Адонис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за античното божество. За сирийския писател вижте Адонис (писател).

Адонис
Характеристики
Описаниебожество в древногръцката и древноримска митологии
РодителиФойник
Адонис в Общомедия

Адонис е божество от източен произход, олицетворение на отмиращата и възкръсващата природа.

Легенди[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват две предания за Адонис. Според едното предание, разпространено в гръкоримския свят благодарение на „Метаморфозите“ на Овидий, Адонис бил млад красив ловец, роден при кръвосмешението на кипърския цар Кинирас с дъщеря му Мира (наказана за това, като била превърната в миртово дърво). Тъй като бил любимец на богинята Афродита (Венера), съпругът ѝ, ревнивият бог Арес (Марс), изпратил един глиган, който разкъсал младежа. Кръвта му Венера превърнала в цветето съсънка (анемона). Трогнат от мъката на дъщеря си Зевс наредил на брат си Хадес, бог на царството на сенките, да пуска Адонис обратно на земята на всеки шест месеца през годината, които той да прекарва с Афродита. През този сезон природата се пробужда, защото Афродита се радва на любимия си.

Според другата легенда, Адонис бил обичан не само от Венера, но и от Прозерпина (Персефона). За да има мир между богините, Зевс наредил на Адонис да прекарва половин година на земята, а другата половина – в царството на мъртвите.

В изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Митът за Адонис и Афродита (Венера) намира голям отзвук в изкуството:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]