Цветан Стоянов
|
||||||||
Цветан Стоянов е виден български интелектуалец, литературен историк, критик, философ, преводач, писател. Превежда и издава произведения на Шекспир, Суифт, Байрон, Шели, Колридж, Бърнс, Шарлот Бронте, Чарлз Дикенс, Оскар Уайлд, Бърнард Шоу, Джек Лондон, Уолт Уитман, Емили Дикинсън, Киплинг, Стайнбек, Колдуел, Джон Брейн, Харпър Ли и мн. др.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Цветан Савов Стоянов е роден на 28 януари 1930 г. в София. Завършва гимназия в София през 1947 г. Завършва право в Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1952 г. и школата по журналистика през 1954 г. Печата за пръв път през 1947 г. във в-к "Отечествен фронт".[1] В периода 1953–1955 работи в Българската телеграфна агенция (БТА). За една година (1955-1956) е литературен сътрудник във в-к “Земеделско знаме”.
През 1961 година се ражда дъщеря му, поетесата Данила Стоянова. В периода 1961-1963 г. Цветан Стоянов е редактор в отдел “Критика” на сп. “Септември”, а след това във в-к “Литературен фронт” (1967-1969). От 1969 г. е научен сътрудник в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН. Член е на Съюза на българските писатели.
През 1970 г. Цветан Стоянов защитава дисертация на тема “Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература от средата на XVIII в. до средата на XIX в.”.
Автор е на книгите „Невидимият салон“, „Културата като общение“, „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“, „Геният и неговият наставник“, „Непобеденият победен“, “Мъдростта на древните митове” (със Здравко Петров) и др. От статиите и есетата му се открояват „Невидимият салон“, „Броселиандровата гора“, „За хубавите разговори“, „Българско, наистина българско“, „Случаят Емили Дикинсън“, „По повод духа на мястото“, „Езикът на певеца“, „Поуките на житието“ и др.[2]
Умира само на 41 г. вследствие поредица от лекарски грешки, започнали с операция от апендицит. Според критиката: „Невероятно каква трудоспособност трябва да е притежавал, за да напише и преведе всичко, което ни е оставил, и то да е с такова високо качество.“[3]
За него Константин Павлов казва: „Единствените неща, които можеха да го ядосат, бяха бездарието и невежеството. Доказва го написаното от него, доказва го и личният му живот. Доказа го и смъртта му: бездарието и невежеството — в едно от своите медицински превъплъщения — го убиха“. В спомените на поета той е битувал еднакво уютно и в чуждите държави, и в различните векове, а като човек Цветан Стоянов е бил мек и деликатен.
Писателят Тончо Жечев го смята за най-видния мислител на своето поколение.[4] В предговора си към неговите “Съчинения в два тома” (1988) той пише: “След Пенчо Славейков и Гео Милев не познавам в нашата най-нова културна история толкова страстен тръбач на новото, на модерното, на съвременното, както и толкова съкровен творчески порив, всестранно подготвен и екипиран за приближаване на нашата литература към най-високите духовни постижения на другите народи, като Цветан Стоянов.” [5]
През 2001 г. НДК организира двугодишен Национален конкурс за есеистика "Цветан Стоянов".[6]
На софийската улица "Гогол" № 6, родната къща на Цветан Стоянов, е поставена паметна плоча с надпис: "Общението свърши, но красотата... остава, Вселената е пълна с нея", цитат от есето му "Броселиандовата гора".
[редактиране] Библиография
- “Ние и Арчи. Екскурзоводска история” (1961)
- “Случаят с професора”. Повест (1966)
- “Над твоя дом спокойствие”. Повест (1967)
- “Нишките, които се прекъсват. Проблемът за алиенацията в литературата и обществената психология на Запад” (1967)
- “Мъдростта на древните митове” (1968, 1975) (със Здравко Петров)
- “Изключителната биография на Буди Будев”. Роман (1969)
- Посмъртно:
- “Броселиандовата гора” (1973)
- “Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература”. Монография в три тома.
- Т. 1: "От Робинзон до "Манифеста" (1719-1848)" (1973)
- “Геният и неговият наставник. Идейните отношения между Достоевски и Победоносцев: една скрита страница от историята на патернализма” (1978)
- “Невидимият салон” (1978)
- “Български преводачи - избрани преводи” (1984)
- “Съчинения в два тома” (1988)
- Т. 1: "Културата като общение"
-
- "Статии, есета, студии, диалози"
- "Геният и неговият наставник"
-
- Т. 2: "Отчуждението"
-
- "Есета"
- "Нишките, които се прекъсват"
- "Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература"
-
- “Избрано и непубликувано” (1994)
- “Непобеденият победен” (2006)
- “Писма до света” (2010)
[редактиране] Източници
- ↑ 80 години от рождението на Цветан Стоянов, Dir.bg Календар, 28 януари 2010 г.
- ↑ Цветан Стоянов - преводач, критик, писател, EVENTS.bg, 28 януари 2010 г.
- ↑ Пети национален конкурс за есеистика “Цветан Стоянов”, Литературата Днес, 16 ноември 2008 г.
- ↑ 3 юли. На днешния ден в България, mediapool.bg
- ↑ “Тодор Живков - мит и истина. Идва ред и на другите критици”, Боян Кастелов, ЗНАМ.bg, 2005 г.
- ↑ Известни са победителите в конкурса за есета на името на Цветан Стоянов, news.bg, 22 май 2001 г.
[редактиране] Литература
- Тончо Жечев, “Помен за Цветан Стоянов”, Литературен форум, № 13, 29 март - 4 април 1995.
- Панко Анчев, “Новото начало в XX век: 70 г. от рождението на Цветан Стоянов”, Български писател, № 9, 7 март 2000.
[редактиране] Външни препратки
- Цветан Стоянов: “За хубавите разговори”, Литературен клуб, 15 март 2010
- Цветан Стоянов: “Писма до Петър Алипиев”, LiterNet, 2005
- Цветан Стоянов: “Шаячена интелигенция”, Учителско дело, ноември 1988 / ANDRAL, issue: 29-30/2003, pages: 8288, on Central and Eastern European Online Library / също в: Страница за ЦВЕТАН СТОЯНОВ
- Пламен Панайотов: “Незавършеният шедьовър на българското литературознание (Цветан Стоянов "Геният и неговият наставник")”, LiterNet, 10.07.2010
- Деница Шаранкова, Манол Глишев: “Езикът на соцреализма: от „език-разговор” към „невидим салон””, Blog.bg, 09.07.2010
- Йордан Василев: “Цветан Стоянов - лъч светлина (80 години от рождението му)”, Български език и литература, 2, 2010; LiterNet, 24.07.2010
- Цветан Стоянов в Chitanka
