Реактивен двигател

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Реактивен двигател е такъв, който отделя бързо движеща се струя от флуид за да създаде тласък/тяга съобразно законите за движение на Нютон. Широкото определение за реактивни двигатели включва ракети, рам-джетове, пулсови реактивни двигатели, водни (помпени) джетове. Като цяло, повечето реактивни двигатели са двигатели с вътрешно горене, но съществуват и видове без горене.

В разговорния език, терминът "реактивен двигател" неточно се приписва само за ''тръбен двигател с вътрешно горене'', който обикновено е съставен от двигател с ротационен (въртящ се) въздушен компресор, захранен от турбина (цикъл на Brayton), като остатъчната мощност осигурява тяга посредством дюза. Този вид реактивни двигатели се използват главно от реактивните самолети за пътуване на дълги разстояния. Ранните реактивни самолети са използвали турбо-реактивни двигатели, които били сравнително неефективни за скорости под тази на звука. Модерните реактивни самолети, които не развиват скоростта на звука обикновено ползват подобни двигатели (High-bypass turbofan), които са по-икономични и безшумни.

Около 7.2% от използвания през 2004 петрол в крайна сметка се е употребил за реактивни двигатели. През 2007, цената на самолетното гориво е представлявала 26.5% от общите разходи на въздушните линии.

История[редактиране | edit source]

Рисунка на Херонов двигател

Реактивните двигатели могат да се датират назад чак до изобретяването на еолопила преди I век след Христа. Това устройство изполвало пара, насочена през две дюзи за завъртането на сфера около нейната ос. Не е известно да е използвано за доставянето на механична енергия, и да е имало практическо приложение. Считало се е просто като любопитна вещ.

Употребата на реактивни двигатели за преместване дефакто започва с изобретяването на ракетата от китайците през XIII век.