Тетрахидроканабинол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Δ9-tetrahydrocannabinol

THC (Тетрахидроканабинол, Δ9 Тетрахидроканабинол или Дронабинол) е естествена съставка и основното психоактивно вещество в канабиса (Cannabis sativa) . В процеса на еволюция растението вероятно е развило способността да синтезира тетрахидроканабинол като средство за защита от тревопасни животни.

Физични и химични свойства[редактиране | edit source]

Тетрахидроканабинолът в чистата си форма е прозрачно и твърдо вещество при ниски температури, а при нагряване става течност с висока вискозност . Поради наличието на основно хидрофобни групи в молекулярната структура на тетрахидроканабинола, неговата разтворимост във вода е изключително ниска. Съответно разтворимостта на THC в органични разтворители както и в алкохол е висока. Химично THC е ароматен терпен.

Фармакология[редактиране | edit source]

Тетрахидроканабинолът прониква в организма чрез дифузия през клетъчната мембрана и след свързване с плазма-протеини (поради изкючителната хидрофобност на молекулата свободната концентрация в плазмата е много ниска) бива транспортиран до централната нервна система. Тук THC проявява фармакологичния си ефект като частичен агонист на CB1-рецепторите на ендоканабиноидната система. Наблюдава се и известен ефект върху μ1- опиоид-рецепторите в мезолимбичната система и по-специално Ncl. accumbens .

Ендоканабиноидна система и CB-рецептори[редактиране | edit source]

Ендоканабиноидната система вкючва CB1- и CB2-рецепторите, при което първите са широкоразпространени в централната нервна система (но и в други клетки като адипоцити, хепатоцити, тиреоцити както и в мъжките и женски полови органи) . CB1-рецепторът е вероятно един от най-широко разпростанените G-протеин рецептори в централната нервна система . Нивото на неговата експресия, обаче, варира в различните региони, при което най-широкото разпространение се наблюдава в мозъчната кора (кортикално-Neocortex, Cortex pyriformis, Hippocampus и Corpora amygdaloidea), в базалните ганглии, таламуса и хипоталамуса . В мозъчния ствол (Truncus encephali и Medulla oblungata), където се намират жизнено важни центове, като центъра на дишането, плътността на CB1-рецепторите е сравнително ниска. CB2-рецепторите се срещат основно в мастната тъкан, мускулатурата, черния дроб и в гастро-интестиналния тракт, където те се явяват модулатори на енергийния метаболизъм чрез модификация на приема (чрез модулиране чувството на глад), синтеза (неогенеза в хепатоцитите) и усвояването (мускулатура) на мастни киселини .

Психотропното действие на THC се основава на неговото интерагиране с CB1-рецепторите (THC е агонист на CB-рецепторите) . Функцията не тези рецепори се обяснява със следния механизъм: активирането на пресинапсния (първия,активиращия) неврон с последващо освобождаване на невротрансмитери (напр. глутамат) води до активиране на Ca2+канали в постсинапсната мембрана (втората,активираната) . Ако натрупването на калций в постсинапсния неврон е в достатъчно големи размери биват активирани все още недостатъчно излседвани ензими, които синтезират тъй наречените ендоканабиноиди (анандамид и 2-арахидинил-глицерид) от арахидонилова киселина в клетъчната мембрана . След като биват освободени, ендоканабиноидите дифундират до пресинпасната мембрана, където се свързват с там разположените CB1-рецептори и в крайна сметка инхибират освобождаването на глутамат . CB1-рецепторите представляват Gi-протеин-рецептори, които инхибират ензима анденилат-циклаза намалявайки концентрацията на cAMP . Това води до промяна в активността на cAMP-зависими протеинкинази, което в крайна сметка води до активиране на К+канали и инхибиране на Ca2+канали,което от своя страна причинява хиперполяризация на пресинапсната мембрана с последващо инхибиране на невротрансмисията . CB-рецепторите са интересен пример за механизмите на модулиране на невротарнсмисията, тъй като използват т.нар. ретроградна трансмисия, при която информацията се предава в обратна на нармалната посока – от постсинапсно към пресинапсно .

Фармакодинамика[редактиране | edit source]

Употребата на тетрахидроканабинол (основно под формата на пушене на марихуана) води до разнообразни психоатропни и соматични ефекти, които индивидуално могат сериозно да варират. Психоактивните ефекти са основно – лека еуфория, отпускане, летаргия (мързел) , повишено възприятие на хумора, повишено чувство на себевъзприятие, креативно и философско мислене, усилване на либидото, но и параноя и чувство на страх. Ефектът на THC вурху телесните функции са – инициално тахикардия (сърцебиене) и хипотония, които отслабват при хронично употреба, зачервяване на очите (чрез дилатация на артериолите на конюктивата) , подтискане на слюноотделянето и стимулиране на чувтвото на глад. Психоактивните ефекти обикновено траят до 4-6 часа, докато ефекта върху апетита може да продължи до 24 часа. THC има ниска токсичност като LD50 при опитните плъхове е определен на 42 mg/kg при инхалиране. Трябва да бъде отбелязано, че токсичността при животните и хората може да се различава. Смъртен случай от свръхдоза THC до този момент никога не е бил регистриран .

Фармакокинетика[редактиране | edit source]

При орална употреба абсорбирането на THC достига 90 - 95%, но поради силно изразения First-pass-ефект само 10 - 20% достигат до системната циркулация. Обемът на разпределение е висок с около 10 L/kg. Поради изразената хидрофобност на THC-молекулата свързването с плазмапротеини е около 97%. След метаболизиране в черния дроб THC се отделя основно фекално чрез секреция в жлъчния секрет, както и с урината. Метаболитите на тетрахидроканабинола могат да бъдат открити в организма до 5 - 6 седмици след инициален прием, а със специални методи, като изследването на мастната тъкан или косата, може да бъде и доказана и години след употреба.

Законово положение[редактиране | edit source]

Тетрахидроканабинолът е основната психоактивна съставка на марихуаната. В България марихуаната е посочена в списък № 1 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този списък са изброени вещества, които според българския законодател са забранени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина. В този списък е и хероина. Придобиването или държането, на което и да е било от веществата в този списък, се наказва с оглед на чл. 354а от Наказателния кодекс с лишаване от свобода от 1 до 6 години и с глоба от 1 000 до 10 000 лева. Производството, преработването, придобиването или държането с цел разпространение се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години и с глоба от 5 000 до 20 000 лева. Когато наркотичните вещества са в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 12 години и глоба от 10 000 до 50 000 лв .

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]