Карол II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карол II
Крал на Румъния
CarolofRomania.jpg
Лични данни
Управление 8 юни 1930 г. - 6 септември 1940 г.
Коронация 3 октомври 1918 г.
Роден 15 октомври 1893 г.
Синая, Румъния
Починал 4 април 1953 г.
Ещорил, Португалия
Погребан в Куртя де Арджеш
Предшественик Михай I
Наследник Михай I
Семейство
Династия Хоенцолерни
Баща Фердинанд I
Майка Мария Единбургска
Бракове Йоана-Мария Ламбрино
Елена Гръцка
Магда Лупеско

Карол II е крал на Румъния от 8 юни 1930 до 6 септември 1940 година.

Карол е роден на 15 октомври 1893 г. в замъка Пелеш, близо до румънския град Синая. Той е най-големият син на румънския крал Фердинанд I и на британската принцеса Мария Единбургска. По майчина линия Карол II е правнук на британската кралица Виктория и на руския император Александър II.

През 1914 г. Карол получава място в горната камара на румънския парламент, което му е гарантирано от приетата през 1863 конституция на страната. Вместо с лидерските си умения, остава известен с несполуките в личния си живот, тъй като се жени три пъти. Първият му брак е с Йоана-Мария Ламбрино — дъщеря на румънски генерал, за която Карол се жени през август 1918 г. в Одеса. От нея Карол има един син — Мирча Грего Карол Ламбрино. Тъй като е сключен против действащите тогава закони и без позволението на румънския парламент, този брак е анулиран с решение румънския съд от 1919 г., а всички наследници на Карол и Йоана-Мария са лишени от каквито и да е наследствени права върху румънската корона.

През 1921 г. Карол II се жени за гръцката принцеса Елена. Двойката има един син - Михай, роден през 1921 г. И този брак скоро се проваля — през 1925 г. Карол II започва скандална връзка с Магда Лупеску — разведена католичка, дъщеря на евреин и католичка. За да бъде с любовницата си, на 28 декември 1926 г. Карол официално се отрича от правото си да наследи румънската корона в полза на сина си Михай и напуска страната заедно с Магда Лупеску. През 1928 г. той официално се развежда и с втората си съпруга.

Малолетният син на Карол и Елена се възкачва на румънския престол през 1927 г. От негово имае обаче започва да управляв регентство, начело на което застава принц Николае — по-малкият брат на Карол. Регентството обаче се оказва неспособно да контролира политическите процеси в страната, която изпада в политическа криза след смъртта на Йон Братиану — глава на клана Братиану и лидер на управляваща националлиберална партия. През 1928 г. либералното правителство е заменено с коалиционно правителство начело с Юлиу Маниу. Върху новото правителство започва силен натиск от страна на привържениците на Карол, в това число брат му Николае и голяма част от военните, за връщането на Карол и поставянето му на румънския престоол.

Карол се завръща в Румъния на 6 юни 1930 г. Същият ден той се отмята от направеното през 1926 отричане от престола и с решение на парламента от 7 юни 1930 е обявен за крал на Румъния със задна дата, считано от 1927 г.

По време на управлението на Карол II (1930-1940) корупцията и политическите интриги в Румъния взимат застрашителни размери. Страната е засегната от икономическа крица и работничеки вълнения, а в същото време в страната се наблюдава и възход на фашистката идеология. Постепенно Карол II застава начело на политическите процеси, прървоначално лавирайки между селските партии, либералите и антсемитските партии. През 1938 г. Карол II слага край на парламентарната демокрация в Румъния и се обявява за диктатор. Края на 30-те обаче международната обстановка се развива в неблагоприятна за краля и Румъния посока — през 1939 г. избухва Втората световна война, в началото на която страната обявява неутралитет, а една година по-късно се случва и капитулацията на Франция — най-големия защитник на Версайската система, от която през изминалите две десетилетия облаги черпи и Румъния. Капитулацията на Франция оставя Румъния без влиятелен защитник, притисната между двама мощни външнополитически съперници - Съветския съюз и Третият райх. Под техния натиск страната е принудена да направи трудни териториални отстъпки спрямо Съветския съюз, България и Унгария.

В тази обстановка личността на краля вече е неудобна за румънския политически елит. На 6 септември 1940 г. е извършен военен преврат начело с генерал Антонеску. Военните принуждават Карол II да абдикира в полза на сина си и да напусне страната, в която се установява диктатурата на Антонеску.

След абдикацията Карол II и Магда Лупеску напускат Румъния и пристигат в неутрална Португалия, откъдето отплават за Мексико. Скоро Румъния се включва във войната на страната на Германия, което е използвано от Карол II, за да сформира свое румънско правителство в изгнание, за което търси признание дори от Сталин.

През 1944 г. Карол II и Магда Лупеску се установяват в Рио де Жанейро, Бразилия, където двамата сключват брак на 3 юни 1947 г.

Карол II никога повече не се завръща в Румъния, където след втората световна война монархията е отменена. Той не вижда повече сина си Михай I, който след като е прогонен от Румъния, отказва да се срещне с баща си в чужбина.

Карол II умира от сърдечен удар в Ещорил, Португалия, на 4 април 1953 г. Погребан е в манастира Сао Висенте де Флора в Лисабон. През 2003 г. останките му, както и тези на последната му съпруга, са пренесени в Румъния и са положени в катедралата в Куртя де Арджеш.

Михай I крал на Румъния (1930 – 1940) Михай I