Аталанта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За италианския футболния отбор вижте Аталанта (отбор).

Борбата на Пелей и Аталанта при траурните игри за цар Пелий, на хидрия от 550 пр.н.е.
Аталанта и Меланион при надбягването им. Картина от Гуидо Рени (1615-1625)
Аталанта в Палацо Барберини

Аталанта (на старогръцки: Ἀταλάντη, Ἀταλάντα, Atalante, Atalanta) в древногръцката митология е девица ловжийка, дъщеря на Климена. В разказите от Беотия се казва, че нейният баща е Шоинеус, син на Атамант, в Аркадия - Ясос, син на Ликург, синът на Алей.

След раждането на Аталанта нейният баща е разочарован, че не е момче и я изхвърля на хълм близо до Калидон. Артемида изпраща една мечка, която кърми детето. То расте при ловците и става най-бързата по тичане в Гърция. Аталанта става амазонска ловжийка и се заклева да остане завинаги девица. Ясос я признава за своя дъщеря и иска да я омъжи. Тя се омъжва за Меланион, победителят с хитрост в организираното от нея надбягване, има с него син Партенопей. По друга версия те са превърнати на свине, преди да се съберат.

Според Аполодор (Библиотека, трета кн., 9.2) е дъщеря на Иас (син на Ликург и Клеофила) и Климена (дъщеря на Миний). Два кентавъра се опитват да я изнасилят, но Мелеагър ги убива. Аталанта участва в Калидонския лов, побеждава Пелей, жени се за Меланион, след като той я побеждава . Зевс превръща съпрузите в лъвове. Има митове, според които, тя е единствената жена която пътува с аргонавтите в похода за Златното руно, макар че други автори отричат вероятността Язон да допусне жена на борда.

Според Еврипид тя е дъщеря на Менал, омъжва за Хипомен, а не за Меланион. Ражда от Меланион (или от Арес) Партенопей, който участва в похода срещу Тива. Според Хезиод Аталанта е дъщеря на Схоней.

Източници[редактиране | edit source]

  • Karl Kerényi: Die Mythologie der Griechen – Die Heroen-Geschichten. dtv, München 1999, ISBN 3-423-30031-0.
  • Robert von Ranke-Graves: Griechische Mythologie – Quellen und Deutung. Rowohlt, Reinbek bei Hamburg 2001, ISBN 3-499-55404-6.
  • Michael Grant, John Hazel: Lexikon der antiken Mythen und Gestalten. dtv, München 2004, ISBN 3-423-32508-9.
  • Eva Dewes: Atalanta, Maria Moog-Grünewald: Mythenrezeption. Die antike Mythologie in Literatur, Musik und Kunst von den Anfängen bis zur Gegenwart. Verlag J.B. Metzler, Stuttgart 2008, (Der Neue Pauly. Supplemente Band 5), S. 164-171, ISBN 978-3-476-02032-1.
  • Eva Dewes: Freierprobe und Liebesäpfel. Der Mythos von Atalante und Hippomenes in der Kunst und seine interdisziplinäre Rezeption. Michael Imhof Verlag, Petersberg 2011, ISBN 978-3-86568-712-8.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Аргонавти, древногръцка митология

Автолик, Адмет, Акаст, Амфиарай, Арг, Армений, Аталанта, Бут, Зет и Калаид, Девкалион, Еврит, Евфем, Ехион, Идас, Идмон, Ификъл, Ифит, Йолай, Кастор и Полидевк, Кеней, Лаерт, Линкей, Мелеагър, Менетей, Мопс, Оилей, Орфей, Пелей, Периклемен, Полифем, Талай, Теламон, Тифис, Филоктет, Херкулес, Хилас, Цефей, Язон