Сокол скитник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сокол.

Сокол скитник
PeregrineFalcon.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Соколоподобни
семейство: Falconidae Соколови
род: Falco Соколи
вид: F. peregrinus Сокол скитник
Научно наименование
Уикивидове Falco peregrinus
Tunstall, 1771
Разпространение
PeregrineRangeMap.png
  Места на гнездене  Места за зимуване  Целогодишно  Миграции

Соколът скитник (Falco peregrinus) по-слабо известен с наименованието Торхъл, е едър и мощен сокол, срещащ се и по нашите земи.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Дължина на тялото 38-50 cm. Размах на крилете 83-113 cm. Маса 580-1000 гр.

При този вид има възрастов и слабо изразен полов диморфизъм. Възрастните отгоре са сиво-черни (стоманеносиви) с черни препаски на опашката; подобните на бакенбарди ивици са широки и черни-при подвида "peregrinus", те преливат в белезникавите бузи, докато при подвида "brookei" са контрастно очертани; гърлото е бяло, гушата-кремава; останалата долна част на тялото (гърдите, корема и оперението по краката) е ръждивокафява с многобройни черни препаски; подкрилията са бели с фини черни препасчици. Женската е по-едра от мъжкия. При младите оперението и бакенбардите са кафяви, а опашката-с кремави препаски; отдолу перата са кремави с едри тъмнокафяви петна, които образуват надлъжни ивици; най-трудно те се отличават от младите на средиземноморския сокол в светла фаза, но обикновено различията са в по-светлото тяло отдолу.

Издавани звуци[редактиране | edit source]

През размножителния период-силно "кек-кек-кек".

Ловуване[редактиране | edit source]

Лети бързо и мощно с типичните за соколите бързи и мощни махове на крилете, последвани от планиране. Ловува, като се спуска от високо (понякога до километър) с голяма скорост. Това е най-бързото същество на Земята — при пикиране може да развие над 320 km/h, а във филм на National Geographic[3] е измерена скорост от 389 km/h. Напада всякакви птици с размери до 2 кг. Когато ловува, обикаля определен район на голяма височина, понякога от порядъка на километри. Избира определена жертва и атакува само нея. Атаката започва, когато птицата навлезе с летене в ловния периметър. Тогава соколът скитник започва да пикира и когато наближи, забавя леко скоростта и достига жертвата по типичен за соколите начин - "на игра" се опитва да я перне с нокти и нарани. Когато това му се отдаде и жертвата му падне на земята, я доубива пак по типичния за соколите начин с удар с клюна във врата. При изобилие на други видове плячка може да промени стила си на лов и да напада животни на земята и дори на дървета.

Биотоп[редактиране | edit source]

Много разпространен вид, но никъде не многоброен. Балканите са редовно зимовище на този вид, въпреки че има и единични гнездови находища тук. Среща се в почти цяла Европа. Обитава проломи, дефилета и скални масиви от морското равнище до алпийски райони. При миграции и зимуване се среща и в други биотопи.

Защитен статус[редактиране | edit source]

Соколът скитник е застрашен вид в България, включен в съответната категория в "Червената книга на република България".

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. Falco peregrinus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2009. Посетен на 2009-11-03.
  2. Червена книга на Република България. Сокол скитник. Посетен на 22 март 2012
  3. http://www.youtube.com/watch?v=j3mTPEuFcWk