Стефан Цанев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за писателя. За военния деец вижте Стефан Цанев (офицер).

---

Стефан Цанев български писател Роден: 7 август 1936 Червена вода, България

Стефан Неделчев Цанев е български драматург, поет и писател.

Съдържание 1 Биография 2 Творчество 2.1 Стихосбирки 2.2 Пиеси 2.3 Други

[редактиране] Биография

Роден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, следва 2 години право, през 1960-1965 учи драматургия в Московския киноинститут. Работил е като кореспондент в Родопите (1959), редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970-1973), в Театър "София" (1973-1984), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), Театъра на армията (1992-1996), Театър "София" (1996-2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.

[редактиране] Творчество

[редактиране] Стихосбирки

• „Часове“ - стихове, 1960 г.
• „Композиции“ - стихове, 1963 г.
• "Хроники" - стихове, 1965 г.
• "Перигеи или най-голямото приближаване до Земята" - стихове, 1968 г.
• „Аз питам!“ - стихотворения и поеми, 1975 г.
• "Анини приказки" - стихове за деца, 1976 г.
• „Реквием" - стихове, 1980 г.
• „Лирика“, 1983 г.
• „Поеми“, 1984 г.
• „Небесни премеждия“ - стихове, 1986 г.
• „Сезонът на илюзиите“ - любовни стихотворения, 1988 г.
• „Спасете нашите души!“ - стихове, 1992 г.
• "Стъпки по облаците. Парапети" - стихове, 1997 г.
• "Сълзата на Бога" - избрани стихове, 2003 г.
• "Птици" - стихове, 2005 г.

[редактиране] Пиеси

• "Истинският Ивайло", 1962 г.
• "Бунтът на статуите", 1967 г.
• "Весела България", 1968 г.
• „Процесът против богомилите“, 1969 г.
• "Разпята събота (Събота 23)", 1971 г.
• "Носете си новите дрехи, момчета!", 1974 г.
• "Джуджето и 7-те снежанки", 1975 г.
• "Единайсетият час", 1977 г.
• "Рицарят на печалния образ", 1978 г.
• "Любовни булеварди", 1982 г.
• "Животът - това са две жени", 1983 г.
• "В неделя Господ си почива", 1984 г.
• "Най-чудното чудо", 1985 г.
• „Последната нощ на Сократ“, 1986 г.
• „Тайната вечеря на Дякона Левски“, 1987 г.
• "Страшният съд", 1988 г.
• "Другата смърт на Жанна д`Арк", 1990 г.
• "Параноя", 1991 г.
• "Величието и падението на Стефан Стамболов", 1993 г.
• "Тайното евангелие на Иоан", 1995 г.
• "Пир по време на демокрация", 1996 г.
• "Адът - това съм аз", 1997 г.
• "Конят на Александър Велики", 2003 г.
• "Всички луди ме обичат", 2004 г.
• "Певецът на северните морета", 2005 г.

[редактиране] Други

• "Убийците са между нас" - есета, 1996 г.
• "Внимавайте с вятърните мелници" - есета, 1999 г.
• "Измислици за деца" (Анини приказки, Янини притчи, Джуджето и 7-те снежанки, Рицарят на печалния образ, Най-чудното чудо, Духът на баща ми) - в три тома, 1999 г.
• „Мравки и богове“ - роман, 2000 г.
• "Сънят на сенките. Книга за мъртвите" - есета, 2003 г.
• "Дяволите в ада ще ми ръкопляскат. Публичен дневник (1978-2002)", 2003 г.
• „Ars poetica. За поетическото изкуство“, — синтез между учебник по стихосложение и антология на творческия опит, 2005 г.
• „Български хроники" - том І (2137 г. пр. Хр - 1453 г. сл. Хр.), 2006 г. Книгата е белетристично произведение, увлекателно за четене. Но в текста са вложени буквални цитати с точно посочен източник, което я прави сериозен исторически труд.
• "Да убиеш вярата" - есета, 2007 г.
• „Български хроники" - том II (1453 г. - 1878 г. ), 2007 г.
• „Български хроники" - том III (1878 г. - 1943 г.), 2008 г.