Стефан Цанев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за писателя. За военния деец вижте Стефан Цанев (офицер).

Стефан Цанев
Роден 7 август 1936 г. (1936-08-07) (78 г.)
Червена вода, България
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, роман
Направление Априлско поколение
Известни творби „Последната нощ на Сократ“
Награди „Пеньо Пенев“ (1988)
„Петко Р. Славейков“ (1992)
„Иван Вазов“ (2004)
„Христо Г. Данов“ (2011)
„Златен Орфеев венец“ (2012)

Стефан Неделчев Цанев е български драматург, поет и писател.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г.[1] През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, през 1960-1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут. Кореспондент на вестник „Народна младеж“ в Родопите и в Перник (1959-1960). Работил е като редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театър 199[1] и Театъра на окръзите (1970-1973), в Театър „София“ (1973-1984; 1991), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), Театъра на армията[1] (1992-1996), Театър „София“[1] (1996-2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца. [2]

След събитията в Чехословакия 1968 г. стихосбирката му „Парапети“ е свалена от печат.[3] Следва забрана да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984 г. заради спектакъла му „Любовни булеварди“, забранен лично от Тодор Живков[1], е уволнен от театър „София“ без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.[4]

Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му („Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.

Негова съпруга е актрисата Доротея Тончева. [4]

Творчество[редактиране | edit source]

Стихосбирки[редактиране | edit source]

  • Часове“ (стихове), 1960 г.
  • Композиции“ (стихове), 1963 г.
  • Хроники“ (стихове), 1965 г.
  • Перигеи или най-голямото приближаване до Земята“ (стихове), 1967 г.
  • Аз питам!“ (стихотворения и поеми), 1976 г.
  • Анини приказки“ (стихове за деца), 1976 г.
  • Реквием“ (стихове), 1980 г.
  • Небесни премеждия“ (избрани стихове), 1986 г.
  • Сезонът на илюзиите“ (любовни стихотворения), 1988 г.
  • Спасете нашите души!“ (стихове), 1992 г.
  • Стъпки по облаците. Парапети“ (стихове), 1997 г.
  • Сълзата на Бога“ (избрани стихове), 2003 г.
  • Птици“ (стихове), 2005 г.
  • Спасете нашите души!“ - стихове, есета, драми — поредица Българска класика, 2009 г.

Пиеси[редактиране | edit source]

  • „Истинският Ивайло“, 1962 г.
  • "Табу" - театрални миниатюри (в съавторство с Константин Павлов), 1965 г.
  • „Бунтът на статуите“, 1967 г.
  • „Весела България“, 1968 г.
  • „Процесът против богомилите“, 1969 г.
  • "Девет заседания за спасяването на България" (в съавторство с Георги Марков), 1969 г.
  • „Разпята събота (Събота 23)“, 1971 г.
  • „Носете си новите дрехи, момчета!“, 1974 г.
  • „Джуджето и 7-те снежанки“, 1975 г.
  • „Единайсетият час“, 1977 г.
  • „Рицарят на печалния образ“, 1978 г.
  • „Любовни булеварди“, 1982 г.
  • „Животът — това са две жени“, 1983 г.
  • „В неделя Господ си почива“, 1984 г.
  • „Най-чудното чудо“, 1985 г.
  • „Последната нощ на Сократ“, 1986 г.
  • „Тайната вечеря на Дякона Левски“, 1987 г.
  • „Страшният съд“, 1988 г.
  • „Другата смърт на Жанна д`Арк“, 1990 г.
  • „Параноя“, 1991 г.
  • „Величието и падението на Стефан Стамболов“, 1993 г.
  • „Тайното евангелие на Иоан“, 1995 г.
  • „Пир по време на демокрация“, 1996 г.
  • „Адът — това съм аз“, 1997 г.
  • „Конят на Александър Велики“, 2003 г.
  • „Всички луди ме обичат“, 2004 г.
  • „Певецът на северните морета“, 2005 г.
  • „Деца на света“, 2011 г.
  • „Духът на поета“, 2011 г.
  • „Заговорът на Калигула“, 2014 г.

Други[редактиране | edit source]

  • „Убийците са между нас“ - есета, 1996 г.
  • „Внимавайте с вятърните мелници“ - есета, 1999 г.
  • „Измислици за деца“ (Анини приказки, Янини притчи, Джуджето и 7-те снежанки, Рицарят на печалния образ, Най-чудното чудо, Духът на баща ми) - в три тома, 1999 г.
  • Мравки и богове“ - роман, 2000 г.
  • „Пир по време на демокрация“ - трагедии & комедии, 2003 г.
  • „Сънят на сенките. Книга за мъртвите“ - есета, 2003 г.
  • „Дяволите в ада ще ми ръкопляскат. Публичен дневник (1978-2002)“, 2003 г.
  • „Ars poetica. За поетическото изкуство“, — синтез между учебник по стихосложение и антология на творческия опит, 2005 г.
  • „Български хроники" - том І (2137 г. пр. Хр - 1453 г. сл. Хр.), 2006 г. Книгата е белетристично произведение.
  • „Да убиеш вярата“ - есета, 2007 г.
  • „Български хроники“ - том II (1453 г. - 1878 г. ), 2007 г.
  • „Български хроники“ - том III (1878 г. - 1943 г.), 2008 г.
  • „Български хроники“ - том IV (1943 г. - 2007 г.), 2009 г.
  • Съчинения в 12 тома - 2013-2014 г.

Награди[редактиране | edit source]

Носител е:

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Стефан Цанев гостува на МГ "Баба Тонка". // www.sever.bg. Sever.bg, 25 март 2011. Посетен на 3 септември 2013.
  2. Стефан Цанев в ЛитерНет, посетен на 3 септември 2013
  3. Поезия 1956-2012, том 1 (съчинения в 12 тома) - Стефан Цанев — Издателска къща Жанет 45. // Поезия 1956-2012, том 1 (съчинения в 12 тома) (твърди корици). Жанет 45. Посетен на 3 септември 2013.
  4. а б Петкова, Станислава. Доротея и Стефан Цанев - едно италианско семейство. // Сега. Сега АД, 10 ноември 2001. Посетен на 3 септември 2013.
  • Институт за литература на БАН, "Речник на българската литература", т. 3 (П-Я). Издателство на Българската академия на науките, София, 1982 г.