Майн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Майн
Main river.png
Течение на Майн
Fluss Main in Deutschland.PNG
Разположение на реката в Германия
Общи сведения
Местоположение Германия
Дължина 527 km
Водосборен басейн 26 507 km²
Отток 110 m³/s
Начало
Място Фихтелгебирге Бял Майн и Червен Майн
Устие
Място Рейн
Координати 50°05′11.04″ с. ш. 11°23′53.88″ и. д. / 50.0864° с. ш. 11.3983° и. д.
Майн в Общомедия

Майн (на немски Main) е най-дългата река, течаща изцяло в Германия. Реката е дълга 527 км. [1] Тя е най-дългият приток на река Рейн. Тя е също част от речния канал Рейн - Майн - Дунав.

Течение[редактиране | редактиране на кода]

Река Майн извира във Фихтелгебирге, ако се счита от притока Бял Майн (Weißer Main) и в Франкска Алб ако се измерва от притока Червен Майн (Roter Main). Реката пресича провинциите Бавария и Хесен. В близост на до град Вертхайм, Майн е граница в продължение на 25 км на провинциите Бавария и Баден-Вюртемберг. Река Майн се влива в река Рейн при град Майнц.

Заедно с по-млаките реки, Ватре и Нетце, Майн е единствената голяма река в средна Европа, която тече от изток на запад. Повечето средно европейски реки текат от юг на север, но изключение прави Дунав, която тече на юг и на изток.

Водосборната област на Майн с нейните притоци има обща площ от 27.292 км².

Корабоплаването по река Майн е на 396 км от Бамберг възможно. През 1992 година, реката е била свързана посредством канала Рейн-Майн-Дунав в река Дунава и Черно море. В долното течение на реката са разположени и големи центрове като Офенбах и Франкфурт, в които са изградени и големи резни пристанища.

По цялото протежение на реката е изградена туристическа пътека Майн, както и велосипеден път Майн.

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

Името произлиза от латинската дума Moenus или Menus, и не е свързано с град Майнц.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  1. Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 15. Посетен на 17 януари 2013.