Нетеизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Нетеизъм (на английски: non-theism) е термин, изкован през 1852 г. в разгара на "блестящата изолация" от английския секуларист Джордж Джейкъб Холиоук[1], който обхваща както религиозно протестанското, така и светското направление на мисълта на метрополията на Албиона, откъдето се властва над моретата и колониите на Британската империя.

Характеризира се с отрицание на теизма и с вярата в Бог или пантеон от богове. Първоначално се използва като синоним за секуларизма, но в крайна сметка обединява различни, включително и взаимно изключващи се мнения, като се характеризира с натуралистичен подход, включвайки в себе си агностицизъм, скептицизъм и атеизъм.

Понятието се използва и в християнската апологетика и "теологията на освобождението" или т.нар. лична есхатология. Понякога се употребява и като синоним на атеизма.

В изкуството и литературата нетеизма е взет на подбив от немските философи и в частност от Ницше, който създава под формата на философско произведение антиутопичната си пародия - "Залезът на боговете, или как се философства с чук в ръка" под въздействието на Германската историческа школа и развитието на социалната мисъл.

След "вярата в Свръхчовека", 20-те години на 20 век изковават и ново понятие - подчовек.

Нетеизмът е проблемна тема и за християнската етика.

Източници[редактиране | edit source]

  1. «The Reasoner», New Series, No. VIII. 115

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]