Висше военноморско училище, Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Висше военноморско училище
„Н. Й. Вапцаров“
Девиз Чеда сме ние на морето
Основаване 1881
Вид Държавно
Началник Капитан I ранг проф. двн Боян Медникаров
Местоположение Варна, България
Уебсайт http://www.naval-acad.bg/
Висше военноморско училище
„Н. Й. Вапцаров“
в Общомедия

Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ (ВВМУ) се намира във Варна. Неговите възпитаници създават и управляват военноморския и гражданския флот на България, и работят като висококвалифицирани капитани и корабен персонал на много чуждестраннни плавателни съдове.

Първи десетилетия[редактиране | edit source]

Училището е създадено в Русе през 1881 г. със заповед на военния министър под името Морско училище. Това е първото техническо учебно заведение в България. Първите специалности са били машинисти и огняри за новосъздадената през 1879 г. Дунавска военна флотилия. Впоследствие името му се променя на "Машинна школа" и на "Техническа школа", от 1892 г. е Морска унтер-офицерска школа при флотилията и морската част.

През 1900 г. училището е преместено във Варна и се преименува на "Машинно училище при флота във Варна". Настанено е в историческата представителна сграда на днешната ул. Батенберг №41, където остава до 1910 г. През 1904 г. със закон на Народното събрание училището е преименувано на "Машинно училище при флота с права на средно-техническо учебно заведение", което подготвя механици за военния и гражданския флот, железниците, въздухоплаването и другите отрасли на зараждащата се българска индустрия. През 1917 г. е именувано "Машинно морско училище" и е преместено в сградата на сегашния Икономически университет във Варна на бул. Цар Борис Първи №77. Със заповеди на военния министър, първи офицерски випуск излиза през същата 1917 г. През 1918 г. училището получава сградата на днешния Аквариум в Морската градина, където остава до 1922 г. През 1919 г. започва обучаването и на корабоводители (щурмани). През 1920 г. е преименувано на "Морско машинно училище".

Рибарско училище[редактиране | edit source]

По Ньойския договор на България са установени ограничения върху военноморското образование. По инциатива на д-р Пенчо Дренски е приет Закон за откриване на рибарско училище, което да поеме голяма част от задачите на дотогавашното Военноморско училище.[1][2] Със заповед по Флота от 19 септември 1919 г. за командир на Риболовната школа е назначен лейтенант (капитан-лейтенант) Боян Станев. След влизането в сила на клаузите на Ньойски договор (1919 г.), формированието преминава към Министерството на земеделието и държавните имоти. Във Варна Рибарското училище е в същата сграда, в която до 1922 г. е и Машинното морско училище. Първият рибарски випуск от 27 души е приет на 21 януари 1921 г. и тази дата се приема за начало на Практическото рибарско училище във Варна. Випускът завършва през 1925 г. Строежът на ново модерно рибарско училище започва на 5 април 1925 г. на остров Кирил[3][4][5] до Созопол и е завършено през 1929 г. Царското рибарско училище е открито тържествено на 3 октомври 1930 г., като учениците се преместват от Варна в Созопол.

База на новото училище разполага със скъпоструващи инструменти и уреди. Новата специализирана библиотека съдържа около 420 книги. За практическото обучение на учениците е закупен модерен за времето кораб, учениците са на пълен интернат. До 1 април 1934 г., когато рибарското училище прекратява съществуването си, завършват 8 випуска с пълен четиригодишен курс на обучение - общо 212 младежи, 56 от тях са пълни сираци след войните, а 72 от тях са с по един родител. [6]

През октомври 1944 г. във военноморската база в Созопол е приет евакуирания от Кавала и Дедеагач Български беломорски флот, а по-късно там са учебните кабинети на закритата днес бригада Леки сили на ВМС.

Морско училище[редактиране | edit source]

През 1929 г. статутът на Морското машинно училище е определен със закон и то е преименувано на "Морско училище". През 1934 г. то е преместено в сградите на вече закритото Царското рибарско училище на остров Св. Кирил при Созопол. През 1940 г. училището се връща във Варна, в голямата представителна сграда на ул. "Стефан Караджа", където остава до 1954 г.

През 1942 г. с царски указ Морското училище получава статут на специализирано висше морско училище и името "Военно-морско на Негово Величество училище". През 1945-46 г. то се нарича "Военноморско народно училище при Морските войски", през 1946-49 г. - "Народно военноморско училище". През 1949 г. Морското училище приема за свой патрон Никола Вапцаров, поет, възпитаник на училището от випуск 1926 г. и получава името "Народно военноморско училище "Н. Й. Вапцаров"".

През 1954 г. то се нанася в сегашния учебен коплекс на ул. "Васил Друмев" № 73. С Указ на Президиума на Народното събрание от 1956 г. то получава статут на висше инженерно морско училище и името "Висше народно военно-морско училище "Н.Й. Вапцаров"". През 1960 г. то е вписано в регистрите на Международната морска организация (IMO) към ООН, с което се признават дипломите на възпитаниците му пред всички корабособственици по света.

През 1968 г. основният корпус на комплекса, помещаван и днес, е надстроен с един етаж. От 1991 г. названието му е "Висше военноморско училище "Н. Й. Вапцаров"". През 2000 г. ВВМУ е вписано в "Белия списък" на IMO като висше училище с одобрено морско образование, съгласно конвенцията STCW 78/95. През 2001 г. с решение на Националната агенция за оценяване и акредитация към МС получава пълна акредитация като висше училище, в съответствие с новоприетия Закон за висшето образование. През 2000 г. получава сертификат за качество ICO 9002.4 по специалността "Корабоводене" от Лойд регистър, а през 2004 г. - ISO 9001-2000 за всички специалности.

Ветроходен кораб "Калиакра" на БМФ в Алхесирас, Испания

Съвременна структура[редактиране | edit source]

Днес във ВВМУ се подготвят следните морски специалисти:

  • А. За военноморските сили, със срок на обучение 5 години и квалификация "бакалавър":
    • мъже и жени корабни навигатори;
    • мъже и жени свързки и радиолокация;
    • мъже и жени механици.
  • Б. За гражданския флот, със срок на обучение 4 години и квалификация "бакалавър":
    • мъже и жени корабни навигатори;
    • мъже и жени корабна радиоелектроника;
    • мъже и жени механици и електромеханици;
    • мъже и жени технолози за пристанищно управление на флота;
    • мъже и жени технолози за кораборемонта;
    • мъже и жени речно корабоплаване.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. МОРСКОТО РИБАРСКО УЧИЛИЩЕ И НЕГОВИЯТ ВЪЗПИТАНИК ИВАН ЦАНЕВ, Морски вестник, БРОЙ 18, 4 септ. - 8 окт. 2008 г.
  2. Фоторазказ:РИБАРСКОТО УЧИЛИЩЕ ВЪВ ВАРНА (1919 – 1930), Морски вестник
  3. Пощенски картички и стари фотографии, Морски вестник
  4. Атанас Илев, Спомени от войната
  5. К.д.п.НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ,КАДЕТСКИ ПРЕМЕЖДИЯ КРАЙ СОЗОПОЛ, Морски вестник
  6. Борис Илиев, Стихията морска ни призва - Историята на два морски марша, Сп. “Морски свят”, ноември 1987 г.