Великотърновска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Великотърновска епархия
Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png
Veliko Tarnovo Cathedral 4.jpg
Катедралният храм
"Рождество на Пресвета Богородица"
Велико Търново.
Църква Българска православна църква
Страна България
Център Плевен
Катедрална църква Рождество на Пресвета Богородица
Архиерейски наместничества Габрово
Горна Оряховица
Дряново
Елена
Никопол
Павликени
Свищов
Севлиево
Предстоятел Григорий
Сан митрополит

Великотърновска епархия е със седалище в град Велико Търново и архиерейски наместничества в Свищов, Никопол, Горна Оряховица, Габрово, Елена, Севлиево, Дряново и Павликени.

История[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също Търновска патриаршия.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

(Велико)търновски митрополити[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на Великотърновската митрополия
Епархийското училище във Велико Търново
  • Еремия (споменава се през август 1394 и в 1401 г.[1] или местоблюстител [в качеството си на молдовлахийски митрополит] от август 1394 до 1407/1408 г.)[2]
  • Игнатий (1437-1464/5)[3]
  • Герасим (споменат през януари 1467 г.)[4]
  • Панкратий (споменат през октомври 1474 г.)[5]
  • Теофил (споменат през 1528[6] и 1530[7] г.)
  • Йоаким (споменат в 1556, 1558[8] и 1561[9] г.)
  • Арсений (споменат през януари 1565-август 1567[10] и в 1573[11] г.)
  • Дионисий Рали (1585-1600)
  • Еремия (споменат през март 1602 г.)[12]
  • Гавриил (споменаван от 1611 до 1622,[13] починал в 1626[14] г.)
  • Макарий (избран на 18.04.1626, починал в 1646 г.)[15]
  • Дионисий (избран на 23.08.1646, отстранен през 1650 г.)[16]
  • Кирил (избран през март 1650, отстранен през януари 1653 г.)[17]
  • Антим (избран в 1653 г.)[18]
  • Дионисий (избран в 1654, починал в 1658 г.)[19]
  • Герасим (избран на 23.11.1658, преместен през 1673 г.)[20]
  • Езекил, бивш ловешки епископ (избран на 16.08.1673, споменава се на 15.05.1687 г.)[21]
  • Атанасий (споменат през 1687[22] и март 1689, преместен в началото на 1692 г.[23])
  • Йосиф (споменат през март 1692 г.)[24]
  • Теодосий (споменат през май 1697 г.)[25]
  • Дионисий (споменат през март 1708, починал в 1714 г.)[26]
  • Йосиф (избран през 1714[27], остранен в 1722[28] г.)
  • Никофор (споменаван от 1722[29] до януари 1737[30] г.)
  • Антим (споменат за пръв път през 1739[31], подал оставка през 1750[32] г.)
  • Теофил (избран през януари 1751, починал в 1763 г.)[33]
  • Партений (избран през 1763, преместен през 1769 г.)[34]
  • Калиник (избран през януари 1770, починал в 1791 г.)[35]
  • Матей (избран през декември 1791, напуснал епархията към 1797;[36] преизбран през февруари 1800[37], починал в 1802[38] г.)
  • Филотей, бивш варненски митрополит (избран през февруари 1797,[39] до януари 1800[40] г.)[41]
  • Даниил (избран на 27.03.1802,[42] преместен през 1817[43] г.)
  • Йоаникий (избран на 18.06.1817, обесен от турците на 12.06.1821 г.)[44]
  • Иларион Критски (избран през юни 1821, отстранен през 1827, върнат през ноември 1830, починал на 08.02.1838 г.)[45]
  • Константий, бивш кюстендилски митрополит (избран на 25.01.1827, до ноември 1830 г.)[46]
  • Панарет (избран през февруари 1838,[47] дошъл в Търново на 06.06.1838,[48] отстранен в 1840 г. Бивш панаирски борец, задигнал от олтарите светите чаши, за да ги претопи в прибори за трапезата си[49])
  • Неофит Византийски (избран на 26.04.1840, напуснал епархията към 1846, преизбран на 29.08.1848,[50] преместен през 1858 г. [51])
  • Атанасий (избран на 26.06.1846,[52] удавил се на 24.08.1848[53])
  • Григорий Катрис (избран на 26.01.1858,[54] напуснал на 14.03.1867[55])
  • Иларион (Михайловски) (избран на 25.05.1872[56], до 04.06.1875 г.)
  • Климент (Друмев) (1884 - 1901)
  • Антим (Кънчев) (1901 - 1914)
  • Йосиф (Рафаилов) (1914 - 1918)
  • Филип (Пенчев) (1920 - 1935)
  • Софроний (Чавдаров) (1935 - 1961)
  • Стефан (Стайков) (1962 - 1992)
  • Григорий (Стефанов) (1994-)

Манастири[редактиране | редактиране на кода]

Великотърновско архиерейско наместничество[редактиране | редактиране на кода]

Габровско архиерейско наместничество[редактиране | редактиране на кода]

Горнооряховско архиерейско наместничество[редактиране | редактиране на кода]

Дряновско архиерейско наместничество[редактиране | редактиране на кода]

Еленско архиерейско наместничество[редактиране | редактиране на кода]

Свищовско архиерейско наместничество[редактиране | редактиране на кода]

Севлиевско архиерейско наместничество[редактиране | редактиране на кода]

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Катедрален храм[редактиране | редактиране на кода]

Храмове по духовни околии[редактиране | редактиране на кода]

Други храмове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тютюнджиев, Ив., Мутафова, Кр. История на българския народ през XV-XVII в. в таблици, схеми, карти, и тестове. Велико Търново, 1994, 38.
  2. Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 473.
  3. Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Saarbrücken, 2008. 474; срв. Снегаров, Ив. Търновски митрополити в турско време. – Списание на Българската академия на науките, 52, 1935, 211
  4. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 178
  5. Γερμανός, σ. 178
  6. Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 352
  7. Ζαχαριάδου, Ε. Α. Δέκα τουρκικά έγγραφα για την Μεγάλη Εκκλησία (1483-1567). Αθήνα, 1996, 123.
  8. Снегаров, 212
  9. Γερμανός, σ. 178
  10. Γερμανός, σ. 178
  11. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1-2. С., 2003-2004, № 197
  12. Γερμανός, σ. 179
  13. Снегаров, 219
  14. Γερμανός, σ. 179
  15. Γερμανός, σ. 179
  16. Γερμανός, σ. 179
  17. Γερμανός, σ. 179; Снегаров, 222-223
  18. Γερμανός, σ. 179
  19. Γερμανός, σ. 179
  20. Γερμανός, σ. 179
  21. Γερμανός, σ. 179
  22. Снегаров, 222
  23. Γερμανός, σ. 179
  24. Γερμανός, σ. 179
  25. Γερμανός, σ. 180; срв. Снегаров, 227 и 254bis
  26. Γερμανός, σ. 180
  27. Γερμανός, σ. 179
  28. Снегаров, 227
  29. Снегаров, 228
  30. Γερμανός, σ. 180
  31. Снегаров, 229
  32. Γερμανός, σ. 180
  33. Γερμανός, σ. 180
  34. Γερμανός, σ. 180
  35. Γερμανός, σ. 180
  36. Γερμανός, σ. 180-181
  37. Снегаров, 233
  38. Γερμανός, σ. 182
  39. Γερμανός, σ. 181-182
  40. Снегаров, 233
  41. Stamatopoulos, Dimitrios. Φιλόθεος Καισαρείας. // Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού. Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor, 19 декември 2002 г. Посетен на 25 ноември 2013 г.
  42. Снегаров, 233
  43. Γερμανός, σ. 182
  44. Снегаров, 235
  45. Γερμανός, σ. 182-183
  46. Γερμανός, σ. 182-183
  47. Γερμανός, σ. 183
  48. Снегаров, 245
  49. Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 100.
  50. Γερμανός, σ. 183
  51. Снегаров, 249
  52. Γερμανός, σ. 183
  53. Снегаров, Ив. Из арбанашките старопечатни книги в Софийската народна библиотека. – Списание на Българската академия на науките, 56. 1937, 143, 170
  54. Γερμανός, σ. 183
  55. Снегаров, 252
  56. Снегаров, 252

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]