Тончо Жечев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Тончо Жечев е български писател, хуманитарист и литературен критик, оставил запомнящи се следи в националната култура с Българският Великден или страстите български. Тълкувател на българското духовно наследство и на българската същност.
Съдържание |
[редактиране] Житейски път
Тончо Жечев е роден на 6 юли 1929 година в Дивдядово, днес квартал на Шумен.
- През 1954 година завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“.
- През 1957-1959 година е редактор в списание „Родна реч“,
- през 1959-1962 година е аспирант в Москва. След това работи като редактор в списание „Септември“.
- От 1974 до 1983 година е директор на Института за литература при Българска академия на науките, като става член-кореспондент на академията.
- 5-8 август 1985 г - Изнася лекция с почетната покана на Нобеловия симпозиум.
- През 90-те години е главен редактор на списание „Летописи“.
[редактиране] Други
По името на книгата му Българският Великден или страстите български е кръстена инициативата "Българският Великден" [1].
[редактиране] Библиография
- Съвременни образи и идеи, 1964 -
- Идеи на прозата, 1967 -
- Критически погледи, 1971 -
- Българският Великден или страстите български, 1975 - фундаменталният труд, с няколко издания и преведен на няколко езика. В него Тончо Жечев "изследва Цариградския кръг и ролята му в борбите за църковна независимост като важен етап в Българското възраждане. В последвалите полемики и разисквания около монографията авторът пише редица статии, чрез които обосновава тезата си, че борбите за църковна независимост са важна и неотделима част от целокупния български литературен и културно-исторически процес от Възраждането до съвременността."[2]
- "Навръх Великден, 3 април 1860 г., цариградските българи проведоха акция, която стана една от връхните точки във възрожденските борби. Още тогава Г. С. Раковски оценява толкова високо станалото, че смята този ден свят в новия български календар, ден, който трябва да се празнува всяка година. Националният календар на българите по това време е почти бяло поле, по него още няма онези кървави точки, с които отбелязвяме празниците. Раковски е искал да прикове вниманието на българите към един от най-важните дни в новото ни летоброене. Но дойдоха други събития, личности, постепенно българският календар се запълни с много червени точки...” - начални думи в книгата.
- Литература и общество, 1976
- История и литература, 1979
- Митът за Одисей, 1985
- Род и родно място, 1983
- Историята и теориите на един Пигмалион, 1983
- Въведение в новата българска литература, 1990
- Лебеда и смъртта, 1993
- Болки от текущото (1994)
- Какво иска свободата, 1999
[редактиране] Източници
- ↑ Тончо Жечев - вдъхновителят и духът на Българския Великден
- ↑ СЪЗДАТЕЛЯТ НА "БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН" И НА "МИТЪТ ЗА ОДИСЕЙ" НАВЪРШИ СЕДЕМДЕСЕТ ГОДИНИ, Магда Карабелова, литернет.бг
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Статии
[редактиране] Кончина
- Жалейка : Почина Тончо Жечев, в-к Демокрация, 24.02.2000 г.
- УМРЯ ЖЕНАТА НА ТОНЧО ЖЕЧЕВ, блиц.бг, 4 авг. 2009