Списък на владетелите на Влахия

Това е списък на управителите на Княжество Влахия до обединението на Влашко и Молдова в обединено княжество Влашко и Молдова на дунавските княжества от 24 януари (стар стил) 1862 г.

Влашките войводи от втората половина на 13 век резидират в Куртя де Арджеш — бъдещата столица на Влахия. До 17 век официален език в княжеството и на канцеларията му е среднобългарския, а до самия му край използваната азбука е кирилицата - румънска кирилица.

За условно (но легендарно) начало на влашката автономия се счита края на царуването на търновския цар Иван Асен II, който се титулувал като владетел и на власите след присъединяването към Втората българска държава на владенията на епирския деспот Теодор Комнин (с областта Велика Влахия в Тесалия). Годината на смъртта на българския цар съвпада с големия татарски поход с опустошение на Югоизточна и Средна Европа като край на монголската инвазия в Европа.

Години на управление	Име	Румънско име	Династия	Бележки
Легендарни войводи на Арджеш и Влахия
около 1241 г.	Миселав (Мислау)	Mişelav (Mislav, Micislav, Mihai)		войвода в Арджеш
ок. 1247 — ок. 1272/1275	Сенеслав (Сенеслау)	Seneslav (Seneslau )		войвода в Арджеш
ок. 1272/1275 — 1279	Литовой	Litovoi (Lytuoy)		войвода в Арджеш, също и войвода на Олтения (ок. 1247—1279)
1279 — ок. 1290	Бербат	Bărbat		войвода на Олтения и Арджеш, брат на Литовой
около 1290/1300 г.	Раду Негру (Раду Черния), или Негру Вода (Черния войвода)	Radu Negru (Radu Vodă, Negru Vodă)		легендарен войвода, според преданието основател на влашкото княжество (отъждествяван с Токомерий (Тихомир), Басараб I, Раду I), възможно е да е събирателен образ, тъй като документалните данни сочат за първи самостоятелен влашки владетел основателя на династията Басараб
ок. 1290 — ок. 1310	Тихомир (Токомерий)	Thocomerius (Tihomir, Togomer, Totomer, Tugomir, Toq-Timur)		влашки войвода, баща на Басарaб I
Владетели на Влахия
ок. 1310—1351/1352	Иванко І Басараб	Basarab I Întemeietorul	Басараб	влашки войвода, първи влашки господар (от 1324 г.); през 1330-те години отвоюва независимостта на княжество Влахия с битката при Посада (войната през есента на 1330 г. и договор от 1344 г.)
1351/1352 — 16 ноември 1364	Николае I Александру	Nicolae I Alexandru	Басараб	син на Басараба I
16 ноември 1364 — ок. 1377	Владислав I Влайку	Vladislav I (Vlaicu Vodă)	Басараб	син на Николае I Александру
ок. 1377—1383	Раду I	Radu I	Басараб	син на Николае I Александру
1383 — 23 септември 1386	Дан I	Dan I	Басараб, родоначалник на династичния клон Данещи	син на Раду I
23 септември 1386—1394/1395	Мирчо I Стария	Mircea I cel Bătrân	Басараб	син на Раду I, 1-и път
1394/1395 — декември 1396	Влад I Узурпатор	Vlad I Uzurpatorul		болярски избраник
януари 1397 — 31 януари 1418	Мирчо I Стария	Mircea I cel Bătrân (Mircea I cel Mare)	Басараб	2-и път
31 януари 1418 — август 1420	Михаил I	Mihail I	Басараб	син на Мирчо I Стария
август 1420 — есента на 1422	Раду II Празнаглава	Radu II Prasnaglava	Басараб	син на Мирчо I Стария, 1-и път
есента на 1422 — лятото на 1423	Дан II	Dan II	Басараб-Данещи	син на Дан I, 1-и път
лятона 1423	Раду II Празнаглава	Radu II Prasnaglava	Басараб	2-и път
есента на 1423 — есента на 1424	Дан II	Dan II	Басараб-Данещи	2-и път
есента 1424	Раду II Празнаглава	Radu II Prasnaglava	Басараб	3-и път
есента на 1424 — януари 1427	Дан II	Dan II	Басараб-Данещи	3-и път
януари 1427 — есента на 1427	Раду II Празнаглава	Radu II Prasnaglava	Басараб	4-и път
есента на 1427 — февруари/март 1431	Дан II	Dan II	Басараб-Данещи	4-и път
февруари/март 1431 — декември 1436	Александър I Алдя	Alexandru I Aldea	Басараб	син на Мирчо I Стария
декември 1436—1442	Влад II Дракул	Vlad II Dracul	Басараб, родоначалник на династичния клон Дракулещи	син на Мирчо I Стария, 1-и път
1442	Мирчо II	Mircea II	Басараб-Дракулещи	син на Влад II Дракула, 1-и път
юни 1442 — март 1443	Басараб II	Basarab II	Басараб-Данещи	син на Дан II
март 1443 — ноември/декември 1447	Влад II Дракул	Vlad II Dracul	Басараб-Дракулещи	2-и път
ноември/декември 1447 — октомври 1448	Владислав II	Vladislav II	Басараб-Данещи	син на Дан II, 1-и път
октомври — декември 1448	Влад III Цепеш (Влад III Дракула)	Vlad III Ţepeş (Vlad III Drăculea)	Басараб-Дракулещи	син на Влад II Дракула
декември 1448 — 20 август 1456	Владислав II	Vladislav II	Басараб-Данещи	2-и път
22 август 1456 — декември 1462	Влад III Цепеш (Влад III Дракула)	Vlad III Ţepeş (Vlad III Drăculea)	Басараб-Дракулещи	2-и път
декември 1462 — ноември 1473	Раду III Красивия	Radu III Frumos	Басараб-Дракулещи	син на Влад II Дракула, 1-и път
ноември — декември 1473	Басараб III Стария (Лайота Басараб)	Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab)	Басараб-Данещи	син на Дан II, 1-и път
декември 1473 — пролетта на 1474	Раду III Красивия	Radu III Frumos	Басараби-Дракулещи	2-и път
пролетта на 1474	Басараб III Стария	Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab)	Басараби-Данещи	2-и път
пролетта — септември 1474	Раду III Красивия	Radu III Frumos	Басараби-Дракулещи	3-и път
септември — октомври 1474	Басараб III Стария	Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab)	Басараби-Данещи	3-и път
октомври 1474 — януари 1475	Раду III Красивия	Radu III Frumos	Басараби-Дракулещи	4-и път
януари 1475 — 26 ноември 1476	Басараб III Стария	Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab)	Басараби-Данещи	4-и път
ноември — декември 1476	Влад III Цепеш (Влад Дракула)	Vlad III Ţepeş (Vlad Drăculea)	Басараби-Дракулещи	3-и път
декември 1476 — ноември 1477	Басараб III Стария	Basarab III cel Bătrân (Laiotă Basarab)	Басараби-Данещи	5-и път
ноември 1477 — септември 1481	Басараб IV Цепелуш Тинар (Младия)	Basarab IV Ţepeluş cel Tânăr	Басараби-Данещи	син на Басараб II, 1-и път
август — септември 1481	Мирчо II	Mircea II	Басараби-Дракулещи	2-и път
септември — ноември 1481	Влад IV Монах (Калугарул)	Vlad IV Călugărul	Басараби-Дракулещи	син на Влад II Дракул, 1-и път
ноември 1481 — април 1482	Басараб IV Цепелуш Тинар (Младия)	Basarab IV Ţepeluş cel Tânăr	Басараби-Данещи	2-и път
април 1482 — ноември 1495	Влад IV Монах	Vlad IV Călugărul	Басараби-Дракулещи	2-и път
ноември 1495 — април 1508	Раду IV Великия	Radu IV cel Mare	Басараби-Дракулещи	син на Влад IV Монах
април 1508 — 29 октомври 1509	Михня I Реу (Злия)	Mihnea I cel Rău	Басараби-Дракулещи	син на Влад III Цепеш
29 октомври 1509 — февруари 1510	Мирчо III	Mircea III Miloş	Басараби-Дракулещи	син на Михня I Реу
февруари 1510 — 23 януари 1512	Влад V Тинар (Младия)	Vlad V cel Tânăr	Басараби-Дракулещи	син на Влад IV Монах
23 януари 1512 — 15 септември 1521	Нягое I Басараб	Neagoe I Basarab	Крайовеску	болярски избраник
15 септември — октомври 1521	Тедош (Теодосий) I	Teodosie I	Крайовеску	син на Нягое I Басараб, 1-и път
октомври — ноември 1521	Влад VI Драгомир Калугарул (Монах)	Vlad VI (Dragomir Călugărul)	Басараби-Дракулещи (?)	възможно е, да е извънбрачен син на Влад IV Монаха
ноември 1521 — декември 1522	Тедош (Теодосий) I	Teodosie I	Крайовеску	2-и път
декември 1522 — април 1523	Раду V Афумати	Radu V de la Afumaţi	Басараби-Дракулещи	син на Раду IV Великий, 1-и път
април — ноември 1523	Владислав III	Vladislav III	Басараби-Данещи	внук на Владислав II, 1-и път
ноември 1523 — януари 1524	Раду VI Бадика	Radu VI Bădica	Басараби-Дракулещи	син на Раду IV Великий
януари — юни 1524	Раду V Афумати	Radu V de la Afumaţi	Басараби-Дракулещи	2-и път
юни — септември 1524	Владислав III	Vladislav III	Басараби-Данещи	2-и път
септември 1524 — април 1525	Раду V Афумати	Radu V de la Afumaţi	Басараби-Дракулещи	3-и път
април — август 1525	Владислав III	Vladislav III	Басараби-Данещи	3-и път
август 1525 — 2 януари 1529	Раду V Афумати	Radu V de la Afumaţi	Басараби-Дракулещи	4-и път
януари — февруари/март 1529	Басараб V	Basarab V	Басараби или Крайовеску	правнук на Михаил I, а според друга версия — потомък на Нягое I Басараб
февруари/март 1529 — юни 1530	Мойсе I	Moise I	Басараби-Данещи	син на Владислав III
юни 1530 — 18 септември 1532	Влад VII Инекатул (удавен)	Vlad VII Înecatul	Басараби-Дракулещи	син на Влад V Младия
септември 1532 — септември 1534	Влад VIII Винтила	Vlad VIII Vintilă	Басараби-Дракулещи	син на Раду IV Великий, 1-и път
септември 1534 — ноември 1534	Раду VII Паисий (Петър от Арджеш)	Radu VII Paisie (Petru de la Argeş)	Басараби-Дракулещи	син на Раду IV Великий, 1-и път
ноември 1532 — 10 юни 1535	Влад VIII Винтила	Vlad VIII Vintilă	Басараби-Дракулещи	2-и път
юни 1535 — март 1545	Раду VII Паисий (Петър от Арджеш)	Radu VII Paisie (Petru de la Argeş)	Басараби-Дракулещи	2-и път
март 1545 — 16 ноември 1552	Мирча V Чобанул (Пастух)	Mircea V Ciobanul	Басараби-Дракулещи	син на Раду IV Великий, 1-и път
ноември 1552 — май 1553	Раду VIII Илие Хайдеул (Скотовъд)	Radu Ilie Haidăul	Басараби-Дракулещи	син на Раду V Афумати
май 1553 — 28 февруари 1554	Мирча V Чобанул (Пастух)	Mircea V Ciobanul	Басараби-Дракулещи	2-и път
март 1554 — 26 декември 1557	Петру (Петрешку) I Добрия	Pătraşcu I cel Bun	Басараби-Дракулещи	син на Раду VI Паисий
януари 1558 — 21 септември 1559	Мирча V Чобанул (Пастух)	Mircea V Ciobanul	Басараби-Дракулешти	3-и път
21 септември 1559 — юни 1568	Петру II Младия	Petru cel Tânăr	Басараби-Дракулещи	син на Мирча V Пастух
юни 1568 — април 1574	Александру II Мирча	Alexandru II Mircea	Басараби-Дракулещи	син на Мирчо III, 1-и път
май 1574	Винтила I	Vintilă I	Басараби-Дракулещи	син на Петрешку I Добрия
май 1574 — 11 септември 1577	Александру II Мирча	Alexandru II Mircea	Басараби-Дракулещи	2-и път
септември 1577 — юли 1583	Михня II Турчин (Туркитул)	Mihnea II Turcitul	Басараби-Дракулещи	сын Александру II Мирча, 1-и път
29 август 1583 — 16 април 1585	Петру III Серга (Церцел)	Petru III Cercel	Басараби-Дракулещи	син на Петрешку I Добрия
април 1585 — май 1591	Михня II Турчин (Туркитул)	Mihnea II Turcitul	Басараби-Дракулещи	2-и път
май 1591 — август 1592	Стефан (Щефан) I Глухия	Ştefan I Surdul		син на владетеля на Молдова Йоан III Лютия
август 1592 — септември 1593	Александру III Злия	Alexandru III cel Rău	Мушати	от юни 1592 — владетел на Молдова под името Александър IV
септември 1593 — октомври 1600	Михай (Михаил) II Храбрий	Mihai II Viteazul	Басараби-Дракулещи	син на Петрешку I Добрия; също и Михай (Михаил) I, принц на Трансилвания (1 ноември 1599 — 20 септември 1600) и владетел на Молдова (май — септември 1600)
1599 — октомври 1600	Николай I Петрешку	Nicolae I Pătraşcu	Басараби-Дракулещи	син и съуправител на Михай II Храбрия
октомври 1600 — 3 юни 1601	Симеон I Могила	Simion I Movilă	Могили	от болярски род, 1-и път
септември 1601 — март 1602	Раду IX Михня	Radu IX Mihnea	Басараби-Дракулещи	син на Михня II Турчин, владетел на Молдова под името Раду I (26 юли 1616 — 9 февруари 1619 — 1-и път, 4 август 1623 — 20 януари 1626 — 2-и път), 1-и път
март — август 1602	Симеон I Могила	Simion I Movilă	Могили	2-и път
август 1602 — декември 1610	Раду X Щербан	Radu X Şerban	Крайовеску	от болярски род, 1-и път
януари — март 1611	Габриел (Гаврил) I Баторий	Gabriel I Bathory	Батории	принц на Трансильвния под името Габор (Гавриил) I Батор(и) (1608 — 13(17?) октомври 1613)
март — май 1611	Раду IX Михня	Radu IX Mihnea	Басараби-Дракулещи	2-и път
юни — септември 1611	Раду X Щербан	Radu X Şerban	Крайовеску	2-и път
12 септември 1611 — август 1616	Раду IX Михня	Radu IX Mihnea	Басараби-Дракулещи	3-и път
август 1616	Гаврил II Могила	Gavril II Movilă	Могили	син на Симеон I Могила, 1-и път
септември 1616 — май 1618	Александру IV Иляш	Alexandru IV Iliaş		син на владетеля на Молдова Александър III, владетел на Молдова под името Александър (Александру) VI (10 септември 1620 — октомври 1621 — 1-и път, декември 1631 — април 1633 — 2-и път), 1-и път
юни 1618 — юли 1620	Гаврил II Могила	Gavril II Movilă	Могили	2-и път
август 1620 — август 1623	Раду IX Михня	Radu IX Mihnea	Басараби-Дракулещи	4-и път
14 август 1623 — 3 ноември 1627	Александру V Коконул	Alexandru V Coconul	Басараби-Дракулещи	син на Раду IX Михня, владетел на Молдова под името Александър VII (лятото на 1629 — 29 април 1630)
ноември 1627 — октомври 1629	Александру IV Иляш	Alexandru IV Iliaş		2-и път
октомври 1629 — юли 1632	Леон I Томша	Leon I Tomşa		син на владетеля на Молдова Стефан (Щефан) IX Томша
юни — септември 1632	Раду XI Иляш	Radu XI Iliaş		син на Александру IV Иляш
юли 1632 — 9 април 1654	Матей I Басараб	Matei I Basarab	Брънковяну (Крайовеску)?
9 април 1654 — 26 януари 1658	Константин I Щербан Басараб	Constantin I Şerban Basarab	Крайовеску	извънбрачен син на Раду X Щербан
март 1658 — ноември 1659	Михня III	Mihnea III	Басараби-Дракулещи	син на Раду IX Михня
20 ноември 1659 — 1 септември 1660	Георгий I Гика	Gheorghe I Ghica	Гика	който също е и владетел на Молдова под името Георгий II (3 март 1658 — 2 ноември 1659), родоначалник на династията Гика
1 септември 1660 — ноември 1664	Григорий I Гика	Grigore I Ghica	Гика	син на Георгий I Гики, 1-и път
ноември 1664 — март 1669	Раду XII Леон	Radu XII Leon		син на Леон I Томши
март 1669 — февруари 1672	Антоний I Попещи	Antonie I din Popeşti
февруари 1672 — ноември 1673	Григорий I Гика	Grigore I Ghica	Гика	2-и път
декември 1674 — ноември 1678	Георгий II Дука	Gheorghe II Duca	Дука
ноември 1678 — октомври 1688	Щербан I Кантакузин	Şerban I Cantacuzino	Кантакузин
октомври 1688 — 24 март 1714	Константин II Брънковяну	Constantin II Brâncoveanu	Брънковяну
25 март 1714 — 25 декември 1715	Щефан II (Стефан) Кантакузин	Ştefan II Cantacuzino	Кантакузин
Управление на фанариотите (1715—1821)
25 декември 1715 — 25 ноември 1716	Николай II Маврокордат	Nicolae II Mavrocordat	Маврокордато	1-и път; той е и владетел на Молдова под името Николай I (25 януари — 21 ноември 1710 — 1-и път и 8 ноември 1711 — 25 декември 1715 — 2-и път)
2 декември 1716 — 6 март 1719	Йоан I Маврокордат	Ioan I Mavrocordat	Маврокордато	брат на Николай II Маврокордат; той е и владетел на Молдова под името Йоан IV (26 септември — 8 ноември 1711)
март 1719 — 3 септември 1730	Николай II Маврокордат	Nicolae II Mavrocordat	Маврокордато	2-и път
3 септември 1730 — 4 октомври 1730	Константин III Маврокордат	Constantin III Mavrocordat	Маврокордато	син на Николай Маврокордат, 1-и път; той е и владетел на Молдова под името Константин IV (5 април 1733 — 16 ноември 1735 — 1-и път, 13 септември 1741 — 20 юли 1743 — 2-и път, април 1748 — 20 август 1749 — 3-и път и 18 юни — 23 ноември 1769 (умира) — 4-и път)
октомври 1730 — 2 октомври 1731	Михай (Михаил) II Раковица	Mihai II Racoviţă	Раковица	1-и път; той е и владетел на Молдова под името Михаил III (септември 1703 — 12 февруари 1705 — 1-и път, 20 юли 1707 — 17 октомври 1709 — 2-и път и 25 декември 1715 — 25 септември 1726 — 3-и път)
2 октомври 1731 — 5 април 1733	Константин III Маврокордат	Constantin III Mavrocordat	Маврокордато	2-и път
5 април 1733 — 16 ноември 1735	Григорий II Гика	Grigore II Ghica	Гика	Внук на Григорий I Гика, 1-и път; той е също така владетел на Молдова Григорий I (26 септември 1726 — 5 април 1733 — 1-и път, 16 ноември 1735 — 3 септември 1739 — 2-и път, края на септември 1739 — 13 септември 1741 — 3-и път и май 1747 — апрел 1748 — 4-и път)
16 ноември 1735 — септември 1741	Константин III Маврокордат	Constantin III Mavrocordat	Маврокордато	3-и път
септември 1741 — юли 1744	Михай (Михаил) II Раковица	Mihai II Racoviţă	Раковица	2-и път
юли 1744 — април 1748	Константин III Маврокордат	Constantin III Mavrocordat	Маврокордато	4-и път
април 1748 — 23 август 1752	Григорий II Гика	Grigore II Ghica	Гика	2-и път
11 септември 1752 — 22 юни 1753	Матей II Гика	Matei II Ghica	Гика	син Григорий II Гика; той е също така е владетел на Молдова под името Матей I (22 юни 1753 — 8 февруари 1756)
юни 1753 — 28 февруари 1756	Константин IV Раковица	Constantin IV Racoviţă	Раковица	син на Михай II Раковица, 1-и път; той е също така владетел на Молдова под името Константин V (септември (?) 1749 — 22 юни 1753 — 1-и път и 8 февруари 1756 — 2 март 1757 — 2-и път)
20 февруари 1756 — 7 септември 1758	Константин III Маврокордат	Constantin III Mavrocordat	Маврокордато	5-и път
3 август 1758 — 5 юни 1761	Скарлат I Гика	Scarlat I Ghica	Гика	син на Григорий II Гика, 1-и път; той е също така владетел на Молдова (2 март 1757 — август 1758)
11 юни 1761 — 9 март 1763	Константин III Маврокордат	Constantin III Mavrocordat	Маврокордато	6-и път
9 март 1763 — 28 януари / 8 февруари 1764	Константин IV Раковица	Constantin IV Racoviţă	Раковица	2-и път
8 февруари 1764 — 29 август 1765	Стефан (Щефан) III Раковица	Ştefan III Racoviţă	Раковица	син на Михай II Раковица
18 август 1765 — 2 декември 1766	Скарлат I Гика	Scarlat I Ghica	Гика	2-и път
12 декември 1766 — 28 октомври 1768	Александру VI Гика	Alexandru VI Ghica	Гика	син на Скарлат I Гика
28 октомври 1768 — 5 ноември 1769	Григорий III Гика	Grigore III Ghica	Гика	син на Александру VI Гика
5 ноември 1769 — 21 юли 1774	Първа руска военна администрация.
май 1770 — октомври 1771	Емануил I Джани-Русет	Emanuel I Giani Ruset		той е също така владетел на Молдова (май — октомври 1788 (формално — до своята смърт през 1789))
5 ноември 1769 — 21 юли 1774	Втора руска военна администрация.
15 септември 1774 — февруари 1782	Александру VII Старий Ипсиланти	Alexandru VII Ipsilanti	Ипсиланти	1-и път; той е също така владетел на Молдова под името Александър X (декември 1786 — 8 април 1788)
15 януари 1782 — 17 юли 1783	Николай III Караджа	Nicolae III Caradja	Караджа
17 юли 1783 — 26 март 1786	Михай III «Дракон» Старий Суцу	Mihai III Suţu	Суцу	1-и път; той е също така владетел на Молдова под името Михаил IV (март 1792 — 25 април 1795)
26 март 1786 — 19 юни 1790	Николай IV Маврогени	Nicolae IV Mavrogheni	Маврогени
5 ноември 1789 — 24 юли 1791	Руско-австрийска окупация.
юни 1790 — март 1791	Австрийска военна администрация.
март 1791 — януари 1793	Михай III «Дракон» Старий Суцу	Mihai III Suţu	Суцу	2-и път
януари 1793 — 28 август 1796	Александър VIII Морузи	Alexandru VIII Moruzi	Морузи	1-и път; той е също така владетел на Молдова под името Александър XI (30 декември 1791 — март 1792 — 1-и път, 28 октомври 1802 — 12 август 1806 — 2-и път и 5 октомври 1806 — 7 март 1807 — 3-и път)
28 август 1796 — 28 ноември 1797	Александър VII Старий Ипсиланти	Alexandru VII Ipsilanti	Ипсиланти	2-и път
28 ноември 1797 — 10 февруари 1799	Константин V Хангерли	Constantin V Hangerli	Хангерли
10 февруари 1799 — 8 октомври 1801	Александър VIII Морузи	Alexandru VIII Moruzi	Морузи	2-и път
8 октомври 1801 — 10 май 1802	Михай III «Дракон» Старий Суцу	Mihai III Suţu	Суцу	3-и път
2 юли — 30 август 1802	Александър IX Суцу	Alexandru IX Suţu	Суцу	1-и път; той е също така владетел на Молдова под името Александър XIII (28 юни 1801 — 19 септември 1802)
1 септември 1802 — 24 август 1806	Константин VI Ипсиланти	Constantin VI Ipsilanti	Ипсиланти	1-и път; той е също така владетел на Молдова под името Константин VII (7 март 1799 — 28 юни 1801)
24 август 1806 — 15 октомври 1806	Александър IX Суцу	Alexandru IX Suţu	Суцу	2-и път
15 октомври 1806 — 16 август 1807 (с прекъсване между 19 май — 27 юли 1807)	Константин VI Ипсиланти	Constantin VI Ipsilanti	Ипсиланти	2-и път;
ноември 1806 — 16 май 1812	Руска окупация и трета руска военна администрация.
27 август 1812 — 29 септември 1818	Йоан II Караджа	Ioan II Caradja	Караджа
4 ноември 1818 — 19 януари 1821	Александър IX Суцу	Alexandru IX Suţu	Суцу	3-и път
февруари — юни 1821	Скарлат II Калимаки	Scarlat II Callimachi	Калимаки
19 януари — 21 март 1821	Управление на дивана на Влахия.
21 март — 15 май 1821	Управление на съвет под ръководството на революционния лидер Тудор Владимиреску.
15 май 1821 — 9 юни 1822	Османска окупация.
Управление на наместници назначени от Русия съгласувано с Османската империя и местните боляри (от януари 1832 — съгласно Органическия устав) (30 юни (12 юли) 1822 — 13 юни 1848)
30 юни 1822 — 29 април 1828	Александър X (Григоре Александру) Гика (или Григорий IV Дмитрий Гика ?)	Grigore Alexandru X Ghica	Гика	внук-племеник на Григорий III Гики
2 април 1828 — 2 април 1834	Четвърта руска военна администрация (Глава (председател на диваните на Влахия и Молдова): до пролетта на 1829 — генерал от кавалерията граф П.П. (Ф.?) Пален; пролетта — септември 1829 — бившия киевски военен губернатор П.Ф. Желтухин внук-племеник; от септември 1829 — генерал-лейтенант (с април 1834 — генерал от инфантерията) граф Павел Дмитриевич Кисельов.
2 април (назначен на 21 март) 1834 — 7 октомври 1842	Александър XI Дмитрий Гика	Alexandru Dimitrie Ghica	Гика	Свален от руската армия в октомври 1842 г.
20 декември 1842 — 13 юни 1848	Георгий III Дмитрий Бибеску	Gheorghe Dimitrie Bibesku	Бибеску
13 юни — 13 септември 1848	Управление на временно правителство; глава: митрополит на Влахия Неофит II (13 юни — 28 юни, 30 юни — 28 юли); Теодор Вакареску и Еммануил Баляну (28 юни — 30 юни); Йоан Хелиде Радулеску, Николае Константин Голеску и Кристиан Тел (28 юли — 13 септември).
13 септември 1848 — април 1851	Османско-руска окупация (узаконена с Балто-Лиманската конвенция между Руската и Османската империя от 19 април 1849); командващи войските: от османска страна — Омер паша Латас; от руска страна генералът от инфантерията (от 10 октомври 1843 г.) граф Лидерс Александър Николаевич; фактически управлението осъществява пълномощния комисар на Русия във Влахия и Молдова генерал-лейтенант (с 3 април 1849) Дюгамел Александър Осипович (от 30 август 1861 — генерал от инфантерията) и от Османската империя - Талаат ефенди; през април 1851 Руската и Османската империи извеждат войските си от Влахия
13 септември 1848 — юни 1849	Каймакам Константин Кантакузин	Constantin Cantacuzino	Кантакузин
16 юни 1848 — 17 октомври 1853 (фактически: юни 1849 — 21 юни 1853)	Барбу I Дмитрий Щирбей	Barbu Ştirbei	Щирбей	1-и път
21 юни 1853 — 31 юли 1854	Руска окупация и пета руска военна администрация; глава — главнокомандващия руските войски на Дунава генерал-фелдмаршал светлейший княз Варшавский и граф Иван Федорович Паскевич-Ериванский; от май 1854, предвид негова тежка контузия го заменя генерала от артиллерията княз Михаил Дмитриевич Горчаков
8 — 19 август 1854	Османска окупация; глава — командващия османските войски на Дунава генерал-майор (?) Омер Лютфи-паша
19 август 1854 — 25 март 1856	Австрийска окупация и австрийска военна администрация; глава — главнокомандващия австрийските войски на Дунава Йохан Коронини-Кронберг
5 октомври 1854 — 25 март 1856	Барбу I Дмитрий Щирбей	Barbu Ştirbei	Щирбей	2-и път
29 юли 1856 — 30 октомври 1858	Каймакам Александър Дмитрий Гика (предходно — владетел на Влахия Александър XI	Alexandru Dimitrie Ghica	Гика
30 октомври 1858 — 24 януари (5 февруари) 1859	Три каймакама: Йоан Ману, Емануил Баляну, Йоан Александър Филипеску	Căimăcămia de trei: Ioan Manu, Emanuel Baleanu, Ioan Alexandru Filipesku
23 (24?) януари (5 февруари) 1859 — 24 януари (5 февруари) 1862	Александър (Александру) XII Йоан Куза; той е също така княз на Обединеното княжество Молдова и Влахия (обединени в Румъния (24 януари (по стар стил) (5 февруари) 1862 — 11 (23) февруари 1866 Александър I	Alexandru Ioan Cuza	Куза	той е също така владетел на Молдова Александър (Александру) XVI (5 (17) януари 1859 — 24 януари (5 февруари) 1862)

На 20 ноември (по стар стил) 1861 г. Високата порта издава «Ферман за административното устройство на Молдова и Влахия», който утвърждава политическото и административното обединение Молдова и Влахия като автономна територия, намираща се в състава на Османската империя.

На 11 (23) декември 1861 г. Александру Йоан Куза, бъдещ едновременен владетел на Молдова и Влахия (с отделни владетели до тази дата), издава прокламация, утверждаваща образуването на румънска нация. След 44 дни, на 24 януари 1862 г., държавното събрание на Молдова и Влахия обявява Букурещ за столица на страната. От този ден княжество Молдова престава да съществува. Днешната Република Молдова заема територията на Бесарабия, отделена от Молдовското княжество и присъединена към Руската империя още през 1812 г.

Виж също

• Първите влашки господари
• Списък на владетелите на Молдова
• Списък на владетелите на Трансилвания