Четвърти константинополски събор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Християнство
Christianity

Исус Христос

Непорочно зачатие · Разпятие
Възкресение · Христология

Библията

Стар завет · Нов завет
Десетте Божи заповеди (Декалог)
Боговдъхновение · Херменевтика
Канон на Библията · Апокриф
Септуагинта · Преводи на Библията

Християнска теология

Светата Троица · (Отец · Син · Дух)
Сътворение · Грях · Изповед
Вяра · Опрощение · Освещение
Кръщение · Спасение
Божие царство · Евангелие · Църква
Апологетика · Теозис
Арминианизъм · Ресторационизъм
Фундаментално християнство

История и традиции

Апостоли · Мария · Павел · Петър
Християнството в дати
Отци · Константин I
Икуменически съвети
Иконоборство
Великата схизма
Кръстоносни походи
Реформацията

Главни направления

Изкуство · Музика
Икуменизъм · Критицизъм
Проповед · Молитва
Литургия · Литургичен календар
Християнски символизъм

Деноминации

Западни
Адвентизъм · Анабаптизъм
Англиканизъм · Баптизъм
Евангелизъм · Калвинизъм
Лутеранство · Методизъм
Петдесятничество
Протестантство · Римокатолицизъм


Източни
Източно православие
Нехалкедонски църкви
Асирийска църква
Източнокатолически църкви


Нетринитарни църкви · Движения

Личности

Атанасий · Аврелий Августин
Анселм · Григорий Палама
Ириней · Дионисий Ареопагит
Тома Аквински
Уесли · Джон Уиклиф
Мартин Лутер · Жан Калвин
Кери · Барт · Греъм
Вартоломей І · Франциск

Cesare Nebbia (1536-1614): Четвърти константинополски събор

Четвърти константинополски събор е название на 2 вселенски събора на християнската църква през 9 век.

Първият се състоява през 869-870 г. и е признат от Католическата църква, а вторият - през 879-880 г. и е признат от Православната църква, но не се включва в списъка на "вселенските събори", а се смята за поместен. Четвъртият константинополски събор при католиците се счита за VIII вселенски събор. Това дава основание на някои автори да поставят началото на разделението между Западната и Източната църква именно през 9 век, въпреки че формално то настъпва едва 2 века по-късно.

Четвъртият константинополски събор е свикан през 869 г. по инициатива на император Василий I Македонец и римския папа Адриан II. Съборът осъдил и свалил от поста на патриарх Фотий и обявил за еретично учението за "трихотомии": че човек се състои не от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа.

Но много от епископите от източните части на Византия (Анатолия), не признават това решение на събора и свикват през 879 г. алтернативно събрание в Константинопол, което възстановява Фотий и осъжда католическата доктрина за Филиокве и същевременно забранява някои допълнения в Никео-цариградския символ на Вярата.

Освен това през 870 г. този събор постановил Българската църква да премине под върховенството на Цариградската патриаршия, но да бъде обособена като самостоятелна архиепископия.

Вижте също[редактиране | edit source]