картичка по повод смъртта на Осман паша, показваща сцена от Руско-турската война 1877-1878 г.

При избухването на Руско-турската война през лятото на 1877 година Осман паша е началник на Западната османска армия, която е прехвърлена от Видин към Никопол, за да спре преминаването на Дунав от руските войски. Изпреварен от руснаците, които пленяват никополския гарнизон, той решава да се укрепи в Плевен. Там войските му отблъскват три руски атаки и издържат близо 5-месечна обсада. За отразяването на втората руска атака (от 20 юли) Осман паша получава почетното звание Гаази (победител), но не и подкрепления. През следващите месеци войските му са напълно блокирани и изтощени от глад. На 28 ноември, при опит да пробие обкръжението при моста на река Вит, Осман паша е ранен и капитулира заедно с армията си. Предава сабята си на руския генерал Иван Ганецки, но по-късно я получава обратно в знак на уважение от император Александър II.

След завръщането си от кратък руски плен Осман паша е военен министър на Османската империя (1878-1885). В Гръцко-турската война от 1897 е главнокомандващ на турската армия.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Енциклопедия „България“, Том IV. София, Издателство на БАН, 1984, стр. 760
  2. Jовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Књига 2, Београд 1934, стр. 37-38
  • Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 123