Стефан Цанев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за писателя. За военния деец вижте Стефан Цанев (офицер).

Стефан Цанев
български писател
Роден: 7 август 1936 г. (1936-08-07) (76 г.)
Червена вода, България

Стефан Неделчев Цанев е български драматург, поет и писател.

Съдържание

Биография [редактиране]

Роден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, следва 2 години право, през 1960-1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут. Работил е като кореспондент в Родопите (1959), редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970-1973), в Театър „София“ (1973-1984), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), Театъра на армията (1992-1996), Театър „София“ (1996-2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.

След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му „Парапети“, забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984 г. заради спектакъла му „Любовни булеварди“, забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър „София“ без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.

Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му („Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.

Негова съпруга е актрисата Доротея Тончева.

Творчество [редактиране]

Стихосбирки [редактиране]

  • Часове“ (стихове), 1960 г.
  • Композиции“ (стихове), 1963 г.
  • Хроники“ (стихове), 1965 г.
  • Перигеи или най-голямото приближаване до Земята“ (стихове), 1967 г.
  • Аз питам!“ (стихотворения и поеми), 1976 г.
  • Анини приказки“ (стихове за деца), 1976 г.
  • Реквием“ (стихове), 1980 г.
  • Небесни премеждия“ (избрани стихове), 1986 г.
  • Сезонът на илюзиите“ (любовни стихотворения), 1988 г.
  • Спасете нашите души!“ (стихове), 1992 г.
  • Стъпки по облаците. Парапети“ (стихове), 1997 г.
  • Сълзата на Бога“ (избрани стихове), 2003 г.
  • Птици“ (стихове), 2005 г.
  • Спасете нашите души!“ - стихове, есета, драми — поредица Българска класика, 2009 г.

Пиеси [редактиране]

  • „Истинският Ивайло“, 1962 г.
  • „Бунтът на статуите“, 1967 г.
  • „Весела България“, 1968 г.
  • „Процесът против богомилите“, 1969 г.
  • „Разпята събота (Събота 23)“, 1971 г.
  • „Носете си новите дрехи, момчета!“, 1974 г.
  • „Джуджето и 7-те снежанки“, 1975 г.
  • „Единайсетият час“, 1977 г.
  • „Рицарят на печалния образ“, 1978 г.
  • „Любовни булеварди“, 1982 г.
  • „Животът — това са две жени“, 1983 г.
  • „В неделя Господ си почива“, 1984 г.
  • „Най-чудното чудо“, 1985 г.
  • „Последната нощ на Сократ“, 1986 г.
  • „Тайната вечеря на Дякона Левски“, 1987 г.
  • „Страшният съд“, 1988 г.
  • „Другата смърт на Жанна д`Арк“, 1990 г.
  • „Параноя“, 1991 г.
  • „Величието и падението на Стефан Стамболов“, 1993 г.
  • „Тайното евангелие на Иоан“, 1995 г.
  • „Пир по време на демокрация“, 1996 г.
  • „Адът — това съм аз“, 1997 г.
  • „Конят на Александър Велики“, 2003 г.
  • „Всички луди ме обичат“, 2004 г.
  • „Певецът на северните морета“, 2005 г.
  • „Деца на света“, 2011 г.
  • „Духът на поета“, 2011 г.

Други [редактиране]

  • „Убийците са между нас“ - есета, 1996 г.
  • „Внимавайте с вятърните мелници“ - есета, 1999 г.
  • „Измислици за деца“ (Анини приказки, Янини притчи, Джуджето и 7-те снежанки, Рицарят на печалния образ, Най-чудното чудо, Духът на баща ми) - в три тома, 1999 г.
  • Мравки и богове“ - роман, 2000 г.
  • „Пир по време на демокрация“ - трагедии & комедии, 2003 г.
  • „Сънят на сенките. Книга за мъртвите“ - есета, 2003 г.
  • „Дяволите в ада ще ми ръкопляскат. Публичен дневник (1978-2002)“, 2003 г.
  • „Ars poetica. За поетическото изкуство“, — синтез между учебник по стихосложение и антология на творческия опит, 2005 г.
  • „Български хроники" - том І (2137 г. пр. Хр - 1453 г. сл. Хр.), 2006 г. Книгата е белетристично произведение.
  • „Да убиеш вярата“ - есета, 2007 г.
  • „Български хроники“ - том II (1453 г. - 1878 г. ), 2007 г.
  • „Български хроники“ - том III (1878 г. - 1943 г.), 2008 г.
  • „Български хроники“ - том IV (1943 г. - 2007 г.), 2009 г.

Награди [редактиране]

Носител е:

Външни препратки [редактиране]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за