Бодлоглави червеи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бодлоглави червеи
C wegeneri.JPG
Corynosoma Wegeneri
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Acanthocephala Бодлоглави червеи
Научно наименование
Уикивидове Acanthocephala

(Kohlreuther, 1771)
Класове

Бодлоглави червеи (Acanthocephala, на гръцки ακανθος, akanthos, бодли + κεφαλη, kephale, глава) са тип паразитни червеобразни животни. Подобно на цестодите те са едни от най-отдавна преминалите към паразитен начин на живот животински организми. Това е причината те претърпят съществени морфологични изменения, поради което трудно се открива родствена прилика със сродни свободноживеещи сходни организми. Паразитират при риби, влечуги, птици и бозайници, а заболяванията които предизвикват се наричат най-общо акантоцефалози.

Морфология[редактиране | edit source]

Тялото на акантоцефалите е покрито с тънка кутикула и се състои от две части - предна и задна. В предната се намират хоботчето, шийката, влагалището и лемниските, а задната част е самото тяло на паразита.

  • Хоботче - то има различна големина и форма и е важен белег при видовото диференциране. Покрито е с множество кукички и служи за закрепване.
  • Шийка и влагалище - тяхната функция е да поемат хоботчето посредством специални мускули. Те не притежават кукички.
  • Лемниски - двойка кухи образувания намиращи се до хоботчето. Предполага се, че те изпълняват смазваща роля за влагалището.
  • Тяло - това е кожномускулна торба, която затваря телесната кухина и вътрешните органи. Стената при някои видове е ошипена, а при други е гладка. В телесната кухина се намира надлъжен лигамент, в който са разположени половите органи.

При бодлоглавите червеи липсва храносмилателна, дихателна и кръвоносна система. Хранителните вещества се поемат през повърхността на тялото. Дишат с цялото тяло. Нервната система се състои от нечифтен (мозъчен) ганглии, разположен във влагалището на хоботчето и полови ганглии. Отделителната система е от протонефридиен тип. От всяка отделителна клетка започва каналче и се съединяват до общ. Той се отваря в половите канали с общ урогениталин отвор в задния край на тялото.

Акантоцефалите са разделнополови организми.

Мъжките индивиди пригежават чефт семенници, семеизвеждащи канали, полова бурза, простатни жлези и пенис. Около семенниците са разположени 3 до 8 т.нар. циментни жлези. В половата бурза е скрит мускулен пенис, в който се отварят каналите на циментните жлези.

Женските индивиди притежават чифт яйчници, маточна камбанка, матка, влагалище и отвор. Яйчникът има огромен брой яйцеклетки, които след оплождане изпълват цялата телесна кухина. Яйцата имат дебела четирислойна обвивка. В тях се намира зародиш наречен акантор.

Копулацията се извършва още преди женските да достигнат полова зрялост. При копулация след изливането на спермата се отделя кафеникава течност от циментните жлези, която във влагалището се превръща в запушалка. Тя възпрепятства обратното изливане на сперма. Тя се разрушава, когато яйцата напълно се оформят.

Жизнен цикъл и гостоприемници[редактиране | edit source]

Бодлоглавите червеи са организми, които изцяло се развиват в гостоприемни животни. В етап от развитието си те преминават през междинни гостоприемници като насекоми, ракообразни и по-рядко охлюви. В тях аканторът (зародишът) претърпява последователно развитие в преакантела и акантела. Последната представлява инвазиоспособният стадии на паразита. Акантелата има заложени полови органи и хоботче.

При някои видове бодлоглави жизненият цикъл преминава допълнително и през още един гостоприемник наречен резервоарен. Такива могат за бъдат различни видове риби, земноводни, птици и бозайници.

Крайни гостоприемници са само гръбначни животни и в тях паразитират в от няколко месеца до 2 - 3 години.

Произход и систематика[редактиране | edit source]

По своето устройство бодлоглвите наподобяват на кръглите червеи. Наличието обаче на протонефридии и устройството на нервната система ги приближават по родство с ресничестите червеи, с които вероятно имат общ произход.

Днес към този тип животни спадат над 500 вида разпределени в три разреза:

В България[редактиране | edit source]

У нас бодлоглавите червеи са слабо разпространени. Срещат се видове от родовете Polymorphus, Filicolis и Macracanthorhynchus. Най-известен от тях е Macracanthorhynchus hirudinaceus, който паразитира в тънките черва на пасищно отглежданите Източно-балкански свине. Друг широко разпространен в страната вид е Polymorphus magnus. Той паразитира в тънките черва на птиците, а междинен гостоприемник са ракообразни.

Литература[редактиране | edit source]

  • П. Камбуров, И. Василев, Д. Георгиева, Й. Каменов, В. Койнаров, "Ветеринарно-медицинска паразитология", Агропрес 1994, ISBN 954-467-001-7 , стр.272-274
  • И. Василев, Ю. Вишняков, "Ветеринарна паразитология и инвазионни болести", Земиздат 1977, код 05-95346-53511-4790-95-77 , стр.136-137
  • А. Германов, "Приложна зоология", Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3, стр.68-70