Адонис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за митологическия персонаж. За иранския поет с псевдоним Адонис вижте Али Ахмад Исбир.

Адонис е божество от източен произход, олицетворение на отмиращата и възкръсващата природа. Съществуват две предания за Адонис.

Според едното предание, разпространено в гръкоримския свят благодарение на „Метаморфозите“ на Овидий, Адонис бил млад красив ловец, роден при кръвосмешението на кипърския цар Кинирас с дъщеря му Мира (наказана за това, като била превърната в миртово дърво). Тъй като бил любимец на богинята Афродита (Венера), съпругът ѝ, ревнивият бог Арес (Марс), изпратил един глиган, който разкъсал младежа. Кръвта му Венера превърнала в цветето съсънка (анемона). Трогнат от мъката на дъщеря си Зевс наредил на брат си Хадес, бог на царството на сенките, да пуска Адонис обратно на земята на всеки шест месеца през годината, които той да прекарва с Афродита. През този сезон природата се пробужда, защото Афродита се радва на любимия си.

Според другата легенда, Адонис бил обичан не само от Венера, но и от Прозерпина (Персефона). За да има мир между богините, Зевс наредил на Адонис да прекарва половин година на земята, а другата половина — в царството на мъртвите.

Митът за Адонис и Афродита (Венера) намира голям отзвук в изкуството:

Външни препратки[редактиране | edit source]