Тракийски кеклик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


Тракийски кеклик
Alectoris-chukar-001.jpg
Alectoris chukar
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Galliformes Кокошоподобни
семейство: Phasianidae Фазанови
род: Alectoris Кеклици
вид: chukar Тракийски кеклик
Научно наименование
Уикивидове Alectoris chukar
(Gray, 1830)
Синоними

Caccabis kakelik

Разпространение
AlectorisChristensen.svg
Rough distribution of Chukar (green) and related partridges
Подвидове
  • A. c. chukar
  • A. c. cypriotes
  • A. c. dzungarica
  • A. c. falki
  • A. c. kleini
  • A. c. koroviakovi
  • A. c. kurdestanica
  • A. c. pallescens
  • A. c. pallida
  • A. c. potanini
  • A. c. pubescens
  • A. c. sinaica
  • A. c. subpallida
  • A. c. werae

Тракийският кеклик (Alectoris chukar) е птица от семейство Фазанови. Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Има слабо изразен полов диморфизъм. Мъжките са сиво-кафяви отгоре, а отдолу тялото е белезникаво с тъмни напречни препаски по слабините. Гърдите са сиви, под брадичката и по гърба са кремави, оградени с черна огърлица от перца. Женските са малко по-дребни, с по-еднообразно оперение на главата. Мъжките, за разлика от женските, имат шпора на стъпалото. [3]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Тракийският кеклик е разпространен от о-в Крит и югоизточна България на изток до Китай. На север достига до планината Алтай, а на юг до Афганистан и Пакистан. Обитава сухи, каменисти терени и скални сипеи с ниска тревиста растителност. У нас се среща от Югоизточна България до Източните Родопи, а на север - до южните склонове на Средна гора.[3]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се главно със семена на треви и плевели на селскостопански култури, със зелени части различни треви, с плодове на храстови и дървесни видове, с насекоми и мекотели.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Alectoris chukar falki

Гнездовият период е през април-май. Женската снася 7-19 яйца, най-често 14-17.[3] Мъти 21 дни. Гнездото е добре прикрито в близост до някой храст, в окрайнината на гората или на селкостопанските блокове. Тракийски кеклик може да се отглежда и в клетка в домашни условия. При добри грижи продължителността на живота достига 20 години.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Тракийския кеклик може да пие вода, но не и да се къпе.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) BirdLife International. Alectoris chukar. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2009. Посетен на 29 март 2010 г..
  2. Червена книга на Република България. Тракийски кеклик. Посетен на 25 март 2012
  3. а б в Михайлов Х.; Стоянов Ст., Ловни птици и бозайници в България, Пенсофт, София, 2001 г., ISBN 954-642-116-2