Капилярите (на латински: capillaris - косъмчета) са най-малките кръвоносни съдове и се виждат само под микроскоп. Дължината им е около 0,6 mm, а в зависимост от това, в кои органи се намират диаметърът им варира от 4 - 40 µm, поради което кръвните клетки в тях се движат поединично. Общата площ на напречното сечение на капилярите (около 6 500 m2) многократно превишава площа на напречното сечение на артериите. Стените на капилярите са изградени само от един слой плоски епителни клетки (непрекъснати, прозорчести и прекъснати), през които се извършва обмяната на вещества между кръвта и тъканите. Тази обмяна се извършва активно поради бавното движение на кръвта в капилярите, тънките им стени и огромната им повърхност. Кръвта не се движи едновременно във всички капиляри и повечето от тях са затворени. Колкото по-активна дейност извършва даден орган, толкова повече негови капиляри функционират.
Кръвният поток, тръгвайки от сърцето минава през артериите, които преминавайки през органа се разклоняват на артериоли, а след това те преминават в капиляри. По този път в тъканите на организма се доставят кислород и хранителни вещества. По нататък, артериалните капиляри преминават във венозни, които първоначално се събират във венули, а накрая - във вени. Последните връщат кръвта обратно към сърцето.
- В белите дробове алвеолите са покрити с капиляри и спомагат за пренасянето на кислорода.
- В нефрона се намират капиляри между двете артериоли. Това е гломерула на малпигиевото телце.
- В черния дроб е на лице капилярна мрежа между централна вена и околоделчевата вена.
- В кръвообразуващите органи – костен мозък, слезка, а също и в някои жлези – надбъбречна, черния дроб се срещат капиляри с голям лумен. Те се наричат синусоидни.
