Питагорова теорема
Питагоровата теорема е една от най-важните теореми в евклидовата геометрия, изразяваща връзката между дължините на страните на правоъгълен триъгълник:[1]
където c е дължината на хипотенузата (страната срещу правия ъгъл на триъгълника), а a и b са дължините на двата катета (страните, образуващи правия ъгъл).
Изразена чрез площи, теоремата гласи:
- За всеки правоъгълен триъгълник площта на квадрата със страна хипотенузата е равна на сбора от площите на двата квадрата със съответни страни катетите.
Теоремата носи името на древногръцкия философ и математик Питагор (570-495 пр.н.е.), на когото традицията приписва нейното откриване и доказване,[2][3] въпреки че тя изглежда е известна дълго преди това. Същестуват свидетелства, че още математиците във Вавилон разбират тази зависимост.[4]
Питагоровата теорема свързва както дължините на страните на правогълния триъгълник, така и площите на съответните им квадрати, т.е. тя има както площна, така и линейна интерпретация.[5][6] Част от множеството доказателства на теоремата се базират на първата, а останалите — на втората, като използват различни алгебрични и геометрични методи.[7] Питагоровата теорема може да бъде обобщена по различни начини, включително за многоизмерни или неевклидови пространства, за обекти, които не са правоъгълни триъгълници, и дори за обекти, които изобщо не са триъгълници, а n-мерни тела.
Съдържание |
Други форми [редактиране]
Както бе посочено ако c е дължината на хипотенузата, а a и b са дължините на катетите, то Питагоровата теорема може да бъде изразена като Питагоровото уравнение:
Ако дължината на a и b се знае, то c може да бъде пресметнато по следния начин:
Ако дължината на хипотенузата c и единият катет (a или b) се знае, то дължината на другия катет може да бъде пресметната чрез следните уравнения:
или
Доказателства [редактиране]
Питагоровата теорема е една от теоремите с най-много различни доказателства, като броят им е не по-малък от 370.[8]
Доказателство с подобни триъгълници [редактиране]
Основа на това доказателство е пропорционалността на страните на два подобни триъгълника — съотношението на дължините на съответните страни на два подобни триъгълника е еднакво, независимо от техния размер.
Нека ABC е правоъгълен триъгълник, с прав ъгъл при върха C, както е показано на Схема 1. Построява се височината от върха C, като нейната пресечна точка със страната AB е точката H. H разделя хипотенузата на триъгълника с дължина c на части с дължини d и e. Новообразуваният триъгълник ACH е подобен на триъгълника ABC, защото и двата имат прав ъгъл, а ъгълът при върха A е общ за двата триъгълника, от което следва, че и третите ъгли на двата триъгълника, отбелязани на схемата с θ, са равни. По същия начин триъгълникът CBH също е подобен на ABC. От подобието на триъгълниците следва равенството на съотношенията на съответните им страни:
и 
Тези съотношения могат да бъдат записани и като:
и 
При събиране на двете уравнения се получава:
Този израз съвпада с Питагоровата теорема:
Това доказателство се основава на съотношения на дължини, а не на площи. Въпросът, защо то не е използвано от Евклид, предизвиква дискусии в историята на математиката. Според някои изследователи, използваната в него теория на пропорциите, развита в следващите части на „Елементи“, по това време не е била достатъчно добре разработена.[6][9]
Доказателство на Евклид [редактиране]
Евклид дава доказателство в книгата си Елементи, Книга 1, Твърдение 47[10]
Нека ABC е даденият правоъгълен триъгълник с хипотенуза BC. Построяваме квадратите ACIH, ABFG и BCED от външните страни на триъгълника. Тъй като лицето на всеки квадрат е равно на квадрата на дължината на страната му, за да докажем теоремата е достатъчно да се покаже, че лицето на BCED е равно на сумата на лицата на другите два квадрата. За целта спускаме перпендикуляра AL от точката A към правата DE. Нека той пресича правата BC в точката K. Построяваме също отсечките CF и AD.
Ъгълът CBF е равен на сумата на ъглите ABC и ABF. Аналогично, ъгълът ABD е равен на сумата на ABC и CBD. Тъй като ъглите ABF и CBD са прави, а следователно и равни, следва, че ABD е равен на CBF. Освен това отсечките BF и BA са равни, тъй като са страни на един и същ квадрат. Аналогично BD е равна на BC. От там следва, че триъгълниците ABD и CBF са еднакви, по признака за две страни и прилежащ ъгъл.
Лицето на триъгълника ABD е равно на половината от лицето на правоъгълника KBDL, тъй като KB е равна на височината към страната BD в триъгълника ABD. Аналогично лицето на CBF е половината от лицето на ABFG. Тъй като двата триъгълника имат еднакви лица, следва, че лицето на ABFG е равно на лицето на KBDL. Аналогично се показва, че лицето на KCEL е равно на това на квадрата ACIH. Оттук следва, че лицето на BCED е равно на сумата на лицата на другите два квадрата, с което теоремата е доказана.
Доказателства с преподреждане на фигури [редактиране]
Даден е квадрат със страна c. В него са построени четири триъгълника както е показано на чертежа със страни a и b
Лесно се вижда, че полученият по средата квадрат е със страна а-b => Лицето на големият квадрат е c2 и е равно на лицата на триъгълниците 4.ab/2 + лицето на малкия квадрат (a-b)2
След разписване се получава
c2 = 2ab + (a-b)2
c2 = 2ab + a2 - 2ab + b2
c2 = a2 + b2
Доказателство на президент Гарфилд [редактиране]
Доказателството е написано през 1876 г., като продължение на предишното, но без квадрати.
Даден е правоъгълен трапец с основи a и b и дължина на височината a+b, както е показано на чертежа
От формулата за лице на трапец имаме (a+b)/2.(a+b) А от триъгълниците имаме, че лицето на трапеца е равно на: ab/2 + ab/2 + c2/2
Тоест (a+b)2/2 = ab + c2/2
a2/2 + b2/2 + ab = ab + c2/2
a2/2 + b2/2 = c2/2
a2 + b2 =c2
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) Sally, Judith D. и др. Chapter 3: Pythagorean triples. // Roots to research: a vertical development of mathematical problems. American Mathematical Society Bookstore, 2007. ISBN 0821844032. с. 63.
- ↑ ((en)) Allman, George Johnston. Greek Geometry from Thales to Euclid. Kessinger Publishing LLC, 2005, [1889]. ISBN 143260662X. с. 26.
- ↑ Heath 1921, с. 144.
- ↑ ((en)) Neugebauer, Otto. The exact sciences in antiquity. Courier Dover Publications, 1969. ISBN 0486223329. с. 36.
- ↑ ((en)) Dantzig, Tobias. The bequest of the Greeks. Charles Scribner's Sons, 1955. с. 97.
- ↑ а б Maor 2007, с. 39.
- ↑ ((en)) Allman, GJ. The Encyclopaedia Britannica: A Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, Volume 20. 9th. H.G. Allen, 1888. с. 142.
- ↑ Loomis 1968.
- ↑ ((en)) Hawking, Stephen W.. God created the integers: the mathematical breakthroughs that changed history. Philadelphia, Running Press Book Publishers, 2005. ISBN 0762419229. с. 12.
- ↑ http://aleph0.clarku.edu/~djoyce/java/elements/bookI/propI47.html
- Цитирана литература
- ((en)) Heath, Sir Thomas. A History of Greek Mathematics, Vol. I. Dover Publications, 1981, [1921]. ISBN 0-486-24073-8.
- ((en)) Loomis, Elisha Scott. The Pythagorean proposition. 2nd. The National Council of Teachers of Mathematics, 1968. ISBN 978-0873530361.
- ((en)) Maor, Eli. The Pythagorean Theorem: A 4,000-Year History. Princeton, New Jersey, Princeton University Press, 2007. ISBN 978-0-691-12526-8.
Външни препратки [редактиране]





и 
и 


