Подолск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Подолск
Подольск
— Град —
Знаме    Герб
Aerial view of Podolsk.JPG
Русия
Red pog.png
Подолск
Московска област
Red pog.png
Подолск
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален субект Московска област
Площ 40,04 km²
Надм. височина 160 m
Население (2012) Повишение 193 435 души
Кмет Николай Игоревич Пестов
Основаване 1781 1627
Пощенски код 142100
Телефонен код 4967
Часова зона UTC+3:00
Официален сайт http://admpodolsk.ru/
Подолск в Общомедия

Подолски регион в Московска област.

Подолск (на руски: Подольск) e град от областно значение в Московска област, Русия. Административен център е на Подолски район. Населението му през 2012 година е 193 435 души.

Разположен е на река Пахра (приток на Москва (река)). Намира се на 36 км южно от центъра на гр. Москва и на 15 км от околовръстния автомобилен път на Москва. На север граничи с Шчербинка, а на юг — с гр. Климовск. Градът е крупен промишлен и културен център на Московска област.

Възникнал е на мястото на някогашното село Подол, собственост на московския Данилов манастир през XVIII век. Статутът му на град е от 1781 г. През 1971 г. е отличен с орден "Трудово червено знаме". От 2004 г. е със статут на градски окръг.

Топонимика[редактиране | edit source]

Името на града идва от думата подол - «склон на планина, хълм, възвишеност» или «място под планина, хълм, възвишение», по правило до река. При източните славяни подол (и посад - паланка, предградие) е място за живеене на градското простолюдие. Такива предградия е имало край много древноруски градове, включително и край Москва. Някогашното име на Подолск - село Подол-Пахра и Подол, е точно името на селище, разположено под възвишенията до река Пахра. Топоними от думата «подол» са известни при западните и южните славяни.[1]

Според местните легенди, градът е получил името си, когато императрица Екатерина II, случайно минавайки през селото, измокрила полата на роклята си, от където дошло и името "подол" - пола, а по-късно Подолск.[2] В действителност името на местността «Подол» се отнася до епохата преди Петър I, доста преди Екатерина II, и не може да бъде свързано с полата на императрицата.

География[редактиране | edit source]

Подолск е разположен в Москворецко-Окската равнина, в центъра на Източноевропейската равнина, на бреговете на река Пахра (десен приток на река Москва). Градът е разположен на 36 км южно от центъра на град Москва и на 15 км от околовръстния път на столицата, на автомагистралата и железопътната линия МоскваСимферопол.

Заема площ от 4003,5 хка[3]. По-голямата част на Подолск е разположена на десния бряг на река Пахра и на запад от железопътната линия.

Река Пахра в Подолск.


Расстояние от Подольска до ближайших городов (по прямой)
Москва ~ 24 км. Шчербинка ~ 4,5 км. Видное ~ 15 км.
Троицк
~ 17 км.
Роза ветров
Домодедово ~ 13 км.
Наро-Фоминск ~ 51 км. Климовск ~ 1,5 км. Михнево ~ 43 км.

Геоложкият строеж на територията, на която е разположен Подолск, е аналогичен на строежа на Източноевропейската равнина: равнинна, но не съвсем плоска, с разлика във височините.[4] Градът се намира на територията на Москворецко-Окска физико-географска провинция в подзона със смесени гори с преобладаващ ландшафт от морени и ледникови равнини. Почвата е алувиална, сива горска. На територията на града има месторождения от доломитизиран варовик, получил заради дребнозърнестата си текстура и красивия бял цвят името «подолски мрамор».[5]

Климатът е умерено-континентален с относително мека зима, чести затопляния и топло влажно лято. Честото преминаване на циклони, идващи от Атлантическия океан и понякога от Средиземно море, обуславя увеличената облачност. Средноянуарската температура е около 10,6 °C, средноюлската — +17,4 °C. Немразовитите дни са около 130 през годината. Средногодишното количество валежи — 550 мм с колебания през отделните години от 390 до 850 мм. Максимум валежи (390 мм) падат през лятото, минимално (160 мм) — през зимата.[4]

Месец Ян Фев Март Апр Май Юни Юли Авг Септ Окт Ное Дек . Годишно
Средна максимална дневна
температура (°C)
-5 -4 2 11 18 22 24 22 15 8 0 -4 . 12
Средна минимална дневна
температура (°C)
−8 -9 -5 2 8 12 14 12 8 3 −3 −8 . 2,17
Валежи (mm) 39,9 32,5 27,2 24,2 39,2 59,3 55,6 56,4 46,1 49,9 38,2 35,7 . 504,2
Източници: Podol’sk, RUS. MSN Weather Цветна скала за температурите
Map of Russia - Moscow time zone.svg

Град Подолск, както и цялата Московска област, са в часовия пояс, наречен Moscow Time Zone (MSK/MSD). Отместването относно UTC е +3:00 (MSK, зимно време) / +4:00 (MSD, лятно време), тъй като в този часов пояс действа преходът към лятно време. Московското време се отличава от часовото време с 1 час, тъй като на територията на Русия действа така нареченото декретно време.

Градски парк на културата и отдиха "В. Талалихин"

Като цяло в Подолск не се наблюдават високи нива на замърсяване на атмосферния въздух. Според проведения анализ замърсяването се колебае от повишено до занижено, което е свързано с годишните времена и промяната на метеорологичните условия.[6] Обаче в началото на XXI век обстановката се влоши, като основни замърсители станаха многобройните промишлени предприятия и автомобилният транспорт, общото количество на който годишно се увеличава с по 10—15 хиляди автомобила. Максималното замърсяване на въздушната среда е съсредоточено на североизток и изток от града (където е промишлената зона), а също и в Централния район.[7]

В Подолск се отглеждат в значително количество паркови насаждения. В Парковия микрорайон се намира Градският парк на културата и отдиха "В. Талалихин", на чиято територия са разположени атракциони (в това число виенско колело), детски площадки, кафе, зелена естрада (на нея през септември 1987 г. е проведен първият в СССР Подолски рок-фестивал[8]). В последните години в парка е извършена реконструкция за благоустрояване. В града има значителен брой площади и озеленени паркове: Екатеринински площад до училище № 3, Площад на Победата, площади по улиците Комсомолска и Голяма Зеленовска, зелените паркове «Дъбовете», «Елхите», «Брезите» и други. В близост до Подолск са разположени обширни горски масиви и горски паркове.

Население[редактиране | edit source]

На 1 януари 2007 г. населението на Подолск е наброявало 179,4 хиляди душе, което го прави третия по населеност град в Московска област след Балашиха и Химки[9] (по данни на миграционната служба на града през 2006 г. в Подолск са живели, в това число и временните живеещи, повече от 230 хил. души[10]), от тях: 24,6 хил. деца в доучилищна и училищна възраст (в това число 12,7 хил. момчета и 11,9 хил. момичета); 54,4 хил. пенсионери (от които 19 хил. работещи). На 1 януари 2008 г. населението на Подолск наброява 180 хил. души: за първи път от последните 17 години през 2007 г. в града се наблюдава прираст на населението (580 души).[11] Към 1 януари 2009 г. численоста на населението на Подолск достига 182 431 човека.[12] В экономике города занято около 82 тыс. человек. Многие жители города каждый день ездят в Москву на работу, образуя маятниковую миграцию.

През 2008 г. в Подольск са се родили 2260 деца (ръстът на раждаемостта в сравнение с 2007 г. е 14,6 %), от тях 1166 момчета и 1094 момичета.[13] При това в семействата на подолчаните са се родили 1228 първенци (54 % от общото количество новородени), втори деца — 759 (34 %), трети — 152, четвърти — 46, пети — 13 деца, шесто — 1, осмо — 1. Най-популярното име, което са давали родителите на децата си през 2007 г. са били: при момчетата — Максим, Никита, Артём, при момичетата — Анастасия, Дарья, Виктория. Най-редките имена са били Елисей, Инесса, Анфиса, Ева. Показателя на смъртност в сравнение с 2007 г. е намален с 1,4 %, обаче, както и в предходни години, той превишава раждаемостта.[14] Средната продължителност на живота в Подолск през 2007 г. е 67 години: за жените — 73, за мъжете — 61. Основния фактор за ранната смъртност, както и по-рано са заболяванията на сърдечно-съдовата система (57 %).[15]

По статистика от 2006 г. подобряването на социално-икономическото положение на населението е довело до известно снижение на общия коефициент на смъртност (който е 19,2 промила) и повишаване на общия коефициент на раждаемост (който е 10,8 промила и е с 1,3 % над среднеобластния).[16]

Година 1897 1926 1939 1956 1959 1962 1967 1970 1973 1976 1979 1982 1986
Хил. жители 3,8 19,7 72 113 124 144 163 169 180 194 201,8 206 208
Година 1989 1992 1996 1998 2000 2001 2003 2005 2006 2007 2008 2009 2010
Хил. жители 207,8 207,6 195,2 196,8 194,3 193,2 180,9 180 179,5 179,4 180 182,4 183,1

Религия[редактиране | edit source]

В града действат няколко религиозни общини, по-голямата част от които са християнски. Най-голяма е православната. Православнните храмове и църкви са на подчинение на Подолската служба на Московската епархия на Руската православна църква.[17] Освен това, в Подолск действат църкви и обединения на различни религиозни течения: Църква на адвентистите от седмия ден[18], Църква на Иисус Христос[19]. От 1998 г. действа ислямската религиозна организация «Рахман». 4 юли 2010 г. в града се откри първата джамия[20].

Планировка[редактиране | edit source]

Центърът на Подолск (изглед към центъра на града и площад Ленин от север)
Изглед към проспект Ленин от моста през река Пахра

Съвременния център на града е на площад „Ленин“, където е разположено зданието на Съвета на депутатите и Администрацията на гр. Подолск, както и много други учреждения, в това число Домът на книгата и Изложбената зала. От Площад „Ленин“ се разклоняват булеварди в 6 направления - проспект „Ленин“ на североизток (към моста през река Пахра, музея «Подолие», в северната част на града, към Подолската ДСК и микрорайон Новосирово), ул. Комсомолска - на северозапад и на югоизток (към надлеза над железопътната линия и в източната част на града), улица Голяма Серпуховска на юг (към ПЕМЕ, „Детски свят“, надлеза на железопътната линия, микрорайон Кутузово и към Климовск), ул. „Свердлов“ на югозапад, ул. „Киров“ на югозапад. Около 2 км на запад от площад „Ленин“ на брега на река Пахра е разположен чифликът Ивановское (Краеведчески музей и Федерален музей на професионалното образование), на 2 км на изток се намира Гаровият площад, железопътната гара на Подолск и автогарата.

Северната част на града е отделена от центъра посредством река Пахра, през която минават 2 моста — на „проспект“ Ленин и в западната част на града в район Дубровиц. Източните микрорайони са отделени от центъра на града посредством железопътна магистрала, над която минават 3 надлеза - на проспект „Млади ленинци“ (южно от станция Силикатна), на Комсомолска улица (южно от железопътната гара) и на Голяма серпуховска улица (северно от станция Кутузовска. В централната част на града на брега на река Пахра се е съхранила старата планировка от 1784 г. и жилищни постройки от края на XIX — началото на XX век.

В началото на 2010 г. към границите на градския окръг Подолск е присъединен незастроен земен участък с площ 34,87 хка в югозападната граница на града, където по-рано е бил разположен военният аеродрум «Кузнечики»[21]. На тази територия е разместен едноименния микрорайон, предназначен за военнослужещи на Министерството на отбраната на Руската Федерация. Построени са 75 жилищни кооперации с обща площ от 949,7 хиляди м? на 14 682 квартири[22]. През декември 2010 г. е издадено постановление от кмета на града за «Именуване на площади, улици, булеварди и пътища на квартал „Кузнечики“, в съответствие с който много улици получават имена в чест на известни герои-защитници на Отечеството: началника на Подолското артилерийско училище в периода от септември до декември 1941 г. генерал-лейтенант Иван Семёнович Стрельбицкий; началника на Подолското пехотно училище в периода от декември 1940 до ноември 1941 г. генерал-майор Василий Андреевич Смирнов; Герой на Съветския съюз армейски генерал Валентин Иванович Варенников; 2 пъти Герой на социалистическия труд академик на АН СССР Николай Антонович Долежал. В града изникна Площад на защитниците на Отечеството, булевард „65 годишнина от Победата“, армейски и флотски прелези[23].

Райони Карта
1. Червено Бърдо Podolsk with districts.svg
2. Ново Сиреново
3. Парков
4. Залинеен
5. Централен
6. Зеленовски
7. Ивановски
8. Междушосеен
9. Юбилеен
10. Кузнечики
11. Фетищево
12. Висок
13. Шепчинки
14. Кутузово
Характеристика на микрорайоните на град Подолск в началото на 2006 г.
Районы
Численост на населението
(хил. човека)
Муниципален жилищен фонд (хил. кв. м)
Площадь территории
(га)
Централен (МЖРП-1) 10,7 69/220,8 168,5
Ново Сиреново (МЖРП-2) 28,2 304/422,4 1294,2
Шепчинки (МЖРП-3) 22,8 181/292,6 308,8
Залинеен (МЖРП-4) 25,2 201/444 1102,4
Междушосеен (МЖРП-5) 12,7 78/220,7 168,5
Кутузово (МЖРП-9) 12,7 62/212,3 156,8
Зеленовски (МЖРП-12) 10,4 46/189,6 79,3
Парков (МЖРП-14) 11,9 38/238,4 78,8
Юбилеен-Фетищево (ЖПЭТ-1) 28,6 97/474 293,2
Високо-Ивановски (ЖПЭТ-2) 27,2 145/411 293,2
Източник: Информационный вестник кандидата на должность главы города Подольска Н.И.Пестова «Добрые вести». Изготовлено в ГУП МО Подольская фабрика офсетной печати. Заказ 2585. Тираж 10 000. Дата выпуска 07.03.2006

История[редактиране | edit source]

Ранна история[редактиране | edit source]

Паметник на руския витяз в Подолск.

В резултат на археологически разкопки на територията на града и района са открити костени и кремъчни предмети, отнасящи се до 7-то хилядолетие до н.е., т.е. епохата на мезолита (VII—V хилядолетия до нашата ера). Първото поселение на първобитни хора е намерено в Дубровица, на мястото на сливане на Пахра с нейния десен приток.[24]

През желязната епоха (VIII—V век пр.н.е.) територията на съвременен Подолск е населявана от представители на угро-финските народи (в т. ч. на племето меря) и балти.[24] По време на разкопките на левия бряг на река Пахра са намерени глинени и първите железни предмети, отнасящи се до тази епоха. Намерените останки от глинени съдове са били правени по това време ръчно, без използване на грънчарски кръг, като са били нагрявани на огън.[25] Сред укрепленията на желязната епоха се отличава угро-финската крепост Кузнечики, заемаща нос навътре в Петрица, приток на Моча. Тук са открити останки на домове, огнища, керамични изделия, теглилки от дяковската култура.[26] Влиянието на угро-финската култура се е отразило въърху местната топонимика: например името на река Пахра.[24]

През периода IX векX век на територията на Подолски район става разселване на славянски племена, които започнали да съжителстват с местните фино-угри.[24] Находките от археологическите изследвания на територията на града (пръстени, висулки и керамични изделия изработени от сива и бяла глина на грънчарско колело) доказват, че в периода X-XIV век в този край са живели славянските племена вятичи.[25] Както и в случая с угро-фините, славянското присъствие се е отразило в названията на местните географски обекти: славяните са дали името на притока на Пахра - Десна (което от древноруски (и на български) e «дясна», което говори за движението на славяните по устието на Пахра и нейните притоци[26]) и Моча.[24]

През XII век в руските летописи се появяват сведения за вятически градове, преди всичко за Пшемисъл Москва, разположен на река Моча - приток на Пахра (основан от Юрий Долгорукий през 1152 г.) недалеч от съвременния Подолск.[27] През XVII век ролята на Пшемишъл намалява, като по това време в поземлените книги не се води като град, а градище.[24]

Подолск през XVII век до началото на XX век[редактиране | edit source]

Първото писмено споменаване на местни жители се отнася до времето 16271628 г. Първоначално на територията на града е съществувало село с име Подол, представляващо вотчина на московския Данилов манастир чак до 1764 г. като влизало в състава на Московски уезд (окръг) на Молоцки стан.[25] Освен със земеделие и градинарство жителите се занимавали с превоз на товари (превозвали през Пахра каруци, шейни, карети), имали ханове с механи, в каменните кариери са добивали бял камък и «подолски мрамор». В Москва изнасяли предимно хранителни продукти, а от Москва - промишлени изделия. В края на XVII век в Подол по заповед на Петър Велики е построена пощенска станция «Тулска Пахра». Жителите на селото са влизали в категорията държавни селяни, което значително облегчавало живота им в сравнение с частно-крепостните селяни (държавните данъци били по-ниски).[25]

През 1764 г. фериботът през Пахра е заменен с понтонен мост, а строителството на Кримския канал подобрява икономическата ситуация в селото. През тази година провели секуляризация на манастирските земи: селото станало икономическо, т.е. преминало под управлението на държавна икономическа колегия (17641781).

Паметник на Екатерина II в Подолск.

По указ на императрица Екатерина II на 5 октомври 1781 г. село Подол било преобразувано в град, който станал център на Подолски окръг Московска губерния.[28] По това време в Подолск имало 108 двора и 856 жители. Основно занятие на жителите бил добивът на бутов камък и бял камък, от който например била построена Знаменската църква. На 20 декември (31 декември) 1781 г. на града е даден герб: «Два златни каменарски инструмента на син фон; в знак на това, че жителите на града са риболовци».[28]

Подолск
година 1897 1939 1959 1967 1973 1979 1986 1992 1998 2001 2005 2007 2010
население 3 800 72 000 124 000 163 000 180 000 201 800 208 000 207 600 196 800 193 200 180 000 179 400 183 100

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Топонимический словарь центральной России. — М: Армада-пресс, 2002. ISBN 5-309-00257-X
  2. Историческая справка о Подольске. // Подольский общественный журнал Podolsk.org. Посетен на 1 ноября 2008.
  3. Доклад главы города Подольска "о достигнутых значениях показателей для оценки эффективности деятельности органов местного самоуправления городских округов и муниципальных районов за 2009 год и их планируемых значениях на 3-летний период" (doc). // Посетен на 2010-07-24.
  4. а б Краткое содержание книги «Природа Подольского края». Рельеф. // Посетен на 11 ноября 2008.
  5. Б.Б. Вагнер, Б.О. Манучарянц. Геология, рельеф и полезные ископаемые Московского региона. — Правительство Москвы. Московский комитет образования. Московский Городской Педагогический Университет, 2002. — С. 8.
  6. С оперативного совещания в Администрации города. // Администрация г. Подольска. Посетен на 14 марта 2009.
  7. Экологию — под особый контроль. // Администрация г. Подольска. Посетен на 2 ноября 2008.
  8. Рок вышел из подполья в Подольске. // Подольские новости. Посетен на 4 декабря 2008.
  9. Регионы России. Основные социально-экономические показатели городов. 2007. Центральный федеральный округ. Города Московской области. Стр. 54.. // Федеральная служба государственной статистики. Посетен на 7 июля 2008.
  10. Трудовых мигрантов — под контроль. // «Подольский рабочий», 4 декабря, 2006. Посетен на 11 февраля 2007.
  11. ПОДОЛЬСКУ - 227: Динамика развития в цифрах и фактах.. // Администрация г. Подольск. Посетен на 29 сентября 2008.
  12. Численность населения Российской Федерации по городам, посёлкам городского типа и районам на 1 января 2009 г. Города с численностью постоянного населения от 100 тыс. до 250 тыс. человек. // Федеральная служба государственной статистики. Посетен на 28 августа 2009.
  13. Подольский рабочий (3 февраля 2009), стр. 5. Проверено 22 июля 2009.
  14. Подолски работник
  15. ЗАГС — в зеркале статистики. // Отдел по взаимодействию со СМИ Администрации г. Подольска, 1 февраля, 2007. Посетен на 1 февраля 2008.
  16. Отчёты 2006 года. Экономическое положение. // Администрация г. Подольск. Посетен на 26 ноября 2008.
  17. Главная страница. // Подольское благочиние Московской епархии Русской Православной Церкви. Посетен на 2 декабря 2008.
  18. Адреса общин. // Московское объединение Церкви христиан адвентистов седьмого дня. Посетен на 2 декабря 2008.
  19. Главная страница. // Церковь Христиан Веры Евангельской "Церковь Иисуса Христа" города Подольска. Посетен на 2 декабря 2008.
  20. В Подольске открылась мечеть. // Общество мусульман "Рахман" - ислам в Подольске и Подольском районе. Посетен на 10 августа 2010.
  21. Об изменении границ городского округа Подольск Московской области. Номер 51/1 от 07.06.2010. // Решение Совета депутатов городского округа Подольск Московской области. Посетен на 18.01.2010.
  22. Самая масштабная стройка. // Подольский рабочий. Подольск, 14 января 2011. с. 1-2. Посетен на 18.01.2011.
  23. О присвоении наименований площади, улицам, бульвару и проездам микрорайона «Кузнечики» города Подольска. // Подольский рабочий. Подольск, 12 января 2011. с. 9. Посетен на 18.01.2011.
  24. а б в г д е Археологическое прошлое. // Подольский краеведческий музей. Посетен на 2 октября 2008.
  25. а б в г [hhttp://www.webcitation.org/5nApfLKF7 Село Пахрино. Из книги А.А.Ярцева «Подмосковные прогулки»]. // Посетен на 1 ноября 2008.
  26. а б В.А. Поцелуев И.В. Петреев. Подольские окрестности. // Посетен на 1 ноября 2008.
  27. С.В. Шполянский. Перемышль Московский (к проблеме возникновения и роли города в системе обороны границ Московского княжества). // Посетен на 1 ноября 2008.
  28. а б Подол — Подольский — Подольск. История Подольска: «Подольск и окрестности». // Посетен на 15 ноября 2008.
  29. Радушный хозяин – город Подольск. // Twin cities international association. Архив на оригинала от 2012-03-17. Посетен на 2011-01-15.
  30. Грузинското правителство и мнозинството от членовете на ОН смятат Абхазия за част от територията на Грузия.