Крал на Румъния
Крал на Румъния (на румънски: Regele României)[1] или крал на румънците (на румънски: Regele Românilor) е титлата на монарха на Кралство Румъния от 1881 до 1947 г., когато Румънската работническа партия провъзгласява Народна република Румъния след принудителната абдикация на Михай I.
История[редактиране | редактиране на кода]
Държавата е международно призната като княжество от 1862 г. след създаването на Обединените княжества – лична уния между Молдова и Влахия, които по това време са васални държави на Османската империя. Александру Йоан I става управляващ принц след официалното обединение на двете бивши отделни държави, като той е избран за княз на двете държави през 1859 г. Свален е от власт през 1866 г. от широка коалиция на основните политически партии, след което парламентът предлага трона на Принц Карл от Хоенцолерн-Зигмаринген, който впоследствие става новият монарх (приема името Карол I).
Независимостта на Румъния от Османската империя е призната през 1878 г. с Берлинския договор. В израз на пълен суверенитет, княжеството е издигнато до кралство през 1881 г., когато Карол I става крал на Румъния.[2] Карол I умира през 1914 г. и е наследен от своя племенник Фердинанд I.
През 1927 г. Фердинанд I умира и страната е оставена на грижите на регентство, оглавявано от принц Никола Румънски, по време на управлението на малкия внук на Фердинанд, Михай I (който по това време е само на шест години) и неговият баща (Карол II), който се отказва от правата си върху трона през 1925 г. Карол II, за разлика от Карол I, в началото нямал желание да управлява Румъния и често бил извън страната, изследвайки останалата част от Европа с любовницата си. Първото царуване на Михай ще бъде краткотрайно – само три години, докато баща му Карол II се завърне, за да оспори титлата по заповед на недоволна политическа фракция, която организира внезапен „държавен преврат“.
След десетгодишно управление, Карол II е принуден да се откаже от короната си в резултат на недоволство заради Вторият виенски арбитраж, която принуждава Румъния да предаде Северна Трансилвания на Унгария. След войната се жени за дългогодишната си любовница Елена Лупеску. Двойката се установява в Португалия, а „кралят на плейбоите“, както е наричан, никога не се завръща в Румъния.
Кралство Румъния е конституционна монархия през по-голямата част от своето съществуване с изключение на 1938 – 1944 г., по време на диктатурите на Карол II (1938 – 1940) и Йон Антонеску (1940 – 1944). На 23 август 1944 г. Михай I възстановява последната демократична кралска конституция от 1923 г. Въпреки това, по време на второто си управление (1940 – 1947), Михай I царува предимно като извънконституционен крал, без парламентарен вот. Парламентът първоначално е спрян и възстановен едва по-късно, през 1946 г. Михай I е коронясан[3] и миропомазан от православния патриарх Никодим Мунтеану в патриаршеската катедрала на Букурещ в деня на второто му встъпване на 6 септември 1940 г.[4] Въпреки това, от правна гледна точка, Михай I не може да упражнява голяма власт освен някои прерогативи, като например да бъде върховен началник на армията и да назначи пълномощен министър-председател.[5]
На 23 август 1944 г., когато съветската армия вече е на територията на Румъния, Михай I сваля съюзения с германия диктатор Йон Антонеску по настояване на опозиционните партии и присъединява страната към съюзниците. Подпомогнати от присъствието на съветските сили, комунистите постепенно поемат контрола над администрацията. На 30 декември 1947 г. крал Михай I е принуден да подпише своята абдикация. На същия ден парламентът провъзгласява страната за народна република. Младият и вече бивш крал и бившата кралица майка Елена са принудени да напуснат Румъния на 3 януари 1948 г. с кралския влак по искане на доминираното от комунистите правителство. Кралските имоти са национализирани по-късно същата година.
Завръщане от изгнание[редактиране | редактиране на кода]
След революцията от 1989 г. бившият крал се завръща в Румъния, като получава ентусиазиран прием по улиците на Букурещ. Възстановени са кралските имоти и другите имоти на бившето кралско семейство в Румъния. Въпреки това страната запазва републиканския си характер.
Бившият крал е уважаван и признат от парламента. Внукът му[6] редовно посещава различни организации в Румъния. Принцеса Маргарета и нейният съпруг връчват кралски ордени от името на бившия крал на избрани румънци.
Кралската къща е популярна и до днес.[7] През 2014 г. министър-председателят Виктор Понта обещава да се направи референдум дали да възстанови или не монархията, ако бъде преизбран. Един от площадите е наречен в чест на крал Михай I през 2012 г.[8] След смъртта на бившия крал през 2017 г. и до голяма степен положителната реакция на населението към кралското семейство на погребението му, румънските политици обсъждат дали да проведат референдум за възстановяване на монархията,[9] като около половината от населението (в началото на 2018 г.) вярва, че монархията е по-добра организационна форма от републиката.[10]
Списък на князете и кралете[редактиране | редактиране на кода]
Княз на Румъния[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Роден – Починал | Управление | Династия |
|---|---|---|---|
| Александру Йоан Куза | 20 март 1920 – 15 май 1873 г. | 1859 – 1866 г. | |
| Карол I | 20 април 1839 – 10 октомври 1914 г. | 1866 – 1881 г. | Хоенцолерн-Зигмаринген |
Крал на Румъния[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Роден – Починал | Управление | Династия |
|---|---|---|---|
| Карол I | 20 април 1839 – 10 октомври 1914 г. | 1881 – 1914 г. | Хоенцолерн-Зигмаринген |
| Фердинанд I | 24 август 1865 – 20 юли 1927 г. | 1914 – 1927 г. | Хоенцолерн-Зигмаринген |
| Михай I | 25 октомври 1921 г. – 5 декември 2017 г. | 1927 – 1930 г. | Хоенцолерн-Зигмаринген |
| Карол II | 15 октомври 1893 – 4 април 1953 г. | 1930 – 1940 г. | Хоенцолерн-Зигмаринген |
| Михай I | 25 октомври 1921 г. – 5 декември 2017 г. | 1940 – 1947 г. | Хоенцолерн-Зигмаринген |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Gold set 1939 // Romanian Coins. Архивиран от оригинала на 2009-10-27.
- ↑ Kremnitz, Mite, Sidney Whitman, Sidney. Reminiscences of the King of Roumania. Harper& Brothers, 1899.
- ↑ Fundamental Rules of the Royal Family of Romania // The Romanian Royal Family website. Архивиран от оригинала на 2013-09-21.
- ↑ "The Joys of Suffering," Volume 2, "Dialogue with a few intellectuals", by Rev. Fr. Dimitrie Bejan – "Orthodox Advices" 2007-06-09 ((ro))
- ↑ Ioan Scurtu, Theodora Stănescu-Stanciu, Georgiana Margareta Scurtu, "The History of the Romanians between 1918-1940" ("Istoria românilor între anii 1918–1940") Архив на оригинала от 2011-10-02 в Wayback Machine., с. 280. ((ro))
- ↑ Romania: The discreet tonic of monarchy // 2012-10-03.
- ↑ https://www.economist.com/blogs/eastern-approaches/2011/10/romanias-ex-monarchy Long live the ex-king
- ↑ Patran, Iona. Romania government honors ex-king on 91st birthday // Reuters. 2012-10-25.
- ↑ Lazar, Valeriu. PSD Executive Chairman says referendum on monarchy is an option. Tariceanu: debates are needed // The Romania Journal. 2017-12-18. Архивиран от оригинала на 2018-05-16. Посетен на 2018-05-15.
- ↑ Lazar, Valeriu. 46pc of Romanians say monarchy is better than the republic // The Romania Journal. 2018-02-01. Архивиран от оригинала на 2018-05-16. Посетен на 2018-05-15.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата King of Romania в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |