Панатенеи

Част от централната секция на източния фриз на Партенона, изобразяващ процесия от хора, носещи дарове и самия пеплос, носен от жрец и дете

Панатенеи (Παναθήναια - "всеатински" фестивал) е най-важният за Класическа Атина, както и сред най-големите за целия елинистичен свят празник.

Всички граждани на полиса, с изключение на робите, можели да вземат участие. Фестивалът е посветен на богинята, покровителка на град Атина - Атина Палада. Провеждал се през август. Празникът на всяка 4-та година се считал за по-важен и е наричан Големи Панатенеи; в останалите години се наричал Малки Панатенеи.

По време на такъв празник през 438 пр.н.е. е осветен Партенонът — главният храм на Атинския акропол, посветен също на Атина Партенос. Фриз на Партенона изобразява сцени от празнуването на Панатенеите.

Основното събитие по време на Панатенеите е пренасянето на новото одеяние за Атина — т.нар. пеплос. Този дар е знакът за нейното възкресение. В шествието участват и знатни старци с клонки в ръце, и девойки в нови хитони и пеплоси, както и музиканти, жреци и конници.

По време на празненствата се извършват жертвоприношения, провеждат се шествия, театрални представления и състезания: от 566 г. пр.н.е. – гимнически, и от времената на Перикъл – музикални агони. Музикалните състезания, откривали празненствата, се провеждали в Одеон.