Мария Единбургска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мария
кралица на Румъния
Queen Mary of Romania 2.jpg
.
Лични данни
Други титли Принцеса на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия,
Принцеса на Саксония-Кобург и Гота,
Херцогиня на Саксония
Родена 29 октомври 1875 г.
Истуел Парк, графство Кент, Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Починала 18 юли 1938 г.
Синая, Flag of Romania.svg Румъния
Подпис SemnaturaMaria.jpg
Семейство
Брак Фердинанд I
Династия Сакс-Кобург и Гота
Баща Алфред Сакс-Кобург и Гота
Майка Мария Александровна
Герб Marie of Edinburgh Arms.svg

Мария Единбургска (на английски: 29 октомври 1875-18 юли 1938) е британска принцеса и кралица на Румъния — съпруга на румънския крал Фердинанд I.

Ранни години[редактиране | edit source]

Мария е родена на 29 октомври 1875 г. в Истуел Парк, графство Кент, като принцеса Мария Александра Виктория Единбургска. Тя е най-голямата дъщеря на херцога на Единбург Алфред и на великата руска княгиня Мария Александровна. Така по рождение Мария е член на двете най-могъщи аристократични фамилии в тогавашния свят — на британското кралско семейство и на руското императорско семейство. По бащина линия тя е внучка на британската кралица Виктория, а по майчина линия — на руския император Александър II.

Още на младини Мария е смятана за една от най-желаните партии за брак в аристократична Европа. Първоначално в нея се влюбва принцът на Уелс и бъдещ крал Джордж V, който ѝ предлага брак. Бащата на Мария дава съгласието си, но на брака се противопоставя майка ѝ, която презира британския кралски двор и желае да види дъщеря си омъжена някъде другаде.

През 1893 г. бащата на Мария наследява херцогската титла на германското княжество Саксония-Кобург и Гота и семейството се премества да живее в новите си владения в Германия. Няколко месеца по-рано, на 10 януари същата година, Мария се омъжва за румънския кронпринц Фердинанд — племенник на румънския крал Карол I. Сватбата е отпразнувана в Зигмаринген, Германия. По това време Мария е на 17, а съпругът ѝ е с 10 години по-възрастен от нея. Бракът, от който се раждат пет деца, е изключително нещастен. Кореспонденцията на Мария с нейната близка приятелка — американската танцьорка Лои Фуле, разкрива отвращението, което Мария изпитва към съпруга си. Двете най-малки деца на Мария и Фердинанд — принцеса Илеана и принц Мирча, се раждат, след като майка им се запознава с дългогодишния си любовник — принц Барбу Щирбей. За историците няма съмнение, че принц Щирбей е баща на принц Мирча, чиито очи били кафяви като на Щирбей, за разлика от тези на Фердинанд и Мария.

През 1897 г. Мария започва романтична връзка с лейтенант Зизи Кантакузин. Скандалът бързо набира скорост, което налага спешната намеса на крал Карол I за неговото потушаване. Въпреки това, през есента на 1897 г., в разгара на скандала Мария забременява. Принцесата ражда тайно, докато е на гости при майка си в Кобург, но за детето няма никакви сведения в историята, като се предполага, че то или е мъртвородено, или е изоставено в сиропиталище.

През 1899 г., докато е бременна с дъщеря си Мария, кронпринцесата моли крал Карол за разрешение да роди детето в Кобург. Кралят отказва и Мария му заявява в прав текст, че детето, което очаваква, е от великия руски княз Борис Владимирович — брат на бъдещия съпруг на сестра ѝ Виктория. Ужасен, кралят дава съгласието си и Мария ражда втората си дъщеря, която също е наречена Мария, в спокойната обстановка в Кобург. Въпреки критиките от страна на останалите си роднини, Фердинанд признава и това дете за свое.

Румънска кралица[редактиране | edit source]

През 1914 г. умира крал Карол I и на престола се възкачва съпругът на Мария — Фердинад I. Поради войната обаче коронацията на новата румънска кралска двойка се отлага до 1922 г.

По време на войната Мария се проявява като голяма патриoтка и упражнява силно влияние върху политиката на страната, което кара някои да смятат, че не Фердинанд I, а съпругата му управлява Румъния. Кралицта изиграва и голяма роля за решението Румъния да се включи във войната на страната на Антантата.

По време на войната Мария е милосърдна сестра на червения кръст и полага грижи за ранени войници. По това време тя написва и книгата си Моята страна, с чиито продажби финансира организацията. След като половината страна е прегазена от германските войски, Мария и група генерали от румънската армия изготвят план, според който, вместо да търси спасение в Русия, румънската армия трябва да се укрепи в един защитен триъгълник на територията на Румъния, откъдето да се сражава с германците до края на войната. Чрез поредица от писма, предадени във Вашингтон чрез Лои Фулер и служителката от американското посолство в Букурещ, кралица Мария успява да издейства отпускането на американски заем за финансирането на плана.

След края на войната румънските дипломати на Парижката мирна конференция се опитват да издействат от победителките присъединяването към Румъния на всички населени с румънци територии на бившите Австро-унгария и Руската империи. По специално румънските претенции се отнасят към областите Бесарабия, Трансилвания, Буковина и Банат. Става ясно, че румънските дипломати губят почва под краката си и са на път да не успеят да убедят съюзниците. Тогава румънският премиер Йон Братаниану призовава кралицата в Париж, за да вземе пряко участие в преговорите като част от румънската делегация на конференцията. Кралица Мария приема предложението с думите Румъния се нуждае от лице, и това лице ше бъда аз. Пристигането в Париж на кралицата-войн, както я нарича западната преса, се привръща в истинска медийна сензация и тя скоро успява да убеди западните дипломати, че е дошло време да изплатят честно дълга си към Румъния. Пускайки в ход своя чар и убедителност, кралицата успява да накара лидерите на победителките да погледнат с добро око на румънската кауза. В резултат Румъния успява да увеличи териториите си с 60%, присъединявайки не само Транскилвания, Бесарабия, Буковина и части от Банат, но още и части от областите Кришана и Марамуреш.

След смъртта на Фердинанд I през 1927 г., Мария остава да живее в Румъния, където пише и издава своите мемоари Историята на моя живот. Кралица Мария умира на 18 юли 1938 г. и е пограбана до съпруга си в манастира Курта де Арджеш. Съгласно последното ѝ желание, сърцето на кралицата е погребано в любимия ѝ дворец в Балчик, построен по нейна поръчка през 1924 г. След връщането на Южна Добруджа на България съгласно Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г., сърцето на кралицата е препогребано в замъка Бран.

Въпреки че по рождение кралица Мария е англиканка, която по-късно приема православието, тя остава известна като първата коронована особа, обявила се публично за последовател на бахайството.

Семейство[редактиране | edit source]

Кралица Мария и крал Фердинанд I имат пет деца:

Генеалогия[редактиране | edit source]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Marie of Romania“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.