Теке

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за дервишкия комплекс. За отделните гробници вижте тюрбе. За други знчения на вижте Теке (пояснение).

Теке (от турски: tekke) или завиет (от арабски: زاوية, зауия) e мюсюлманска сектантска монашеска общност, обикновено ритуален комплекс от сгради, в който централното място се заема от 7-ъгълна сграда, наречена тюрбе, която е гробница (обикновено символична) на алиански светец. В Иран, Средна и Южна Азия текетата са известни и под името ханака (на персийски: خانگاه).

Описание[редактиране | edit source]

Това е специално място, предназначено за събиране на дервиши (вид ислямски монаси) - суфии, бекташи и др. Понякога текетата са определяни като мюсюлмански манастири, но тази аналогия е неточна.

Първоначално текето представлява жилище на духовен водач и неговите ученици. С времето текетата се превръщат в религиозни центрове, които често включват медресе, имарет и други сгради, понякога дори джамия. Те стават места за подслон на поклонници и мюсюлмански ученици.

В България[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Текетата в страната са свързани преди всичко с мюсюлманските секти на алианите. През XVI век по време на войните с иранския шах Исмаил I османските султани Селим I и Селим II прехвърлят бунтовното население в Добруджа и Лудогорието. Къзълбашите, преселени по този начин са от Хорасан. Те са тюркско номадско племе, прегърнало шиитската доктрина. Най-общо къзълбашите се отличават с привързаността си към семейството на пророка Мохамед и неговия зет имам Али, когото те смятат за първи халиф (наместник) на пророка и родоначалник на 12-те праведни имами. Класическият шиитски възглед гласи, че с Мохамед приключва явният цикъл на пророците, докато с Али започва скритият цикъл на имамите (евлийа или Божии приятели).

12-ят имам Мохамед Махди, изчезнал през 941 г., е мюсюлманският Месия. Според сектантските схващания той е жив и в момента, но ще се разкрие едва в деня на Страшния съд. Като наследство от столетия репресии от страна на сунитските власти все още събиранията (джем) и ритуалните танци (сема) на къзълбашите се извършват тайно. Изследователите често се озадачават от примесите на езически, християнски и зороастрийски елементи в алианските обреди. Те палят свещи в текетата, празнуват Гергьовден (Хидрелез) и древноперсийската Нова година (Навруз или Кърклар) на 21 март. Непривична за останалите мюсюлмани е практиката им да употребяват алкохол по време на религиозните си церемонии.

Най-старите, най-големи и най-известни текета са 4 – на Демир баба (край с. Свещари, Исперихско), Акязълъ баба (в с. Оброчище, Добричко), Отман баба (край с. Текето, Хасковско) и Кадемли баба (край с. Сокол, Новозагорско). Текета има на още много места, особено в Южна и Североизточна България (например Пловдив, край пътя Харманли-Тополовград и др.). От всички само първите 2 споменати тук са добре съхранени и отворени за посещения и култови обреди.

Напоследък учени, сред които Ирен Меликоф, Катерина Венедикова, Невена Граматикова и Любомир Миков, привеждат убедителни доказателства, че всички те принадлежат на хуруфитското братство, възникнало от исмаилизма - учението за Седмия имам. Сунитите не приемат и алианската привързаност към светците и молитвите в техните гробници. Обвиняват ги в идолопоклоничество, понеже обожествяват Али и неговите потомци - имамите. В съзнанието на вярващите алиани обаче евлиите ги закрилят с вълшебната си сила в реално време. Може да чуете чудновати разкази как еди-кой си в случай на неволя е срещнал Демир баба и е получил помощ, съвет или поне благословия. Бабѝте (на арабски: врата; баща) освен че разпространяват божията любов, носят знание, дадено им свише за тайните на невидимия свят. Те се явяват и своего рода ипостази на 12-ия имам в съответствие с казаното в по-горния параграф.

Демир баба теке[редактиране | edit source]

Демир баба теке край село Свещари близо до Исперих e вероятно най-известното теке в България. От него запазеното е само тюрбето и една битова сграда, (макар много повече да е просъществувало през вековете допреди 4 десетилетия). Няколко пъти напоследък около него по време на традиционните за текетата майски празници се организират събори от партия ДПС. (За повече подробности за това теке вж. препратките и излезлите напоследък монографични публикации и книга с легендите за патрона на текето Демир баба[1]).

Акязълъ баба[редактиране | edit source]

Второто известно теке от приблизително същото време (1527 г.) е ритуалният комплекс Акязълъ баба в центъра на с. Оброчище (старо име с. Текке) на 3 км западно от входа на курорта "Албена". В него е едно от няколкото запазени алевийски тюрбета в България, особено интересно не само от архитектурна гледна точка, но и като традиционно действащо ритуално място съвместно на мюсюлмани и християни. Това тюрбе представлява 7-ъгълна сграда с правоъгълно преддверие, изградена от прецизна зидария от идеално формирани варовикови строителни блокове и разноцветни мраморни сглобки на сводовете, взети при строежа от разкопки от съседния хълм, където над с. Рогачево се е намирал комплекс от антични римски вили. Твърди се, че зидарията е споена с олово (вж. западната фасада на равнището на изправен човек). Оловен е покривът на кубето, извисяващ се на 18 м. Помещението е украсено отвътре със стенописи във виенски сткил, рисувани вероятно в края на 19 век и началото на 20 век, обявени в днешно време за паметник на културата.

В двора на текето има останки от огромно 7-ъгълно помещение с диаметър на вписаната окръжност 23 m. [2] с огнище и седмоъгълен кумин, чийто грандиозен дървен покрив е разрушен от руската артилерия векове след построяването му - през Руско-турската война от 1828 - 1829 г. Мюсюлманите от дервишката секта, които са основали този религиозен комплекс, вярват, че в ритуалния гроб в текето са погребани останките на бекташкия водач Акязълъ баба, докато християните на свой ред твърдят, че там е погребан Свети Атанасий Велики.

От незапомнени времена в средата на май всяка година християни и мюсюлмани заедно почитат своите кумири. Характерно е, че оставяли своя вещ и преспивали в района на гробницата на светеца. В днешно време от съвместния ритуал е останало вързването на текстилни ленти на околните дървета по време на майското поклонение, както и варенето на курбан. Вярват, че този оброк ще запази здравето и ще изцери болните. На тази основа е създадено българоезичното название на селото Оброчище.

References[редактиране | edit source]

  • Венедикова, К., Д. Гергова. Демир баба теке - Българският Ерусалим. София, Агато ISBN 9789548761772, 2006.
  • Миков, Л.. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ ISBN = 978-954-322-197-4, 2007.
  • Теодоров,, Е., Д. Гергова. Прабългарски и тракийски следи. София, ИК "Изток-Запад", ISBN 9543212996, 2006.
  • Георгиева,, И. (съст.). Българските алиани. Сборник етнографски материали. София, 1997.

Източници[редактиране | edit source]

  1. , 2
  2. , 1

Гергов,, Д.. Сборяново - свещената земя на гетите. София, ИК Български бестселър, 2004.