Драгаш войвода (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Драга̀ш войво̀да е село в Северна България. То се намира в община Никопол, Област Плевен.

Драгаш войвода
България
Red pog.png
Драгаш войвода
Област Плевен
Red pog.png
Драгаш войвода
Общи данни
Население 646 (ГРАО, 2013-12-15)*
Надм. височина 77 m
Пощ. код 5952
Тел. код 06547
МПС код ЕН (Пл)
ЕКАТТЕ 23193
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Никопол
Емил Бебенов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Драгаш войвода
Маргарита Динкова
(БСП)


География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в живописна долина, на 3 км от река Дунав, 10 км източно от гр. Никопол и 36 км западно от гр. Белене , в границите природен парк "Персина". Заобиколено е от разнообразни широколистни гори на изток и запад, и от Свищовско-Беленската низина на север - в посока към Дунав, тече малка рекичка /бара/ между няколко хълма отляво и дясно.Т ези хълмове се отделят от дълбоки и дълги падини,по които при дъждовно време се стичало голямо количество вода,която нанасяла големи щети на селото и имотите северно от него.


ВЪЗНИКВАНЕ НА СЕЛОТО

Към средата на 19-век се основава селото под название “Ерменлуй”.Това име носи от живеещите на два километра от селото няколко Ерменски семейства югоизточно от селото.По долината на малката селска баричка която и сега минава през селото под название Ерменлуйска бара се намирали десетина воденици -Барешници собственост на богати турски Бейове през турско робство,а и след освобождението – на местните богаташи от фамилиите на Радоловите и Йорговите и др.Освен местните жители и турците в селото живеели и 2-3 цигански семейства. По време на турското робство в селото не е съществувала никаква законна власт, всичко е било в ръцете на група турски паши и бейове.

СЕЛОТО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

По време на Освобождението от турско робство ,селото е наброявало 20 къщи и споменатите вече баришници /воденици/ с население около 130 човека. Местните жители посрещат с радост идването на руските войски и им оказват ценно съдействие при придвижването им и при настаняването им. През 1912 година се открива училище. През 1917-21 г. селото чувствително се разраства,когато цели родове от Врачанския Балкан / Синьо бърдо, Старо село,Ребърково и др./ се заселват завинаги в Ерменлуй. Малко по-късно тук идват десетки семейства от западните Покрайнини, Добруджа,Западна и Одринска Тракия. През периода 1948 – 50 год. се построява ново училище, което през 1964 г. се разширява – 17 класни и помощни стаи. Следва строителството на фурна, административна сграда, която през 1979 година се преустрои в детска градина. Завършена е и новата административно-търговска сграда, читалище и лятно кино. Селото е водоснабдено изцяло, шосирани са и асфалтирани хиляди квадратни метри пътища, улиците са осветени. Съобщителните услуги на жителите се извършват в добре уредена поща. Много грижи се полагат за здравеопазването. Добре обзаведеният здравен участък разполага с лекар, стоматолог и акушер. Телефонизация на селото се извършва периода 1987-90 година.През същия период е построена и нова сграда за културно масова дейност с двеста местен салон за културна дейност. Днес в тази сграда се помещава администрацията на Кметството, съвременно оборудвана за улесняване административното обслужване на населението. През 2003 година бе закрит Домът за възрастни с психични разстройства който осигуряваше 65 работни места. Определящи икономиката тук са растениевъдството и животновъдството сформирани в частни кооперации и сдружения. В селото функционира мандра за преработка на млечни продукти. От 2007 година се изгражда нов дом за хора с ментални увреждания. От 2000 година селото попада в рамките на Природен парк Персина, който цели съхраняването и възстановяването на крайдунавски влажни зони, като особено се набляга на запазване естественото състояние на околната среда. Язовирът и смесените гори в околностите на селището ,китните местности Мешелик и Дълга шума предлагат красиви кътчета за отдих, почивка и риболов.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Природен парк "Персина" е разположен по цялата дължина на Свищовско - Беленската низина, част от Дунавската хълмиста равнина.

Други[редактиране | edit source]

Селото е известно с живописната си природа

Кухня

Кухнята е типично вкусната за Централна Северна България

   * Триеница (домашна юфка с месо);
   * Прясол (влашко ястие от печени чушки, домати и патладжан с чесън и    печена риба);
   * Мазница и бърканица (вид тутманик);
   * Лукми (вид бухти);
   * Чакамак ;
   * Смесена туршия /пупиреница/ (приготвя се от различни зеленчуци и плодове)

Външни препратки[редактиране | edit source]