Виолетка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виолетка
Lepista nuda.jpg
Класификация
царство: Fungi Гъби
отдел: Basidiomycota Базидиеви
клас: Homobasidiomycetes
разред: Agaricales
семейство: Tricholomataceae
род: Clitocybe
вид: C. nuda Виолетка
Научно наименование
Уикивидове Clitocybe nuda
(Bull.:Fr.) H.E. Bigelow & A.H. Sm.
Синоними
  • Lepista nuda

Виолетката, още Боровинка или Синьовица[1] (Clitocybe nuda), е ядлива базидиева гъба от род Clitocybe.

Характерни белези[редактиране | edit source]

Гугла[редактиране | edit source]

Диаметърът на гуглата е от 6 до 15 см. Първоначално е полусферична, по-късно разперена до почти плоска. На цвят е сивовиолетова до кафявовиолетова (при младите екземпляри ярковиолетова). В средата има кафеникав кръг. При по старите екземпляри загубва яркост и става белезникавовиолетова. Повърхността е гола, гладка, във влажно време става лепкава. Ръбът първоначално е подвит навътре, по-късно се изправя.

Месо[редактиране | edit source]

Месото е дебело, меко и крехко. Има бледовиолетов цвят.

Ламели[редактиране | edit source]

Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки с размери 5-7 мм. Лесно се отделят от месото. Не се допират до пънчето. Имат виолетов цвят.

Споров прашец[редактиране | edit source]

Споровият пращец е сиворозов.

Пънче[редактиране | edit source]

Пънчето е с размери 4-8 см височина и 1-3 см дебелина. Има цилиндрична форма. Плътно и еластично. В долната част има задебеление, което прилича на луковица. На цвят виолетово до кафявовиолетово.

Събиране, съхранение и използване в кулинарията[редактиране | edit source]

Виолетката расте върху почва в иглолистни гори, но се среща по-рядко и в широколистни гори, габрови гори и храсталаци през есента (от септември до ноември). Най-често се среща на самодивски кръгове от по 10-20 гъби. Виолетката е много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат близък до този на плодовете. Подходяща е за консумиране в прясно състояние (за супи, ястия, задушена или пържена) и за консервиране след стерилизация. Не се препоръчва за консумация в сурово състояние (най-вече за салати), тъй като предизвиква стомашно разстройство със слаби болки и диария. Не е подходяща за сушене.

Двойници[редактиране | edit source]

Виолетката няма отровен двойник. Може да бъде сбъркана от неопитни гъбари със също ядливата ливадна виолетка (Clitocybe saeva syn. Lepista personata).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 181.