Трулски събор (691)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Вторият (2.) Трулски събор (Trullanum, Quinisext, Penthekte, Penthekton; Trullanische Synode; на гръцки: Πενθέκτη Σύνοδος) е църковно събрание през 691 - 692), свикано през 691 г. от византийския император Юстиниан II.

Съборът е наречен по името на императорския дворец Трулум, мястото на събирането, на който вземат участие 227 епископи, предимно от Изтока, със задачата да се занимаят с въпросите, останали без отговор на Втория и Третия събор в Константинопол. Разглеждани са въпросите най-вече за Литургията, църковната дисциплина и т.н.

„102-та канона“ на събора (синода) първо са отхвърлени от Папа Сергий I. По-късно римският клир лриема решенията на събора.

За Православната църква този събор е пълното завършване на Втория и Третия Константинополски събор и влияе в нейната практика повече от всеки друг събор.

Взети са между другото следните решения:

  • Въпросът за Целибата (разрешено е женени мъже да бъдат ръкоположени; На свещениците е забранено по религиозна причина да изгонват своите съпруги)
  • Бракоразвод и отново женитба (втори и - след покаятелен срок - трети брак по изключение е разрешено; четвърти брак обаче никога не се разрешава)
  • Отношението към евреите (на християнските духовници е било забранено да се преглеждат от еврейски лекари)
  • Симония забранена
  • Забрана за клирици, да посещават театър или конни състезания
  • Въпросите за постите (не се пости в съботите, никакви служби на работни дни по време на пости)
  • Рангът на Патриарха на Константинопол (втори по ранг след Римският)
  • Най-малката възраст за заемане на някои църковни служби
  • Новициат, дрехите и косите на монасите
  • Забрана на смесени (т.е. мъжки и женски едновременно) манастири
  • Забрана на игри със зарове и гадателството
  • Забрана на символичното изображение на Христос като Агнец Божи, Agnus Dei (Той трябва да се изобразява катo човек)
  • Забрана на аборта
  • Забрана на традициите за честване на древните езически богове, особено танците и традициите в чест на Дионисий при гроздобер и правенето на вино (Канон 62)

Литература[редактиране | edit source]

  • Concilium Quinisextum - Das Konzil Quinisextum. Heinz Ohme. Fontes Christiani 82. Turnhout 2006.
  • Heinz Ohme, Das Concilium Quinisextum und seine Bischofsliste. Studien zum Konstantinopeler Konzil von 692. Kirchengeschichte 56. Berlin/New York 1990.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]