Ехидни
| Ехидни | |||||||||||||||||||||||||
 Късоноса ехидна |
|||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
 Tachyglossidae(Gill, 1872) |
|||||||||||||||||||||||||
Ехидните (на латински: Tachyglossidae) са от клас бозайници. Срещат се в Австралия, о. Тасмания и Нова Гвинея. Принадлежат към разред еднопроходни и също като другия представител на този разред — птицечовката — женската снася яйца, след което кърми малките. Тялото ѝ наподобяващо таралеж е покрито с дълги бодли и косми, човката и е удължена, за да може да достигне мравките, термитите, червеите и ларвите, с които се храни. Семейството съдържа два рода с 4 актуално съществуващи вида.
Класификация [редактиране]
Семейство Tachyglossidae — Ехидни
- Род Tachyglossus
- Род Zaglossus
- Zaglossus attenboroughi, Проехидна на Атънбъроу, Дългомуцунеста ехидна
- Zaglossus bartoni,
- Zaglossus bruijni, Проехидна, Дългоноса ехидна, Дългоноса проехидна
- Zaglossus hacketti (изчезнал)
- Zaglossus robustus (изчезнал)
Характерни особености [редактиране]
Ехидните са бозайници. Те са типични сухоземни животни. Активни са предимно нощем, през деня почиват. Срещат се в Австралия, о-в Тасмания и Нова Гвинея. Принадлежат към разред еднопроходни и също като другия представител на този разред — птицечовката — женската снася яйца, носи ги от 7 до 10 дни в коремната си торба. Новороденото достига едва 12 мм дължина и ближе млякото, стичащо се от млечните жлези. След 6-8 седмици малките са дълги вече 10 см и майката ги крие в гнезда. Наблюдава се появата на бодли. Тялото им е наподобяващо таралеж. Ехидните използват бодлите си за защита — подобно на таралежа те могат да се свиват на кълбо. Човката им е удължена, за да може да достигне мравките, термитите, червеите и ларвите, с които се храни. Семейството съдържа два рода с 4 актуално съществуващи вида. Ехидните живеят повече от 50 години.
Както при птицечовките така и при ехидните — всички проводи (яйцепроводи, семепроводи и пикочопроводи) на животното се свързват в един — клоака. Мозъкът на ехидната е по-добре развит от този на птицечовката. Тези животни имат много добър слух и лошо зрение, усещат всяко сътресение, имат добре развито обоняние.
Ехидните се хранят предимно с мравки, термити, други насекоми, дъждовни червеи и, за разлика от птицечовките, могат да не се хранят дълго време (до 1 месец). Намирайки насекомо, ехидната изхвърля своя дълъг, тънък и лепкав език, с който хваща плячката. Те поглъщат камъчета, които им помагат в храносмилането, подобно на птиците.
