Пелеш (замък)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Замък Пелеш
Castelul Peleş
Peles-Castle-Sinaia-Romania.jpg
Замък Пелеш (Румъния)
Black pog.svg
Замък Пелеш
Информация
Страна Флаг на Румъния Румъния
Териториална единица Влахия, окръг Прахова
Местоположение гр.Синая
45°21′35.42″ с. ш. 25°32′33.54″ и. д. / 45.35984° с. ш. 25.54265° и. д.
Архитектурен стил неоренесанс
Архитект Йохан Шулц, Карел Лиман
Основател Карол I
Строителство 18731914
Известни обитатели Карол I, Карол II, Михай I
Съвременен статут исторически паметник
Собственик Румъния
Сайт http://www.peles.ro/
Замък Пелеш в Общомедия

Замъкът Пелеш (на румънски: Castelul Peleş) е разположен на средновековния път, свързващ историческите области Трансилвания и Влахия в Румъния, в подножието на Карпатите, в покрайнините на гр. Синая.

Замъкът е построен в стил неоренесанс между 1873 и 1914 г. Наречен е по името на протичащата наблизо планинска река.

История[редактиране | edit source]

Румънският крал Карол I (1839-1914) закупува през 1872 г. около 5,3 кв. км. земи за лов и строеж на лятна резиденция. Първите 3 архитектурни проекта на замъка копират други западноевропейски замъци и кралят ги отхвърля като прекалено скъпи и лишени от оригиналност. Тогава германският архитект Йохан Шулц представя проект, който се харесва на краля: неголям замък в алпийски стил, съчетаващ италианските традиции с естетиката на немския неоренесанс.

Строителството прекъсва за кратко през 1877-8 г. и на 7 октомври 1883 г. в него се състоява бал по повод коронясването на Карол І. В замъка се ражда престолонаследникът Карол II през 1893 г.

През 1947 г. след принудителната абдикация на румънския крал Михай I комунистическото правителство конфискува цялата кралска собственост, включително и замъка. Известно време замъкът е отворен за туристи, а през 1953 г. е обявен за музей. През 1975–1990 г. (последните 14 год. на комунистическо управление), замъкът и прилежащата му територия са затворени за посещения.

След Румънската революция (1989) замъците Пелеш и Пелишор наблизо отново са отворени за туристи. През 2006 г. собствеността върху замъка е върната на бившия крал Михай I. Скоро след това в резултат на преговори между краля и румънското правителство замъкът отново става национално достояние като исторически паметник и музей, като в замяна румънското правителство заплаща на кралския дом 30 милиона евро.

В наши дни замъкът приема ежегодно почти 0,5 милион посетители. Той е отворен за посещения от 9 до 17 ч. от сряда до неделя вкл. През ноември замъкът е затворен. От 168 помещения за посещение са отворени 35.

Архитектурни и художествени особености[редактиране | edit source]

Колекцията от оръжия и доспехи наброява повече от 4000 експоната

Първи архитект на замъка е германецът Йохан Шулц (1876-1883), негов приемник е чешкият архитект Карел Лиман. Основният архитектурен стил е неоренесанс, но в богато изписаните фасади към вътрешния двор личи саксонско влияние, а във вътрешния интериор, украсен с богати дърворезби и изискани тъкани, се усеща и влиянието на барока.

Стена във вътрешния двор

Замъкът имат разгъната застроена площ от 3200 кв. метра и 168 стаи. Притежава колекция от произведения на изкуството, която е сред най-добрите в Източна и Централна Европа, включваща скулптури, живопис, мебели, оръжия и доспехи, златни и сребърни изделия, изделия от слонова кост, фарфор, книги, гобелени и книги. Колекцията от оръжия и доспехи наброява повече от 4000 предмета. Килимите са изтъкани от най-добрите майстори на Бухара, Мосул, Ъспарта и Измир. Особено впечатляващи са рисуваните витражи, изработени в Швейцария.

Пред главния вход е поставена статуя на крал Карол I, дело на италианския скулптор Рафаело Романели. Той е автор и на останалите мраморни статуи, разположени на 7 тераси, окръжаващи замъка, и изпълнени също в стил „неоренесанс“. Градините и терасите са украсени с фонтани, стълби, лъвове и други декоративни елементи.

Вижте също[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Замъкът Пелеш : Четири сезона

Външни препратки[редактиране | edit source]