Стефан Цанев
Тази статия е за писателя. За военния деец вижте Стефан Цанев (офицер).
|
||||||
Стефан Неделчев Цанев е български драматург, поет и писател.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Роден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, следва 2 години право, през 1960-1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут. Работил е като кореспондент в Родопите (1959), редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970-1973), в Театър „София“ (1973-1984), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), Театъра на армията (1992-1996), Театър „София“ (1996-2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.
След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му „Парапети“, забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984 г. заради спектакъла му „Любовни булеварди“, забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър „София“ без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.
Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му („Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.
Негова съпруга е актрисата Доротея Тончева.
Творчество [редактиране]
Стихосбирки [редактиране]
- „Часове“ (стихове), 1960 г.
- „Композиции“ (стихове), 1963 г.
- „Хроники“ (стихове), 1965 г.
- „Перигеи или най-голямото приближаване до Земята“ (стихове), 1967 г.
- „Аз питам!“ (стихотворения и поеми), 1976 г.
- „Анини приказки“ (стихове за деца), 1976 г.
- „Реквием“ (стихове), 1980 г.
- „Небесни премеждия“ (избрани стихове), 1986 г.
- „Сезонът на илюзиите“ (любовни стихотворения), 1988 г.
- „Спасете нашите души!“ (стихове), 1992 г.
- „Стъпки по облаците. Парапети“ (стихове), 1997 г.
- „Сълзата на Бога“ (избрани стихове), 2003 г.
- „Птици“ (стихове), 2005 г.
- „Спасете нашите души!“ - стихове, есета, драми — поредица Българска класика, 2009 г.
Пиеси [редактиране]
- „Истинският Ивайло“, 1962 г.
- „Бунтът на статуите“, 1967 г.
- „Весела България“, 1968 г.
- „Процесът против богомилите“, 1969 г.
- „Разпята събота (Събота 23)“, 1971 г.
- „Носете си новите дрехи, момчета!“, 1974 г.
- „Джуджето и 7-те снежанки“, 1975 г.
- „Единайсетият час“, 1977 г.
- „Рицарят на печалния образ“, 1978 г.
- „Любовни булеварди“, 1982 г.
- „Животът — това са две жени“, 1983 г.
- „В неделя Господ си почива“, 1984 г.
- „Най-чудното чудо“, 1985 г.
- „Последната нощ на Сократ“, 1986 г.
- „Тайната вечеря на Дякона Левски“, 1987 г.
- „Страшният съд“, 1988 г.
- „Другата смърт на Жанна д`Арк“, 1990 г.
- „Параноя“, 1991 г.
- „Величието и падението на Стефан Стамболов“, 1993 г.
- „Тайното евангелие на Иоан“, 1995 г.
- „Пир по време на демокрация“, 1996 г.
- „Адът — това съм аз“, 1997 г.
- „Конят на Александър Велики“, 2003 г.
- „Всички луди ме обичат“, 2004 г.
- „Певецът на северните морета“, 2005 г.
- „Деца на света“, 2011 г.
- „Духът на поета“, 2011 г.
Други [редактиране]
- „Убийците са между нас“ - есета, 1996 г.
- „Внимавайте с вятърните мелници“ - есета, 1999 г.
- „Измислици за деца“ (Анини приказки, Янини притчи, Джуджето и 7-те снежанки, Рицарят на печалния образ, Най-чудното чудо, Духът на баща ми) - в три тома, 1999 г.
- „Мравки и богове“ - роман, 2000 г.
- „Пир по време на демокрация“ - трагедии & комедии, 2003 г.
- „Сънят на сенките. Книга за мъртвите“ - есета, 2003 г.
- „Дяволите в ада ще ми ръкопляскат. Публичен дневник (1978-2002)“, 2003 г.
- „Ars poetica. За поетическото изкуство“, — синтез между учебник по стихосложение и антология на творческия опит, 2005 г.
- „Български хроники" - том І (2137 г. пр. Хр - 1453 г. сл. Хр.), 2006 г. Книгата е белетристично произведение.
- „Да убиеш вярата“ - есета, 2007 г.
- „Български хроники“ - том II (1453 г. - 1878 г. ), 2007 г.
- „Български хроники“ - том III (1878 г. - 1943 г.), 2008 г.
- „Български хроники“ - том IV (1943 г. - 2007 г.), 2009 г.
Награди [редактиране]
Носител е:
- на наградата за поезия „Пеньо Пенев“ (1988),
- на националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ (1992),
- на националната награда за литература „Иван Вазов“ - за цялостен принос към литературата (2004),
- на националната награда „Христо Г. Данов“ - за „Български хроники“ и за цялостен принос към българската книжнина (2011),
- на „Златен Орфеев венец“ - за високи постижения в съвременната поезия (2012),
- носител е и на ордена „Стара планина“ І степен — за цялостен принос към българската култура (2006).
Външни препратки [редактиране]
- Стефан Цанев в ЛитерНет
- „Доротея и Стефан Цанев - едно италианско семейство“, в. „Сега“, 10 ноември 2001 г.
- „Стефан Цанев: Ние вече имаме статута на колониална държава“, интервю на Валерия Велева, в. „Преса“, 19 септември 2012 г.