Дунав мост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за моста над река Дунав. За едноименния филм вижте Дунав мост (филм).

Дунав мост
Podul Prieteniei Giurgiu-Ruse
Основни данни
Предназначение пътен и железопътен мост
Пресича река Дунав
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Русе, България
Flag of Romania.svg Гюргево, Румъния
По-горен Мост „Нова Европа“
По-долен мост „Крал Карол I“
Технически данни
Конструкция ферма/подвижен мост
Материал стомана
Обща дължина 2223 m
Главен отвор 120 m
Височина под моста 30 m
История
Построен 1952-1954 г.
Проектант В. Андреев
Н. Рудомазин
Карта
Дунав мост (България)
Brown 804000 pog.svg
Дунав мост в Общомедия

Дунав мост, наричан още Мост на дружбата, е стоманен фермов мост над река Дунав между градовете Русе и Гюргево (на речен километър 488,7).

Дължината му е 2,80 км и минава на височина от 30 метра над водата. Изграден е на 2 нива - за влакове и автомобили. Средната част (с дължина 85 м) може да се повдига и да пропуска големи кораби. Мостът е един от двата моста над река Дунав по границата между България и Румъния, която има дължина от около 500 км.

Архитектурата на моста е на архитект Георги Овчаров, а художественото оформление (порталите на българския и румънския бряг, както и орловите глави по неговата дължина) е дело на украинския скулптор Михайло Парашчук.

Открит е официално за експлоатация на 20 юни 1954 г., като за времето си е най-големият комбиниран мост (с железопътна линия и за автомобилен трафик) в Европа. Строен е 2,5 год. от България и Румъния в сътрудничество с тогавашния СССР.

Мостът на дружбата между Русе и Гюргево

История[редактиране | edit source]

Проучванията по възможността за изграждането на мост на р. Дунав и осъществяването на сухопътна връзка между Западна и Централна Европа до Балканския полуостров с излаз на Бяло море започват още с края на Кримската война (1853-1856 г.). Построяването на мост над плавателната река е осмисляно в контекста на изграждането на жп линия. Под натиска на Австро-Унгария Османската империя възприема строителството на линията Виена – Белград – София – Цариград, с отклонение от Ниш до Солун.[1]

Три години след Освобождението на България – 1881 г., се установяват първите контакти между Българското княжество и Румъния, на които се обсъжда и възможността за строителство на мост над р. Дунав.

Идеята на румънската страна от 1884 г. е за строителството на мост между Свищов и Зимнич. Българският министър-председател Петко Каравелов е резервиран, защото свързването при тези пунктове не е съгласувано с плановете за железопътната мрежа в България и ще обремени прекалено много финансите на Княжеството. Вероятно П. Каравелов не е бил убеден в искреността на намеренията на румънското предложение, тъй като още от 1882 г. Букурещ предприема мерки за насочване на трафика от Западна и Централна Европа към своето пристанище Кюстенджа. [2]

През 1890 г. в бр. 47 на в. Славянин (Русе) е поместено съобщение за проведен търг в Букурещ, иницииран от румънска страна, за построяването на мост над р. Дунав. На търга присъстват “Ал. Маргиломан – министър на общите работи, Дука – гл. директор на железниците и Силаги – инженер”. В търга участват седем фирми,сред които и тази на Айфел. Най-ниска цена за строителството на моста предложило дружество Фив Лил, а в последствие на него било възложено и изграждането на конструкцията.[3]

В началото на ХХ в. идеята за строителство на мост на р. Дунав между България и Румъния навлиза в нов етап. Периодът съвпада с оформената вече ясна концепция за изграждането на железопътните мрежи на двете страни. Ускореното икономическо развитие на България в началото на ХХ в. определя търсене на нови и сигурни връзки с Австро–Унгария, Германия, Франция и другите напреднали държави. Честите стопански и политически конфликти между Сърбия и Австро–Унгария (т. нар. “свинска война”, 1906–1911 г.) се отразяват негативно на българския обмен със Западна и Централна Европа. Австро–Унгария от своя страна също търси начин да заобиколи Сърбия при икономическите си контакти с България и Турция.

Преговорите временно се забавят при обявяването на българската независимост (22 септември 1908 г.) и проблемите, свързани с нейното признаване. На 9 април 1909 г. Румъния признава българската независимост. Основна тема на разговорите между двете страни е строителството на мост на р. Дунав. Румънският министър председател заявява, че трябва да се събере смесена българо-румънска комисия, която да проучи въпроса. По неговото лично мнение най-подходящо място за моста е отсечката между пунктовете Сомовит и Корабия.[4]. Българското правителство приема със задоволство румънското предложение. В София е назначена комисия, която да проучи подробно въпроса за мястото на бъдещия мост.[5].

В периода между Балканската и Междусъюзническата война, и последвалата Първа световна война, преговорите между двете страни временно са преустановени.

В края на 20-те год. на XXв. започват проучвателни разговори, свързани с изграждането на мост над река Дунав, от страна на България, в които в последствие се включва Румъния, Гърция, Полша, Югославия и др. Преговорите са изключително динамични като до началото на Втората световна война заинтересуваните страни не успяват да сключат споразумение. Основната идея, около която най-общо се консолидират позициите са по изграждането на мост в района на Корабия – Гиген. Аргументите за местоположението са както от географски характер – релеф на терена, почвена характеристика и условия за изграждането на подобна конструкция, така и политически и стопански – изграждането на сухоземна връзка и излаз на Бяло море за страните от Централна и Западна Европа. След Втората световна война се подновяват преговорите за изграждането на мост над р. Дунав, който да свърже румънския с българския бряг. Обектът е наречен. “889”[6].В свое решение от 11 март 1950 г. Политбюро на ЦК на БКП изразява съгласие с предложените условия от страна на Съветското правителство за построяване на моста през река Дунав на определеното място – Русе-Гюргево, както и строителството да бъде възложено на Министерството на пътните съобщения на Съветския съюз. С Постановление на МС от 25 май 1954 г. е решено мостът да се открие за редовна експлоатация на 21 юни 1954 г. с подходящо тържество. Сред членовете на българската делегация, присъствали на тържественото откриване, е Вълко Червенков – председател на МС и др. Постановено е събитието да бъде филмирано от българската кинематография и да се предава по радиоопредавателни станции.[7].

Разни[редактиране | edit source]

Румънските мостове не са поддържани от 25 год. - поне от 1983 до 2008 г. Необходими са около 25 милиона евро от всяка страна, за да бъде ремонтиран мостът [8].

Източници[редактиране | edit source]

  1. ЦДА, ф. 176К, оп. 1, а.е. 839, л. 25-27; Ю. Данчов. Половин век железопътна политика. – В: Архив на държавните железници и пристанища в България, кн. І, 1928, 51-51; Хр. Хесапчиев. Служба на България в чужбина. С., 1993, 347-348.
  2. Хр. Хесапчиев. Цит. съч., с.348; ЦДА, ф. 176К, оп. 1, а.е. 97, л. 1-10; Е. Стателова. Дипломацията на Княжество България 1879 – 1886. С., 1979, 52-53, 59, 80.
  3. в. “Славянин" (Русе), г. ІХ, 10 ян. 1890, № 47, с. 187.
  4. ЦДА, ф. 176К, оп.2, оп. 2, а.е. 345, л. 26; Хр. Хесапчиев. Цит. съч., с. 352.
  5. ЦДА, ф. 176К, оп.2, оп. 2, а.е. 345, л. 27-28; Хр. Хесапчиев. Цит. съч., с. 352.
  6. ЦДА, Ф. 1, оп. 64, а.е. 76.
  7. ЦДА, Ф. 136, оп. 15, а.е. 268.
  8. The seven bridges over Danube from the Romanian territory will be modernized with 40 million euro, www.adevarul.ro, 21.08.2008