Георги Маниак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Маниак
византийски пълководец, провъзгласил се за император
Byzantines and Arabs in Sicily Ioannis Skylitzes.jpg

Арабската кампания под предводителството на Маниак - илюстрация от хрониката на Скилица
Лични данни
Починал 1043
Острово, Македония
Георги Маниак в Общомедия

Георги Маниак (на гръцки: Γεώργιος Μανιάκης, на италиански: Giorgio Maniace) (неизв. - 1043) е изтъкнат от хрониките византийски пълководец от XI век бил първоначално на служба в арменските земи (Малка Армения). Прославил се с победите си над арабите и отвоюването за империята на Едеса от Арабския халифат. Етническият му произход не е изяснен, като по въпроса съществуват различни мнения - българин от поселените след завладяването на Първата българска държава аристократи във византийските арменски земи, арменец или др.

Георги Маниак бележи първите християнски победи, предшестващи обявяването на кръстоносните походи с цел отвоюването от ръцете на неверниците на Светите земи с Божи гроб и възстановяването на античната римска империя и слава в Леванта и Ориента.

Биография[редактиране | edit source]

Личността на Георги Маниак изплува от хрониките през 1031 г., когато се отличил с войнски качества по времето на превземането на Едеса, последвано от загубата при Халеб.

С възцаряването на император Михаил IV, Георги Маниак бил въздигнат в ранг на пълководец и назначен като такъв начело на византийската експедиция за отвоюването на Сицилия от арабите - кампания започната още от император Василий Българоубиец.

Лично впечатление от срещата си с Георги Маниак ни е оставил Михаил Псел:

Неговият ръст достига едва ли не три метра, и за да го погледнат, хората трябваше да си вдигат главата, като че ли те гледаха върха на хълм или висока планина; неговите обноски не са меки и приятни, като напомнят за бурята, а гласът му звучеше като гръм; ръцете му като че ли са годни, за да събарят стени или разбиват врати от бронз. Той може да скочи като лъв и неговия поглед в този миг бил страшен. Всичко останало в него е прекомерно. Тези които го видят, разбират, че нито едно негово описание което са чули, не е прекомерно.

Експедицията до Сицилия[редактиране | edit source]

Превземането на Едеса от византийците през 1032 г. (от Хрониката на Йоан Скилица)
Южна Италия през 1040 г. - на картата са щриховани земите по източните брегове на Сицилия, отвоювани от арабите за Византия от Георги Маниак

През 1038 г. византийска експедиция под предводителството на Маниак се отправя към Южна Италия. По пътя си се отбива в Салерно, където към нея се присъединяват лонгобарди, варяги, водени от бъдещия нормански крал Харалд III и нормани под предводителството на княза на Салерно - Хвемар IV.

Кампанията започва успешно и през 1038 г. е превзета Месина, а през 1040 г. и Сиракуза. По този начин през годините 1038-1040 под своя власт Византия си възвръща източните брегове на Сицилия с преобладаващо гръцко население още от времето на Магна Греция. От хрониките е известно сражението при Тройна, Сицилия, в което християнските сили под предводителството на Маниак разбиват войската на сиракузкия емир Абдула.

Превземането на Сиракуза по време на експедицията е повратна точка във военната кампания. Викингите и норманите, начело с Ардуйн, се скарват с Маниак и се оттеглят от кампанията. Георги Маниак обижда и флотския началник Стефан, женен за сестрата на византийския император Михаил IV. Стефан оклеветява пред императора Маниак за предполагаема негова измяна и Георги е отзован обратно в Константинопол, където без право на защита е хвърлен в тъмница. След отзоваването на Георги Маниак, арабите бързо успяват да си възвърнат владението над източния бряг на Сицилия.

Кампанията в Южна Италия и бунта срещу византийския император[редактиране | edit source]

Георги Маниак е освободен от затвора едва след смъртта наимператор Михаил IV. По време на въстанието в България той се намира в тъмница. По това време (1042) положението на византийците в Южна Италия е катастрофално - ломбардийските бунтовници, подкрепяни от норманите, завземат от византийска власт последните владения на империята в Апулия, с изключение на "токчето на ботуша" на Апенините и град Трани. Маниак е назначен на длъжност катепан (управител) на Южна Италия, като са му дадени в разположение свежи сили с цел ново отвоюване за империята на тези предходни византийски земи. През лятото на 1042 г., Георги Маниак при условията на безпрецедентна жестокост към противниците си, отвоюва за империята по-голямата част Апулия, като същевременно за пореден път става жертва на придворна интрига според византийските хроники.

По време на военния поход на Маниак в Южна Италия, неговата съпруга била прелъстена от Роман Склир, брат на всемогъщата любовница на Константин IX Мономах. Склир, желаейки да погуби Маниак поради страх последния да не го убие заедно със съпругата си, го наклеветява пред императора, и последния вика Маниак в Константинопол. Маниак, опарил се вече веднъж в подобна ситуация, отказва да изпълни императорската заповед, и при вестта за отзоваването си, се провъзгласява за император и заедно с командваната от него армия преминава на Балканите. Преди отпътуването си за Балканите, Георги Маниак реже в знак на възмущение ушите и носа на назначения от императора на негово място нов катепан на Италия, след което му ги пълни в устата с говежда тор. По пътя за Солун Георги Маниак разбива една армия на Константин IX при Острово в Македония, но сам умира в сражението (1043).

Следи от историята[редактиране | edit source]

Дупката в стената на църквата "Света Лучия" в Сиракуза, през която Георги Маниак отмъква мощите на покровителката на града

В историята на Сицилия отпреди хилядолетие се е запазил спомена за Маниак като крадец на мощите на Света Лучия - покровителката на Сиракуза. Според местното предание, до днес е останала една дупка в стената на сицилийските катакомби от Маниак, посредством която византийския пълководец се добрал до мощите и ги изпратил в Константинопол на императора. Дупката в стената от Маниак се показва и до днес на туристите в Сиракуза.

Името Маниак днес носят в Сицилия пристанищната крепост на Сиракуза Кастело-Маниаче, както и един православен манастир до Бронте, близо до Етна, който е съграден в памет на една победа на Маниак над арабите. Манастирът е украсен пребогато от сицилианската кралица Маргарита Наварска, и предаден във владение от краля на двете Сицилии Фердинанд I на адмирал Нелсън през 1799 г.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]