Нефрон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нефрон
Nephron illustration.svg
Нефрон. Обелязаните части са: 1. Гломерула, 2. Еферентна артериола, 3. Бауманова капсула, 4. Близка заплетена тръбичка, 5. Коров събирателен канал, 6. Далечна заплетена тръбичка, 7. Бримка на Хенле, 8. Канал на Белини, 9. Околотръбни капиляри, 10. Дъговидна вена, 11. Дъговидна артерия, 12. Аферентна артериола, 13. Юкстагломеруларен апарат.
Латински Nephroneum
Атлас Нефрон
Система пикочна система
Прекурсор метанефрична бластема (междинна мезодерма)
MeSH Nephrons

Нефронът (на гръцки: νεφρός, бъбрек) е основна структурна и функционална единица на бъбреците. Той е микроскопично тръбесто образувание. Всеки нефрон започва от кората и преминава през сърцевината, като преминава в събирателни каналчета, които се отварят в бъбречното легенче. В бъбреците има общо около 1 млн. нефрона. Нефронът се състои от бъбречно (Малпигиево) телце и извито каналче. Бъбречното телце е изградено от капилярно клъбце и обвиваща го капсула. От нея започва извитото каналче.

В нефрона се осъществява три основни процеса: филтрация, обратно всмукване и секреция. Филтрацията се осъществява в гломерулите, докато другите два процеса - реабсорбция (обратно всмукване) и секреция - в тубулите. Трите процеса са от изключителна важност за поддържане на вътрешната течна среда на организма и алкално-киселинното равновесие на организма. Филтрацията е пасивен процес, който се извършва под действие на хидростатичното налягане. Номално за 24 часа филтратът е 180 литра, като съставът му е същият като този на плазмата (кръвта се състои от кръвна плазма и формени елементи - еритроцити, левкоцити и тромбоцити. За сравнение обемът на крайната урина е около 1.5 литра/24 часа. Филтрацията зависи от два фактора: коефициент на филтрация и ефективно филтрационно налягане. Първият фактор зависи от големината и пропускливостта на филтрационната мембрана, докато вторият е сума и разлика от няколко налягания: ЕХН= ХНгл-(ХНбк+КОН). С този процес се свързва и един важен показател за екскретирашщата функция на бъбреците, а именно бъбречен клирънс. По определение това е обемът плазма, който се очиства от дадено вещество за единица време. По клирънса на инсулин може да се определи фломерулната филтрация, защото този хормон в тубулите не се подлага на реабсорбция и секреция.