Хуняди (замък)
- За замъка в Будапеща вижте Замък Вайдахуняд. За този в Тимишоара вижте Хуняде
| Замък Хуняди Castelul Huniazilor |
|
| Страна | |
|---|---|
| Териториална единица | окръг Хунедоара |
| Местоположение | гр. Хунедоара |
| Архитектурен стил | готика |
| Време на основаване | Средновековие |
| Строителство | 13 век-18 век |
| Известни обитатели | Янош Хуняди Матияш Корвин |
| Съвременно състояние | реставриран |
| Собственик | Румъния |
| Сайт | www.castelulcorvinilor.ro |
Замъкът Хуняди или Замък Корвин (на румънски: Castelul Huniazilor, Castelul Corvineştilor, на унгарски: Vajdahunyad vára) е замък в трансилванския град Хунедоара, днешна Румъния. До 1541 г. той е в Кралство Унгария, а по-късно - в Княжество Трансилвания.
Съдържание |
[редактиране] История
Замъкът е създаден от благородническия род Хуняди. През 14 век унгарскияг крал Жигмонд го подарява на Янош Хуняди Серб. Замъкът е реставриран в периода 1446-1453 г.х от неговия внук Янош Хуняди.
Изграден е главно в готически стил, но има елементи и на ренесансовата архитектура. Има високи и здрави отбранителни кули, вътрешен двор и подвижен мост. Построен върху по-старо укрепление и върху скала над река Злащ, замъкът Хуняди е голяма и изпъкваща постройка с високи, оцветени в различни цветове покриви, кули, безбройни прозорци и украсени с каменна резба тераси.
Днешният вид на замъка е постигнат след огромен реставрационен проект, поет след катастрофален пожар и много десетилетия пълно занемаряване. Казват, че съвременните архитекти „са го създали според своята интерпретация за външния вид на голям готически замък“.[1]
[редактиране] Описание
Като едно от най-важните притежания на Янош Хуняди замъкът е силно променен по негово време. Той се превръща в истински господарски дом, не само стратегически укрепена позиция. С течение на годините собствениците на замъка променят неговия облик, добавяйки кули, зали и стаи за гости. Галерията и донжонът - последната защитна кула (наречена „Небойса“, от църковнославянски: „Не се страхувай“), остават неизменени от времето на Янош Хуняди, а с кулата на Капистрано (наречена на францисканския монах, бил се в Битката при Белград през 1456 г.) са някои от най-забележителните сгради в замъка. Други важни постройки са Залата на рицарите (голяма зала за прием на гости), Боздугановата кула, Бялата крепост (използвана като стая за съхранение на провизии) и Залата на събранието, на чийто стени са нарисувани портрети на разни владетели (сред тях са Матей Бесараб, княз на Влахия и Васил Лупу, княз на Молдова). В крилото от замъка, наречено „Мантия“, може да бъде видян портретът на гарвана, от който наследниците на Хуняди са взели фамилното си име - Корвин.
[редактиране] Легенди
Смята, се че тук Влад III Влашки (по-известен като Влад Цепеш, т.е. „набивача на кол“ или Влад Дракула) е държан като затворник 7 години, след като пада от власт през 1462 г.
В двора, близо до църквата, изградена по времето на Влад III, има дълбок около 30 м кладенец. Смята се, че е изкопан от 12 турски пленници, на които било обещано, че щом стигнат вода, ще бъдат освободени. След 15 години те завършват кладенеца, но хората, които са ги взели в плен, отказват да ги пуснат. Смята се, че надписът на стената на кладенеца означава „Вода имате, но душа нямате!“. Специалистите обаче го разчитат като „Този, който е написал това, е Хасан, живял като роб на неверниците в крепостта край църквата“.
През февруари 2007 г. замъкът Хуняди е изследван за духове в британския паранормален сериал „Most Haunted Live!“ за 3-дневно разследване на духовете, за които се казва, че обитават замъка. Резултатите са неубедителни.
[редактиране] Галерия
[редактиране] Източници
- ↑ Цитат от Bronwen Riley, Dan Dinescu. Transylvania. ISBN 9780711227811. Page 81.
[редактиране] Литература
- Oliver Velescu, Castelul de la Hunedoara. Ed.II, Editura Meridiane, Bucureşti 1968
[редактиране] Външни препратки
- Официалният уебсайт на замъка
- Блог на замъка
- Фотогалерия на замъка Хуняди
- За замъка Хуняди
- Информация и изображения в Historical Text Archive
- Официален уебсайт на Ордена на кавалерите от Хунедоара (Асоциация за средновековни постройки)
|
|||||||||||||