Сокол скитник
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
||||||||||||||||||||||
 Сокол скитник (Falco peregrinus) |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Falco peregrinus |
||||||||||||||||||||||
Соколът скитник (Falco peregrinus) по-слабо известен с наименованието: Торхъл, е едър и мощен сокол, срещащ се и по нашите земи.
Съдържание |
[редактиране] Физически характеристики
Дължина на тялото 38-50 см. Размах на крилета 83-113 см. Маса 580-1000 гр.
При този вид има възрастов и слабо изразен полов диморфизъм. Възрастните отгоре са сиво-черни (стоманеносиви) с черни препаски на опашката; подобните на бакенбарди ивици са широки и черни-при подвида "peregrinus", те преливат в белезникавите бузи, докато при подвида "brookei" са контрастно очертани; гърлото е бяло, гушата-кремава; останалата долна част на тялото (гърдите, корема и оперението по краката) е ръждивокафява с многобройни черни препаски; подкрилията са бели с фини черни препасчици. Женската е по-едра от мъжкия. При младите оперението и бакенбардите са кафяви, а опашката-с кремави препаски; отдолу перата са кремави с едри тъмнокафяви петна, които образуват надлъжни ивици; най-трудно те се отличават от младите на средиземноморския сокол в светла фаза, но обикновено различията са в по-светлото тяло отдолу.
[редактиране] Издавани звуци
През размножителния период-силно "кек-кек-кек".
[редактиране] Ловуване
Лети бързо и мощно с типичните за соколите бързи и мощни махове на крилете, последвани от планиране. Ловува, като се спуска от високо (понякога до километър) с голяма скорост. Това е най-бързото същество на Земята — при пикиране може да развие над 320 км/ч, а във филм на National Geographic[1] е измерена скорост от 389 км/ч. Напада всякакви птици с размери до 2 кг. Когато ловува, обикаля определен район на голяма височина, понякога от порядъка на километри. Избира определена жертва и атакува само нея. Атаката започва, когато птицата навлезе с летене в ловния периметър. Тогава соколът скитник започва да пикира и когато наближи, забавя леко скоростта и достига жертвата по типичен за соколите начин - "на игра" се опитва да я перне с нокти и нарани. Когато това му се отдаде и жертвата му падне на земята, я доубива пак по типичния за соколите начин с удар с клюна във врата. При изобилие на други видове плячка може да промени стила си на лов и да напада животни на земята и дори на дървета.
[редактиране] Биотоп
Много разпространен вид, но никъде не многоброен. Балканите са редовно зимовище на този вид, въпреки че има и единични гнездови находища тук. Среща се в почти цяла Европа. Обитава проломи, дефилета и скални масиви от морското равнище до алпийски райони. При миграции и зимуване се среща и в други биотопи.
[редактиране] Защитен статус
Той е застрашен вид, включен в съответната категория в "Червената книга на република България". Като недостатък се счита липсата на взаимодействие между различни български екологични организации със соколарите в България. Последните успешно размножават всички видове хищни птици и могат да окажат незаменима подкрепа, както за размножаването в неволя, така и за разселването в природата, при това без риск за тези видове, които ще бъдат пуснати на свобода.
[редактиране] Бележки
