Голям гмурец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Голям гмурец
Podiceps cristatus 2 - Lake Dulverton.jpg
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Podicipediformes Гмурецоподобни
семейство: Podicipedidae Гмурецови
род: Podiceps Гмурци
вид: P. cristatus Голям гмурец
Научно наименование
Уикивидове Podiceps cristatus
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Podiceps cristatus.svg

Големият гмурец (Podiceps cristatus), наричан и Гмурец рогач, Дългъч[2] е птица от семейство Гмурецови.

Общи сведения[редактиране | edit source]

Птицата е с дължина 46-51 cm и размах на крилата 59-73 cm. Тя е отличен плувец и преследва рибата, с която се храни, под водата. Особено при малките е, че главите им са на бели и черни ивици като на зебри. Те загубват тези шарки, когато пораснат. Диморфизмът е сезонен и възрастов.

Тялото отгоре е тъмнокафяво, отдолу е бяло. Гърдите са бели. През зимата горната част на главата е черна със слабо удължени пера, бузите са почти бели, а през лятото темето и тилът стават черни с рогчета, бузите придобиват кафяво-рижи окраски и на върха се появяват черни "бакенбарди". Вратът е тъмнокафяв, а шията е бяла. Почти целият клюн е червен. Краката са тъмни на цвят. Очите са червени.

Разпространение[редактиране | edit source]

Гмурците обикновено обитават вътрешни водоеми, обрасли с рядка растителност. При опасност малките се крият в оперението на майка си, която се гмурка.

Среща се в Европа, Азия, Африка, Австралия и Нова Зеландия. Наблюдава се из най-различни водоеми в България, както и по Черноморието.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Храни се с риби, ракообразни, жаби и други. Птицата е гнездящ, мигриращ и зимуващ вид за България.

Размножаване[редактиране | edit source]

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Червена книга на Република България. Голям гмурец. Посетен на 19 февруари 2012
  2. Енциклопедия България, том 2, Г-З, София 1981, с. 116.