Халеб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Сирия, наричан още Халеп, Алеп, Алепо. За обекти с близко име вижте Алепу (пояснение).

Халеб
на арабски: حلب
— Град —
Aleppo new mix.jpg
Халеб (Сирия)
Red pog.png
Халеб
Страна Флаг на Сирия Сирия
Надм. височина 390 m
Население (2004) 2 132 100 души
Основаване 2500 г. пр.н.е.
Халеб в Общомедия

Изглед от Цитаделата към Стария град със сука
Тясна уличка в християнския квартал
Изглед към Цитаделата

Ха̀леб (на арабски: حلب, книжовно - „Хальаб“, с ударение в началото според произношението на арабски), срещано и като Халѐб (с ударение накрая повлияно от произношението на турски език)[1], наричан още Халеб аш-Шахба («прясно мляко»); също Халеп [2] (на турски), Алеп (на френски) и Алепо (на английски), на арабски: حَلَبُ Халеб, на арменски: Հալեպ Халеб, на гръцки: Αλέππο, Βέροια, на латински: Beroea) е град в Северна Сирия, център на едноименната административна област Халеб.

Със своите 2 132 100 жители към 22.09.2004 г. той е най-населеният град в страната, след като е изпреварил по жители столицата на страната Дамаск още в края на 1980-те год. В цялата област Халеб - най-населена в страната, живеят 4 868 000 души.

История[редактиране | edit source]

Градът е сред най-старите непрекъснато населявани селища в света. Археологически находки показват, че е бил заселен през 6-то хилядолетие пр.н.е.

В древността градът е столица на Еблаитското царство и въобще център на Древна Сирия. Градът се споменава като Арми в Ебланския царски архив и под името Арман в Акад. Нарам-Син (или Саргон Велики), цар на Акад, унщожава Ебла и Арман през XXIII век пр.н.е[3][4].

В арамейска Вавилония се споменава под името Халаб (или Халба)[4]. Градът е столица и на аморейското царство Ямхад (араб. يمحاض, ок. 1800-1600 г. пр.н.е.), известно още и като «земята Халеб», което за времето си е най-силното и могъщо царство в Леванта.[5].

Ямхад е сринато от хетите при Мурсили I в XVI век пр.н.е., но скоро след това успява да се възстанови и отново да поеме водеща роля в Древна Сирия, след като Хетското царство отслабва.[4].

Възползвайки се от безвластието в региона след хетското отстъпление, Паратарна, цар на хуритското царство Митани, завладява града през XV век пр.н.е., след което заедно с Кадеш е на фронтовата линия на Митани с Древен Египет и Хетското царство[4].

Хетеецът Супилулиума I надделява над Митани и завоюва града през XIV век пр.н.е., като още оттогава той има стратегическо и култово значение за хетите, които го превръщат в център на поклонението на бога на времето.[4].

След рухването на Хетското царство градът става център на арамейско сирохетско царство, след което е последователно под властта на Асирийската империя, Нововавилонското царство и Ахеменидите. Градът е известен в древността още и като Халпе, а по времето на древните гърци са го наричали Бероя, а турците - Халеп.

В античността е последователно под властта на Селевкидите, римляните и византийците.

През средновековието е владение на арабите от 637 г., като византийската реконкиста и под предводителството на Георги Маниак успява да си го възвърне макар и за кратко през 10 век, след което е превзет от кръстоносците. На 9 август 1138 г. е сринат от земетресение, при което загиват 230 хил. жители.

Саладин предава по-късно властта над града на Аюбидите, след което е под властта на Хулагу и пак на кръстоносците, докато не става владение на мамелюците. Тамерлан го превзема, докато накрая ведно със Светите земи не попада под властта на османците в началото на XVI век. По времето на Османската империя е най-големият разцвет на Алепо като столица на Велика Сирия. Османският град бил третият по големина и значение в империята след Истанбул и Кайро.

Население[редактиране | edit source]

Населението на Халеб е 2 132 100 жители към 22.09.2004 г. Мнозинството от жителите му са мюсюлмани - (предимно) араби и кюрди. Тук живее също и многобройно християнско население от араби (маронити и католици), арменци, гърци, както и еврейска и американска протестантски общности.

В началото на 19 век градът има 200 хил. жители, широко развита промишленост и активна търговия, фабриките му снабдяват Изтока с копринени, памучни, вълнени, сърмени платове. Земетресението от 24 август 1822 г., чумата през 1827 г. и холерата от 1832 г. подриват неговото благосъстояние.

Икономика[редактиране | edit source]

Градът е с важно стратегическо значение като разпределителен пътен възел по най-краткия път от Европа към Близкия изток и между р. Ефрат и Средиземно море. Тук е седалището на Сирийските железници, понеже градът е свързан с европейската железопътна мрежа от 19 век, докато столицата до 1980-те год. е имала само теснолинейна железопътна връзка с Бейрут.

Халеб е индустриалният център на страната. Силно развити са леката (текстил, облекло, обувки), хранителната, химическата промишленост, както и машиностроенето (трактори, хладилници) и производството на строителни материали (с много циментови фабрики).

Забележителности[редактиране | edit source]

Най-голямата забележителност на града е древният замък, известен с европейското си име Цитадела, който се извисява на хълм в неговия исторически център.

Недалеч от Цитаделата се намира прочутият Халебски сук (покритият централен пазар на града), считан за най-големия в света с дължина на галериите му около 13 километра.

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Халеб
Починали в Халеб

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Фотогалерия[редактиране | edit source]

В Халебския сук
Изглед към града

Източници[редактиране | edit source]

  1. 1."Кратка българска енциклопедия", в 5 тома, 1963 г., БАН.
    2. "Енциклопедия А-Я" първо издание 1974 г., БАН.
    3. "Български военен атлас", 1979 г., ГУГК.
    4. "Географски речник на задграничните страни" 1987 г., ГУГК.
    5. "Енциклопедия А-Я" второ издание 1999 г., БАН.
    6. "Енциклопедия А-Я" на сайта www.znam.bg, 2003.
  2. "Енциклопедия на братя Данчови", 1936 г.
  3. Pettinato, Giovanni (Johns Hopkins University Press, 1991) Ebla, a new look at history p. 135
  4. а б в г д Hawkins, John David (2000) Inscriptions of the iron age p. 388
  5. Kuhrt, Amélie (1998) The ancient Near East p. 100

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]