Хидротехнически комплекс „Никопол – Турну Мъгуреле“
Хидротехническият комплекс „Никопол – Турну Мъгуреле“ е планирано хидротехническо съоръжение на река Дунав, между България и Румъния.
Основният му елемент е язовир на река Дунав със стена на 7 km над Белене, който трябва да улесни корабоплаването при ниски води и да се използва за производство на електроенергия. За образуването на язовира трябва да се изгради насипна язовирна стена и да се коригира чрез диги коритото на реката в протежение на 282 km над язовирната стена. Стената трябва да е оборудвана с две шлюзови системи за преминаване на кораби и рибен проход. По нея трябва да преминава пътна и железопътна връзка, а в двата ѝ края да се изгради по една водноелектрическа централа с инсталирана мощност 400 MW и очаквано годишно производство от 2200 GWh електроенергия.[1]
През 1975 година е изработен технически проект за съоръжението.[1] По изпълнението на обекта се работи през 1978 – 1980 и 1986 – 1990 година,[2] като за тази цел в България е създадена специална Военна хидростроителна организация. Изпълнени са подготвителните работи на площадки на двата бряга и е отклонен ръкавът северно от румънския остров Белина, върху който трябва да се строи част от стената.[1] Въпросът за подновяване на проекта се обсъжда периодично на междуправителствено ниво, например при срещата на министър-председателите на България и Румъния Пламен Орешарски и Виктор Понта през 2013 година.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 190 – 191.
- ↑ а б Още веднъж за Хидротехническия комплекс „Никопол-Търну Мъгуреле“ // pan.bg. Посетен на 2022-12-28. (на английски)