Попово прасе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Попово прасе
Gryllotalpa gryllotalpa MHNT.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Hexapoda Шестокраки
клас: Insecta Насекоми
подклас: Pterygota Крилати насекоми
разред: Orthoptera Правокрили
семейство: Gryllotalpidae Попови прасета
род: Gryllotalpa Попови прасета
вид: G. gryllotalpa Попово прасе
Научно наименование
Уикивидове Gryllotalpa gryllotalpa
Linnaeus, 1758

Поповото прасе (Gryllotalpa gryllotalpa) е вид крилато насекомо от семейство Попови прасета (Gryllotalpidae). В някои краища е по-известно като "конощип" ("коньощип" в Самоков, "конощреп" в Троянско, "рачка" в Петричко, "куркумишка" в някои части на Североизточна България), конопищица в Свищовско, щипоконица в Поповски регион.

Разпространение[редактиране | edit source]

Поповото прасе е повсеместно разпространено и едно от най-опасните насекоми неприятели на земеделското производство у нас. Обитава по-влажните почви, което обяснява по-голямото му разпространение на терени, където се прилага напояване (разсадопроизводство, зеленчукопроизводство, производство на посадъчен материал, дворове, оранжерии), а също така и в насаждения с етерично-маслени култури. Поради това, че насекомото не е профилирано да се храни при отделна или група култури, то се възприема за многоядно.

Морфологични особености[редактиране | edit source]

Поповото прасе е насекомо с непълна метаморфоза и преминава през 3 стадия - яйце, ларва и възрастно.

  • Възрастно насекомо. Има продълговато тяло с тъмнокафяв цвят, със седефен блясък отгоре и кафявожълт отдолу. Преднегърдът е елипсовиден и много твърд. Предните крила са къси и триъгълни, а задните са по-дълги от тялото. На коремчето си има дълги членести церки. Предните крака са видоизменени, наподобяват лопатки и са пригодени за ровене в почвата. Дълго е 40-50 mm.
  • Яйце. Има големина, форма и цвят на зърно от просо.
  • Ларва. Прилича на възрастното насекомо, но е без крила. Наскоро след излюпването е белезникава, но след като линее няколко пъти става светло кафява. Достига дължина 35-40 mm.

Биологични особености[редактиране | edit source]

  • Развива едно поколение годишно и презимува като ларва, нимфа и възрастно насекомо в почвата.
  • При затопляне на времето се придвижва към повърхността на почвата, започва да се храни с млади корени, нежни стъбла и листа до повърхността, прави ходове, с което допълнително уврежда корените на растенията.
  • Полова зрялост настъпва в края на май или през юни, когато мъжките индивиди излизат през топлите вечери и прелитат в търсене на партньорка; това е периодът, през който насекомото копулира. Оплодената женска прави полусферични гнезда в почвата, където пренася части от растения и снася яйцата си. За период от 30-45 дни една оплодена женска снася до 700 яйца.
  • Излюпването започва от края на юни. През първия месец ларвите живеят в гнездото, където се хранят с изгнилата растителна материя, пренесена от майката. В началото на август те започват самостоятелен живот.

Борба с поповото прасе[редактиране | edit source]

Прилага се борба чрез примамки и чрез инсектициди. Използването на инсектициди става най-вече чрез третиране на семената и корените на разсада.

При малки площи, силно нападнати от попово прасе, през зимните месеци се изкопават дупки с размери 50/50/50 см (или траншеи), в които се поставя пресен оборски тор. Топлината привлича насекомите и те се събират в примамката. Примамките се изгребват заедно с поповите прасета в тях и се унищожават или при ниски температури и замръзнала почва се разпръскват върху почвата, за да загинат насекомите.

Вижте също[редактиране | edit source]